Решение № 5358 от 04.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5358 гр. Пловдив, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330101997 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Н. С. С., с ЕГН: ********** срещу Община ***** с БУЛСТАТ: **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на счупване на шийката на лявата тазобедрена става при падане на ***** г., причинено от стъпване в участък без положени тротоарни плочи на ул. „****” в с. ****, общ. ****, обл. ****, поради неподдържана тротоарна настилка на посочената улица, стопанисвана от ответната община, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ***** г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че вечерта на ***** г., на връщане към дома й на ул.

„****” в с. ****, общ. ****, внезапно загубила равновесие и от тротоара усетила, че се свлича на уличното платно. Твърди, че почувствала пронизваща болка отстрани, в областта на лявата тазобедрена става. По това време имало снеговалеж, като се била образувала неголяма снежна покривка. Поддържа, че всичко се случило ненадейно и едва по-късно й станало ясно, че като е имало сняг и всичко е изглеждало равно, всъщност е стъпила в нещо като саксия, образувана на пътя поради неположени тротоарни плочи, като обособеното за саксия място е служило за засаждане на дърво. Сочи, че такова дърво е имало, 1 но по-късно било отсечено и там останал само дънерът му, като кракът на ищцата попаднал в участъка без плочи, до дънера. При хлътването на крака й, С. загубила равновесие и паднала на улицата. Освен, че почувствала внезапна силна болка, след това се оказало и че не може да ходи дори с помощта на съпруга си. Решила, че се е натъртила и се прибрала с автомобила на съсед, който извикали на помощ. Ищцата разчитала на това, че вкъщи имали бастун, който щяла да ползва известно време докато натъртването отшуми. Оказало се обаче, че състоянието С. не се подобрява с времето и макар да било трудно да се потърси специализирана медицинска помощ, доколкото живеела на село, неизбежно трябвало да се осигури такава. Преди това, непосредствено след падането, се обадила по телефона на личния си лекар, който й казал да изчака и да види какво ще е състоянието й в следващите дни. В крайна сметка, ищцата отишла в гр. ****, където имало болнично заведение, а оттам я насочили към болница в гр. ****, където й била поставена диагноза „счупване на шийката на лява тазобедрена става“. Впоследствие С. претърпяла операция, направила и разходи за тазобедрена става, които били предмет на вече предявен иск по гр. д. № ****/**** г., по описа на РС – ****, който бил уважен с влязло в сила решение по посоченото гражданско дело.

Впоследствие ищцата предявила частичен иск за сумата от 8000 лева за репариране на неимуществени вреди, като било образувано гр. д. № ****/**** г., по описа на РС – Пловдив. След обжалване на постановеното по него решение, същото било отменено в отхвърлителната му част и с решение по в. гр. д. № ****/*** г., по описа на ОС – Пловдив, на ищцата Н. С. било присъдено претендираното от нея обезщетение по частичния иск в размер на 8000 лева. Сочи се, че според ОС, пълният размер неимуществени вреди, на които имала право бил 18 000 лева, след отчитане на 10 % съпричиняване от 20 000 лева.

Ищцата поддържа, че понесените от нея неимуществени вреди били сериозни, имала силни болки и била напълно обездвижена. Нямало как да се грижи за личната си хигиена, притеснявала се от липсата на подобрение в състоянието. След като се изяснило наличието на счупване, на ищцата й била извършена операция, като отново следвало период на легло, а впоследствие раздвижване. Налагало се да търпи болки, трудности и неудобства, докато едва през м. ***** г. била в състояние да се движи сама на по-дълги разстояния без помощни средства. Твърди, че още се чувства несигурна при ходене и се накланяла на една страна при умора или значителна промяна в температурите. Изпитвала болки в двигателния апарат, липсвало й чувство за сигурност и лекота като се движи. Предвид изложеното, ищцата претендира заплащане на остатъка, който счита, че й се следва, а именно – сумата от 10 000 лева, частична претенция от вземане в общ размер на 18 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лева, считано от датата на деликта – ***** г., до окончателното изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че дори да се приеме, че ищцата е 2 претърпяла на ***** г. описания в исковата молба инцидент, то е напълно възможно увреждането на здравето й да е вследствие на друг инцидент, за който Община **** не носи отговорност. Сочи, че за описаната травма са характерни болка в областта на тазобедрената става, промяна на положението и скъсяване на крака. При подобна травма самостоятелните движения били почти невъзможни, от което се пораждало съмнение, че е възможно С. да е била в това състояние в продължение на две седмици и чак след това е потърсила лекарска помощ.

