Решение № 91 от 20.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Русе, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20214500900072 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „а.с.в”ЕАД гр.София, ЕИК***, представлявано от Д.Б., чрез пълномощник юрисконсулт Г.Г., е подал искова молба срещу Т.

ИВ. Т. от гр.Русе. Твърди, че по силата на подписано на 10.02.2020г.

Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., на основание чл.99 ЗЗД „БНП П.Ф.Б му прехвърлил вземането си, произтичащо от Договор за потребителски кредит №PLUS-16639358 от 19.12.2018г., сключен с ответника Т., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Съгласно договора за цесия, в качеството на цесионер се задължили от името на цедента да изпращат уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което били упълномощени от цедента. Цедента изпратил уведомително писмо до ответника за цесията по пощата, както и повторно две уведомителни писма-за цесията и за предсрочната изискуемост, върнати в цялост като неполучени, както и писмо за цесията и предсрочната изискуемост чрез ЧСИ И.Х., връчено по реда на чл.47 ГПК. Твърди, че вземането произтича от подписания 1 на 19.12.2018г. договор за потребителски кредит №PLUS-16639358 между „БНП П.П.ФБ. С.А.“ Клон България-кредитор и ответника Т.Т.кредитополучател, по силата на който кредитора му предоставил потребителски паричен кредит в размер на 31000лв. С част от него била погасена сума, дължима от кредитополучателя Т. по друг договор за потребителски кредит-№PLUS-16398516, както и дължимата комисионна /такса за ангажимент/ от 1085лв., за които суми е направено прихващане от кредитора на датата на усвояване на кредита. Твърди, че остатъкът от отпуснатата главница е преведен на ответника по посочена от него банкова сметка. Твърди, че кредитополучателя се задължил да върне сумата, ведно с лихвите при условията на договора- общо 48915.60лв., на 120 месечни вноски, всяка в размер на 407.63лв., първата от които дължима на 20.01.2019г.

, а последната-на 20.12.2028г., съгласно погасителен план, като всяка месечна вноска включва съответна част от главницата и договорната лихва към момента на предоставяне на кредита /чл.3 ОУ/. Съгласно чл.5 ОУ при забава на плащанията кредитополучателя дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима вноска. На това основание, на ответника е начислено обезщетение за забава в общ размер 2727.84лв. за периода 21.08.2019г.-01.03.2021г. Твърди, че ответника не изпълнявал задължението си за плащане в срок на погасителните вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл.5 ОУ.

Уведомлението за цесията и предсрочната изискуемост са връчени на ответника по реда на чл.47 ГПК чрез ЧСИ И.Х.. Претендира съдът да осъди ответника Т. ИВ. Т. да му заплати сумата 29718.95лв.-главница, от която 3335.20лв.-падежирала главница за периода 20.08.2019г.-22.12.2020г. /датата на обявяване на предсрочната изискуемост/ и 26383.75лв.-предсрочно изискуема главница, 2752.72лв.-договорна лихва за периода 20.08.2019г.

/дата на първата неплатена погасителна вноска/-22.12.2020г., 2727.84лв.обезщетение за забава считано от 21.08.2019г. до 01.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното и изплащане. Претендира разноски. С исковата молба уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите вноски. Сочи банкова сметка.

2

Ответникът Т. ИВ. Т. не е подал отговор на исковата молба, не се е явил при разглеждане на делото и не е взел становище.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях процесуални действия, намира за установено следното:

По делото не се спори, че на 19.12.2018г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16639358, между „БНП П.Ф.Б-кредитор и ответника Т.Т.-кредитополучател. Договорът е сключен при следните параметри: Размер на кредита за потребителски цели-31000лв.;

Застрахователна премия-5914.80лв.; Общ размер на кредита-31000лв.; Такса ангажимент-1085лв.; Месечна погасителна вноска-407.63лв.; Брой вноски120; Обща стойност на плащанията-48915.60лв.; ГПР-7.98%; ЛП-6.89%.

Договорът съдържа погасителен план, в който са посочени падежни дати, размер на вноска-407.63лв. и размер на оставаща главница. В раздел Условия по договора, т.2 е посочено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле Общ размер на кредита, като кредитополучателя дава съгласието си от нея кредиторът да удържи сумата 1293.94лв. във връзка с договор с номер PLUS-16398516, като посочената сума ще послужи за пълно погасяване на задължението. Посочено е и, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, както и че посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски и всяка от тях е част от всяка месечна погасителна вноска. Отразено е, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, при съдържащите се в договора условия и срокове, като такса ангажимент се плаща при усвояване на кредита. В чл.5 е посочено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени надбавки. Приложени са сертификат № PLUS-16639358, удостоверяващ че посочени в него застрахователи се съгласяват срещу заплащане на застрахователна премия да застраховат съгласно ОУ на застраховка „Защита на плащания“ на кредитополучателите 3 по договор за кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „БНП П.П.ФБ.

