Решение № 2219 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2219 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110120848 по описа за 2022 година

Предявени са от “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, чрез процесуалния си представител ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23Б против З. В. К. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.БУЗЕМСКА № 1, вх.А, ет.7, ап.17, Р. В. К. с ЕГН: **********, гр. София, УЛ.БУЗЕМСКА 1, вх.А, ет.7, ап.17, И. Х.

С. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, БУЛ. ГЕНЕРАЛ ДАНАИЛ НИКОЛАЕВ № 10, вх.В, ет.6, ап.62, и тримата със съдебен адрес: гр. София, ул. Добруждански край № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1, и В. Д. У. с ЕГН: **********, гр. Разград, УЛ.МАРИЦА 7, ет.4, ап.15, със съдебен адрес: гр. София, ул. Добруджански край № 1, вх. А, ет. 1, ап. 1, чрез адвокат Г. Д., иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, за установяване, че ответниците дължат на ищеца сумите, както следва: З. В. К. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2291,42 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.01.2022 г. в размер на 326,94 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,80 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 2,17 лв.; Р. В. К. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2291,42 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.01.2022 г. в размер на 326,94 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,80 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 2,17 лв.;

И. Х. С. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 3055,22 1 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 435,92 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,06 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 2,89 лв.; В. Д. У. дължи за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 3055,21 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 435,93 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 17,06 лв., ведно със законна лихва за периода от 14.02.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2019 г. до 11.01.2022 г. в размер на 2,87 лв.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, УЛ.ГЕО МИЛЕВ 114,ЕТ.13,АП.74, аб.№ 89005 за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като същите са собственици на имота, но не е изпълнили задължението си да заплатят доставената в имота им топлинна енергия за битови нужди в процесния период.

Моли за присъждане на разноски.

Ответниците З. К., Р. К. и И. С. са подали в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба. Оспорват, че ищцовото дружество е предоставило топлинни услуги в процесния период с цена, възлизаща на претендираните в исковата молба суми. Твърдят, че общият топломер в абонатната станция е в неизправност. Твърдят, че квотите от съсобствеността на ответниците не са верни, като сочат, че процесният топлоснабдяем имот е придобит през 1983 г. от Стефан В. и Николина К.а в условията на СИО, като същите са били съпрузи към този момент. След смъртта на Стефан В. на 26.03.2018 г., същият е оставил за свои наследници Величко З.ев Неличков, брат и Николина Георгиева К.а, съпруга. Със смъртта на единия съпруг, съсобствеността е останала обикновена дялова собственост и Николина К.а е станала собственик на ½ идеална част, а другата се притежавала от наследниците. Така, Величко В. е собственик на 1/6 идеална част от имота, а Николина К.а – 5/6 идеални части от същия. Величко В. бил починал на 08.01.2009 г. и оставил за наследници двама сина – ответниците З. и Р. К.и, които били наследили по 1/12 идеална част от имота. Описват подробно какви наследници е оставила Николина К.а след смъртта си, както и техните квоти. Твърдят, че имотът е съсобствен между З. В. К. – 3/26 идеални части, Р. В. К. – 3/36 идеални части,и И. Х. С. – 10/36 идеални части, В. Д. У. – 10/36 идеални части и Цанко Д. У. – 10/36 идеални части. Оспорват, че са използвали доставяна в имота им топлинна енергия през процесния период, като твърдят, че след смъртта на наследодателите през месец септември 2018 г. радиаторите в имота са били демонтирани, съхранени са в имота, заедно с монтираните върху тях уреди за дялово разпределение, а изводите на отоплителната инсталация били затапени. Нямало спирателни кранове. Имотът не се обитавал след смъртта на Николина Товачева – 18.08.2018 г. и не се ползва гореща вода. Оспорват в имота да са правени отчети от ФДР и сочат, че такъв за последно е правен през 2016 г. При направена проверка в „Директ“ ЕООД им било 2 съобщено, че за имота нямало регистриран при тях индивидуален водомер за топла вода за процесния период. Позовават се на чл. 52, ал. 7 от Наредбата за топлоснабдяването за задължението на дружеството за дялово разпределение да уведоми клиентите за задължението им да монтират индивидуален водомер. Сочат, че в имота са монтирани нови водомери за топла и студена вода 4 броя, през месец септември 2019 г., като същите са били пломбирани от „Софийска вода“ АД. На 08.07.2022 г. бил съставен от ФДР „Директ“ ЕООД нулеви показания за шест броя уреди за индивидуално дялово разпределение в имота и за водомери за топла вода. Оспорват дължимостта на каквито и да било суми за топла вода, тъй като не е имало реална доставка на такава. При условията на евентуалност правят възражение за погасяване на вземанията чрез изтекла погасителна давност. Молят исковете да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Ответникът В. У. е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок.