На следващо място се твърди, че ищцата е допринесла за уврежданията, защото късно е потърсила лекарска помощ и с това е довела до влошаване на състоянието си, както и до по-продължителен и болезнен възстановителен период. Сочи се, че при този тип травми времето за извършване на оперативната интервенция е от голямо значение особено при пациенти в напреднала възраст със съпътстващи заболявания. Ответната страна счита, че ищцата не е спазвала препоръките и предписанията, дадени след изписване от лечебното заведение, с което поведение също е допринесла за увеличаване на вредите.

Според ответника размерът на търсеното обезщетение е силно завишено спрямо действително претърпените болки. Моли за отхвърляне на исковата претенция или претендираният размер на обезщетението да бъде намален до такъв, отговарящ на действително претърпените неимуществени вреди, ведно с всички законови последици от това.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № *** от **** г., постановено по гр.д. № ****/*** г. на РС – Пловдив, съдът е осъдил на основание чл. 49 от ЗЗД Община **** да заплати на Н. С. С., ЕГН – ********** с адрес с. ****, община ****, ул. „ **** „ № *** сумата 7 200 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване на шийката на лявата бедрена кост вследствие падане на ***** г., причинено от стъпване в хлътнатина в тротоара, прилежащ към ул.

„****” № *** в с. ****, на място, където непочистен сняг прикривал липсата на тротоарна настилка, които вреди настъпили вследствие на виновното бездействие на лицата, на които отговорната за поддържането на пътя Община **** е възложила дейностите по ремонт и поддържане на улица „****” и прилежащия й тротоар, ведно със законната лихва от *****г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата над 7200 лева до размера на 8000 лева, предявен като частичен от 30 000 лева, като неоснователен.

С Решение № ****/****г., постановено по в.гр.д. № ****/***г. по описа на ОС – Пловдив, съдът е отменил Решение № *** от **** г., пост. по гр.д. № ****/*** г. на РС - Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н.

С. С., ЕГН – ********** срещу Община ****, Булстат 000471123 частичен иск за осъждането на общината да заплати на С. на основание чл. 45 вр. чл. 49 от 3

ЗЗД сумата 800 лв. / разликата над 7200 лв. до предявения частичен размер от 8 000 лв. /, представляваща обезщетение от неимуществени вреди от счупване на шийката на лявата бедрена кост вследствие падане на ***** г., причинено от стъпване в хлътнатина в тротоара, прилежащ към ул. „****” № *** в с.

****, на място, където непочистен сняг прикривал липсата на тротоарна настилка, и е осъдил Община **** да заплати на Н. С. сумата от още 800 лева / разликата над 7200 лв. до пълния предявен размер на частичния иск от 8 000 лв. /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от счупване на шийката на лявата бедрена кост вследствие падане на ***** г., причинено от стъпване в хлътнатина в тротоара, прилежащ към ул. „****” № *** в с. ****, на място, където непочистен сняг прикривал липсата на тротоарна настилка, ведно със законната лихва върху сумата 800 лв., считано от *****г. до окончателното плащане.

Това решение на Окръжен съд – Пловдив не е обжалвано пред ВКС и е влязло в законна сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 298 ГПК, р ешението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като видно от нормата на чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в 4 сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Разпечатката съдържа 24 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f8dc6d2-88bc-4439-b69c-b68c9ea7ac33