С.А.“Клон България, по пакет „Стандартен“ и пакет „Комбинирана защита“, както и сертификат № PLUS-16639358, по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“, като за застраховано лице е посочен ответника Т.Т..

Представени са и Общи условия за двете застрахователни програми. С рамков договор за продажба на вземания от 19.08.2019г. кредитодателя „БНП П.П.ФБ. С.А.“Клон България и „а.с.в“ЕАД се договорили първия-продавач да прехвърля на и продава на втория-купувач, всеки месец определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията, определени в Приложение №1, срещу заплащане на покупна цена. Според §7, ал.10 продавачът изрично упълномощава купувача да изпраща писмени уведомления до длъжниците за вземанията, от името на продавача, с които ги уведомява за прехвърляне на задълженията по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД. С приложение №1 от 10.02.2020г., „БНП П.П.ФБ. С.А.“Клон България, прехвърля на ищеца вземане по процесния договор в общ размер 41947.84лв.

/л.52/. С пълномощно /л.55/ цедента упълномощава цесионера да го представлява, да уведомява съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения рамков договор, за прехвърляне на вземания на последния, да извършва всички правни и фактически действия с оглед надлежно уведомяване на длъжниците по прехвърлените вземания. С писмо до ответника от 14.02.2020г., той е уведомен, че вземането е прехвърлено на ищеца, че задължението по договора на 41947.84лв. и е поканен да погаси сумата в 5-дневен срок. Писмото е върнато, като непотърсено. Като непотърсено е върнато и уведомително писмо от 19.11.2020г. /л.60-63/. С писмо от 23.11.2020г., връчено по месторабота на ответника на 22.12.2020г. чрез ЧСИ И.Х., ответника е уведомен за цесията, за размера на задължението по договора-43512.14лв. и е поканен да го заплати в 5-дневен срок от получаване на поканата. Уведомен е също така, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по което страните не са имали възражения и което съдът възприема, от което се установява, че: От договорената сумата по кредита-31000лв. са удържани 1085лв.-такса ангажимент, удържани са и 1293.94лв.-за погасяване на дълг по договор № PLUS-16398516, и по сметка 4 на ответника в Б.ДСК е преведена сумата 28621.06лв.-съгласно процесния договор. Вещото лице е констатирало, че кредитополучателя е заплатил по кредита обща сума 2857.27лв., с която е погасил изцяло първите седем вноски и частично-осмата. Според вещото лице с тази сума е погасена главница1281.10лв., договорна лихва-1231.90лв. и застрахователни премии-344.98лв.

Вещото лице е посочило, че кредиторът е заплатил от името на ответника 13 броя застрахователни вноски, всяка от по 49.29лв., пояснило е в съдебно заседание, че е ползвало предоставена му справка. Констатирано е от вещото лице, че кредитът е в просрочие от 21.08.2019г., а съгласно счетоводните регистри на кредитора, същият е станал предсрочно изискуем от 22.12.2020г.

Към датата на исковата молба е изчислен размера на дълга, както следва: просрочена главница общо 29718.90лв., от която редовно падежирала до 20.12.2020г.-3335.15лв. и предсрочно изискуема -26383.75лв.; просрочена договорна лихва-2752.72лв., падежирала в периода 20.08.2019г.-20.12.2020г.; платени от кредитора застрахователни премии-295.74лв., лихва за забава върху просрочена главница-796.37лв. и върху просрочени застрахователни вноски-39.63лв., за процесния период. Вещото лице е констатирало, че в договорения ГПР /7.98%/ кредиторът е включил само договорения лихвен процент, не са включени в него допълнителните такси и комисионни.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото сключването на процесния договор за потребителски кредит между страните по него, спиране на плащанията от страна на кредитополучателя от 21.08.2019г., прехвърляне на вземанията по договора от кредитора на ищеца, уведомяване на ответника за цесията, както и за предсрочната изискуемост на целия кредит-на 22.12.2020г.

Отпуснатият заем на ответника Т. като физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК , както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , поради което правна регулация на правоотношението се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи 5 служебно на наличие на неравноправни клаузи в договора.

Настоящия състав след запознаване с представения оригинал от договора, констатира, че при сключването му е спазена изискуемата според чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 -11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, размер на ГПР, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК . Според чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните.

В конкретния случай, в договора е предвидено предоставяне на потребителски кредит, както под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга – сключване на две застраховки, т. е. приложените Сертификати и Общи условия за застраховка "Защита на плащанията" и по застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти“, съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия, поради което настоящият състав счита, че същите съставляват елементи от договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените по-горе законови изисквания. Дори и без наличието на специални познания, с просто око е видно, че договорът за потребителски кредит и сертификатите с общите условия са изготвени в различен по размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в размер по-малък от 12 и е много трудно четлив. Съдът за пълнота следва да отбележи, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК не противоречи на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Във връзка с възникнал правен спор по тълкуването на Директива № 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредит 6 е отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС по следните въпроси: 1.