Определение № 3007 от 05.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 05.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно наказателно дело № 20261110209572 по описа за 2026 година I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 243,ал. 5 от НПК.

ОБРАЗУВАНО е въз основа на писмена жалба с вх. № 17622 от 25.06.2026г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Д. Д. И. в качеството му на пострадало лице, чрез професионалният му повереник с надлежно пълномощно по делото АДВОКАТ М. К., СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА РАЙОНЕН

ПРОКУРОР ОТ СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 03.06.2026г., с което на основание чл.199 и чл.242, ал.1, пр.1 вр. чл.243, ал.1, т.1 от НПК поради неизвършено престъпление и/или поради извършено деяние, което се явява несъставомерно, е било прекратено изцяло досъдебното производство (ДП) с № 1695/2025г. по описа на 02 РУ СДВР и пр.пр.№ 17622/2025г. по описа на Софийска Районна прокуратура образувано за разследването на престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК.

В ДЕПОЗИРАНАТА ЖАЛБА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Д. Д. И. се инвокират обосновани, конкретни, изчерпателни доводи и професионални съображения срещу обжалваното постановление на Софийска Районна прокуратура. Счита се същото за незаконосъобразно и неправилно. Релевира се процесуално искане за отмяната му, с приложимите към това законни последици.

II. ) . СЪДЪТ КАТО ОБСЪДИ на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на жалбите и събраните по делото писмени и гласни доказателства чрез способите на доказване в наказателното производство, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

III.). ЖАЛБАТА с вх. № 17622 от 25.06.2026г. от ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ Д. Д. И. в качеството му на пострадало лице, чрез професионалният му повереник с надлежно пълномощно по делото АДВОКАТ М. К. е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА за производството по чл.243, ал.5 от НПК, 1 като жалбата по този ред е депозирана в законоустановения 7 (седем) дневен преклузивен срок на 22.06.2026г. в 18:53 часа, след справка на съда на сайта на оператора „Е.“ по бар кода на пратката № 5300773572861 - (денят явяващ се понеделник - присъствен работен ден) в рамките до крайния законов срок - до 22.05.2026г. до 23:59 часа включително); от активно процесуално и материално легитимиран субект - от физическо лице, пострадало от престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК (квалифициращо се като престъпление от общ характер, накърняващо обществените отношения по закрилата на телесната неприкосновеност на физическите лица, причинявайки им се лека телесна повреда при хулигански подбуди в нарушение на обществения ред и при явно неуважение на обществото); с обоснован правен интерес; пред родово, местно и функционално компетентен районен съд и срещу акт на прокурор от Софийска Районна прокуратура - постановление, подлежащ на инстанционен съдебен контрол по реда на чл.243, ал.5 от НПК; връчено по надлежния ред на 15.06.2026г. (понеделник- присъствен работен ден) по данните от разписката на лист 64 от досъдебното производство.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ПО

ФАКТИТЕ,

СВЪРЗАНИ

С

ПРОЦЕСУАЛНОТО

И

МАТЕРИАЛНО-ПРАВНОТО

РАЗВИТИЕ

НА

ДОСЪДЕБНОТО

ПРОИЗВОДСТВО:

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ ОТЧИТА, ЧЕ за да постанови своя акт на 03.06.2026г. по чл.199 и чл.242, ал.1, пр.1 вр. чл.243, ал.1, т.1 от НПК прокурорът в разказвателен вид не е започнал задължително с изложението на установените по делото факти, след цялостен анализ на събрания пълен доказателствен материал в неговата съвкупност и свързано цяло, а заявява какво са излагали всеки един от свидетелите по делото в своите показания става дума за свидетелите: П. М., К. С., К. С. и В. Т.

Прокурорът е цитирал дословно изявленията на всеки свидетел, като същевременно, докато ги е описвал, е посочил установени факти от показанията им, извършвайки им едновременно анализа им, което цялостно е придало пълна противоречивост на изложените мотиви от формална страна, които от своя страна и поради избраният подход на оформление на прокурора, се приравняват според съда на пълната липса на мотиви. От друга страна, в правната част на своя акт, прокурорът е продължил с противоречията в своето постановление, извършвайки едновременен анализ на свидетелските показания и приложимото материално право. Изводите на прокурора са неясни и нелогични. Прокурорът е посочил в постановлението, че липсва причинна връзка между увредите на пострадалия Д. Д. И., а от друга страна, упражнените правомощия от свидетелите - охранители към „С.“ АД се явявали съответни и пропорционални в кръга на техните правомощия.

Прокурорът е приел, че липсват хулиганските подбуди на деянието, но не е обсъдил въобще за евентуалното съществуване на т.2 по чл.131, ал.1 вр.

2 чл.130, ал.1 от НК, за това, че леката телесна увреда на пострадалия И. е причинена от длъжностно лице или длъжностни лица. Съдът приема на собствено основание, че СМЕ на вещото лице доктор М. Г. е необоснована и немотивирана, при което е дължимо повторното й изпълнение от друго компетентно вещо лице, което следва да установи въпроса - доказва ли се или се изключва причинната връзка между увредите на пострадалия И. и действията на уличените свидетели, включително и от неговото падане, и това падане самопадане ли е или е инициирано след намесата на трето лице или лица.

V.).