Оспорва исковете като неоснователни. Поддържа възраженията и твърденията на останалите ответници, в това число и възражението за изтекла погасителна давност, липса на доставки на топлинна енергия в имота за отопление и за подгряване на топла вода. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 15.02.2022 г., като ответниците по настоящото производство са подали възражения в законовия срок, което обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство. Заповедта е влязла в сила по отношение на длъжника Цанко У., срещу когото е издаден изпълнителен лист на 18.07.2022 г., неполучен от заявителя.

От представените доказателства се установява, а и не се спори по делото, че процесният топлоснабдяем имот е бил собственост на Стефан З.ев К., починал на 26.03.2018 г., и Николина Георгиева К.а, починала на 18.08.2018 г., придобит в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Ответниците се явяват наследници на Стефан З.ев К., видно от представените удостоверения за наследници, след смъртта си Стефан К. е оставил съпруга, която е починала няколко месеца след него. Двамата не са имали деца. Тъй като имотът е бил придобит по време на брака на Стефан К. и Николина К.а, след смъртта на първия, втората е станала собственик на 1/2 идеални части от процесния имот, вследствие на прекратената СИО със смъртта на съпруга. Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за наследството, когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството, а когато съпругът наследява заедно с възходящи и с братя и сестри или с техни низходящи, той получава една трета от наследството в първия случай и половината - във втория. В настоящия случай няма данни кога лицата са сключили брак, за да се установи какъв дял от наследството на Стефан К. е получила съпругата му Николина К.а, но видно от представения нотариален акт за имота, същият е от 1983 г., поради което съдът приема, че 3 бракът е бил сключен към придобиване на жилището и е съществувал повече от десет години. Така, след смъртта на съпруга си, Николина К.а е получила половината от наследството, оставено от него, а за останалите наследници – низходящи на брат му Величко В., починал преди наследодателя, е останала другата половина от наследството на Стефан К.. Това са ответниците З. К. и Р. К.. Така, ответниците З. и Р. К.и са получили общо ¼ от имота, или всеки от тях е собственик на 1/8 идеална част от същия, а Николина К.а е притежавала към момента на смъртта си 6/8 идеални части от собствеността.

Чл. 10 от Закона за наследството урежда кои наследници, когато са починали преди наследодателя, могат да бъдат заместени от техни низходящи. От представените удостоверения за наследници се установява, че съпругата на Стефан К. е оставила като наследници само първи братовчеди, а именно ответниците И. С., В. У. и Цанко У., които получават по 1/3 част от нейното наследство. Следователно, всеки от тях притежава по 2/8 идеални части от процесния имот. Така, съобразно квотите от собствеността върху имота, установени от съда, дългът се разпределя между ответниците, както следва: по 1718.56 лв. от главницата и по 245.21 лв. от лихвите върху главницата, по 9.60 лв. от главницата за услугата дялово разпределение, както и по 1.62 лв. лихви върху главницата за услугата за дялово разпределение за З. и Р. К.и, респективно по 3437.12 лв. от главницата за доставена топлинна енергия, по 430.41 лв. от лихвите върху тази главница, по 19.20 лв. за услугата дялово разпределение и по 3.25 лв. от лихвите върху главницата за услугата дялово разпределение за И. С., В. и Цанко У.и. Тъй като Цанко У. не е депозирал възражение срещу заповедта по отношение на него тя е влязла в сила и срещу него е издаден изпълнителен лист за претендираните в заповедното производство суми от него.

От събраните по делото писмени документи, представени от ищеца, ответниците и „Директ“ ЕООД, последното неучастващо в процеса трето лице, както и изслушаната и приета СТЕ, се установява, че количеството топлинна енергия, доставяна за етажната собственост, където се намира процесният топлоснабдяем имот, се измерва в абонатната станция чрез общ топломер, който се отчита от служители на ищцовото дружество по електронен път в началото на всеки календарен месец. Дяловото разпределение е извършвано от фирма „Директ“ ООД, като е извършван отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. През процесния период не е бил осигурен достъп до имота, поради което е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно НТ. В имота имало монтирани 6 отоплителни тела и също толкова топлоразпределители. Поради липса на индивидуален водомер в имота, разходът за топла вода се изчислява за 2 потребители, съгласно чл. 69, ал. 2 от НТ. Вещото лице е установило, че дължимата сума за доставена в имота топлинна енергия за периода възлиза на 13792.12 лв., като е установена сума от 606.01 лв. за връщане. Установени са налични документи за периодични проверки на топломера в абонатната станция и протоколи за тяхната смяна, извършвани на всеки две години.