ПРИ

ТАКА

УСТАНОВЕНИТЕ

ФАКТИЧЕСКИ

КОНСТАТАЦИИ, относими към предмета на доказване на основание чл.102 от НПК в рамките на образуваното досъдебно производство и в съответствие с принципите на правовата и демократична Държава, СЪДЪТ ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ) следното:

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено досъдебното производство, е НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ПРИЕМА, ЧЕ разследването под надзора на Софийска Районна прокуратура е било некачествено и непълно, проведено в съществено нарушение на принципите на НПК. По реда на НПК прокурорът носи отговорност за разследването. Само и единствено прокурорът. Писмените му указания са задължителни за разследващите органи и те са му подчинени, като следва да ги изпълнят. Ако разследващ орган бездейства и/или не изпълнява указанията на наблюдаващия прокурор, същият има правото да проконтролира своевременното развитие на досъдебното производство чрез нови указания; чрез налагането на глоби на разследващия полицай; чрез замяната му с друг разследващ орган (разследващ полицай или следовател); чрез възлагането на разследването на следовател при фактическа и правна сложност на делото, каквото е настоящото производство, и/или по изключение от основното правило, че прокурорът не провежда разследвания - чрез личното извършване на процесуално-следствените действия от самия наблюдаващ прокурор.

Прокурорът по Конституция и закон не провежда разследване. По Конституция и закон прокурорът също може да охрани интереса на пострадалото лице, независимо дали е или не е извършител на престъпление.

В това се изразава неговият законов надзор. Прокурорът притежава и друга изключително суверенна функция - да повдига и да поддържа обвинение срещу лице за конкретно престъпление от общ характер. Прокурорт е “dominus litis” или т.нар. „господар на обвинителната функция“. Само прокурорът независимо може да решава дали да повдигне обвинение срещу определено лице; за какво по вид престъпление или престъпления да предяви определено обвинение и в кой момент да стори това. Никое лице или страна, дори и съдът, нямат правото да отправят указания, разпореждания и/или наставления към прокурора следва ли да повдигне обвинение срещу определено лице и за какво по вид престъпление. Но за да обоснове и докаже 3 своята обвинителна теза, когато я упражни, прокурорът може по изключение от правилото за него лично да проведе разследването по досъдебното производство, когато фактите и целесъобразността на разследването (или защитата на интересите на пострадалото лице) го налагат, но и за да може да се приложат незабавни коригиращи мерки за компенсиране на значителното забавяне в процесуално-следствената дейност и за придаване на необходима качественост на некачествено извършеното до момента разследване.

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ В СВОЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ по реда на чл.243, ал.5 от НПК следва да проконтролира изложените съображения в постановлението на прокурора от 03.06.2026г. и не може да изложи вместо него фактическа обстановка по случая, за да не подмени вътрешното му убеждение и/или изводите на същия относно установените факти. В самото постановление на прокурора липсва принципиално изложена фактическа обстановка. Не са посочени фактите от предмета на разследването. Фактите по делото са само установените фактически обстоятелства по случая, а в постановлението на прокурора е извършено смесване и едновременно анализиране (разбор) на определени факти, съпоставени с процесуалните способи на доказване (такъв прочит има настоящата съдебна инстанция на обжалваното прокурорско постановление). Анализът на доказателствата следва да се осъществява през призмата на цялата доказателствена съвкупност и в аспекта на спазването на дължимите формални правила за тяхна индивидуална оценка – от гледна точка на последователност, убедителност, логичност и вътрешна непротиворечивост. В тази насока е Решение № 149 от 18.09.2019 г. на ВКС по НД № 490/2019 г. Първо НО – „Делото Килърите“.

СЪДЪТ ОТЧИТА, ЧЕ със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани. В постановлението на Софийска Районна прокуратура не е изложено надлежно съпоставяне на доказателствените източници чрез дължимият по стандартите на НПК доказателствен (процесуален) анализ.

Доказателственият анализ по тези правила на процесуалния закон всякога се извършва и следва да се извършва в съответствие с принципите на формалната логика и тълкуването. Изискванията към мотивирането на постановлението за прекратяване на досъдебното производство са изключително високи и същите са съпоставими по тежест на изискванията за мотивирането на присъдите на съда по реда на чл.305, ал.3 от НПК. (В случая тези изисквания не са спазени от прокурора). Не са изложени съображения от държавното обвинение как се анализират от него всички гласни доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност не с цитирането им по съдържание, а със съпоставянето им с останалия доказателствен материал. Разследването не отговаря на принципите на НПК за извършване на всестранна, обективна и пълна проверка на предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК.

4

Въпросът дали е осъществено разследваното престъпление и кои са неговите автори се решава от съда или прокурора винаги при оценка на всички обстоятелства (и доказателства) по случая и с оглед тяхната взаимовръзка.

Основният източник на преки доказателства при посегателствата срещу телесната неприкосновеност са винаги показанията на пострадалото лице пряк и основен очевидец, какъвто в случая е свидетелят пострадал Д. Д. И.. От друга страна, ако същият е извършил престъпление по чл.194, ал.1 от НК в момента на установяването му в търговския обект на «С.» АД с оглед залавянето му и вредите за телесната му неприкосновеност са приложени с целта от института на чл..12а от НК, само тогава деянието на уличените към престъплението лица не би било обществено опасно и противоправно. Но за да приложи тази законова хипотеза, прокурорът следва да е провел обективно, безпристрастно, пълно и всестанно разследване, за да придаде законност и мотивираност на своя прокурорски акт. Известно е положението, че обективната страна на извършената деятелност може да бъде изведена от обективното поведение на всеки един от уличените към престъплението лица, а не от това, което те най-заинтересовано могат да твърдят в своите показания или сведения.