Определение № 4161 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4161 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 7512/09.10.2024 година, подадена от „Опал-Т“ ООД гр. Враца против решение № 470/25.07.2024 година на Окръжен съд Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д.

№ 52/2024 година.

С обжалваното решение на Окръжен съд Враца е отменено първоинстанционното решение № 748/11.12.2023 година на Районен съд Враца, VІІІ-ми състав, постановено по гр. д. № 616/2023 година, като при това са отхвърлени предявените от „Опал-Т“ ООД гр. Враца против И. И. Ц. иск с правно основание чл. 203, ал .2, пр.1 от КТ във връзка чл. 45 от ЗЗД за сумата 59 805.28 лева–главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в пълния им размер, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.03.2023 година до окончателното й плащане и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 11 030.75 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 14.05.2021 година до 08.03.2023 година.

В подадената от „Опал-Т“ ООД гр. Враца касационна жалба се твърди, че решението на Окръжен съд Враца е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено и да се постанови 1 друго, с което предявените против И. И. Ц. искове да бъдат уважени до пълните претендирани размер. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК дружеството твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал.

2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответницата по касационната жалба И. И. Ц. е подала отговор на същата с вх. № 9273/16.12.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 470/25.07.2024 година на Окръжен съд Враца, ІІ-ри въззивен граждански състав, постановено по гр. д. № 52/2024 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

„Опал-Т“ ООД гр. Враца е бил уведомен за обжалваното решение на 10.09.2024 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 7512/09.10.2024 година. Поради е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Враца е изложил съображения, че между страните не се спорело, че са били в трудово правоотношение по силата на трудов договор № 007/07.07.2014 година., както и че И. И. Ц. била изпълнявала длъжността „Специалист с контролни функции, търговия”.

Съгласно приложеното допълнително споразумение към трудовия договор, сключено на 01.01.2017 година, мястото на изпълнение на длъжността на Ц. било в отдел „Администрация“ на дружеството. По делото била приложена длъжностна характеристика, от която било видно, че основната характеристика на работата на длъжността „Специалист с контролни функции, търговия“ била да контролира движението на стоково-материалните ценности в предприятието, да следи наличностите и да осъществява контрол 2 върху работата на персонала. Посочени били и следните основни задължения: да осъществява контрол върху работата на персонала; да организира и отговаря за дейността на фирмата; да следи за правилното съхраняване на стоково-материалните ценности; да информира ръководството на предприятието за възникнали проблеми и нередности; да спазва правилника за вътрешния трудов ред, правилата за здравословни и безопасни условия на труд, правилата за противопожарна безопасност; да участва в извършването на инвентаризации в склада; да следи за правилната обработка на въведените данни от компютърната програма; да предава получени по електронна поща съобщения и изпраща отговори при строго спазване на установените от работодателя правила. В длъжностната характеристика било посочено, че при изпълнение на длъжността се носела отговорност за качеството на извършваната работа, материална отговорност във връзка с опазването на повереното имущество, отговорност за поверената техника и отговорност за спазване правилата за противопожарна безопасност, санитарно-хигиенните норми и правила. Пред въззивната инстанция било приложено личното трудово досие на И. И. Ц., от което се потвърждавали посочените обстоятелства. Представени били и поименно щатно разписание и длъжностно щатно разписание за 2021 година, от които било видно, че в склада за строителни материали, находящ се в гр. В., бул. „М. О.“ № , освен Ц., са били назначени още продавач‑консултант, водач мотокар и електромонтьор.

С молба от 07.05.2021 година Ц. била поискала трудовото й правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, а в случай, че молбата й не бъдела приета‑същата да се считала за едномесечно предизвестие по чл.

326, ал. 1 от КТ. Със заповед № 3/09.06.2021 година на управителя на „ОпалТ“ ООД гр. Враца трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ въз основа на отправеното от Ц. писмено предизвестие.

Заповедта била връчена на И. И. Ц. на 05.08.2021 година. Със заповед № 4/05.07.2021 година на управителя на дружеството било наредено да се извърши ревизия на касата на Склад за строителни материали от назначена комисия. На 13.07.2021 г. комисията била изготвила доклад, от който било видно, че в изпълнение на посочената заповед била извършена ревизия на касата на Склад за строителни материали при „Опал-Т“ ООД гр. Враца за периода 01.01.2021 година–14.05.2021 година. Проверени били всички приходни и разходни документи на касата, движението на паричните средства 3 по банковата сметка на дружеството, хронологията на сметка „Каса Склад“– осчетоводяването на приходите и разходите на касата, както и заприходените в касата суми, дейността на И. И. Ц.. Комисията била констатирала несъответствие между събраните и отчетените от касата парични средства; несъответствие между отчетените/заприходените от каса парични средства и внесените такива по банковата сметка; извършеното на 14.05.2021 година с приходен касов ордер предаване от Ц. на управителя на дружеството на сумата 6796.05 лева., представляваща намираща се у нея неотчетена касова наличност; наличие на осчетоводена липса в касата, за която били отговаряла И. Ц. в размер на 59 805.28 лева. По делото били събрани гласни доказателства чрез разпит пред първоинстанционния съд и преразпит във въззивната инстанция на свидетелките Л. Г. и А. Б.. Пред първоинстанционният съд била разпитана и свидетелката Ц. П.. И трите свидетелки установявали, че в склада на „Опал-Т“ ООД гр. Враца се съхранявали строителни материали, като в част от него било отделено помещение, разделено на две части, в които имало бюра, компютри, машини за тониране. Там било било работното място на Ц. и на касиерите. От показанията на свидетелката Л. Г. се установяването, че била работила в „Опал-94“ ООД гр. Враца, която се занимавала със строителство, а Ц. била работела в „Опал-Т“ ООД гр. Враца, което се занимавало с търговия. Нужните на първото дружество материали за строителството били вземани от второто дружество. Според свидетелката Г., всеки ден имало заявки за строителни материали, които били давани на Ц.. Впечатленията на свидетелката били, че И. И. Ц. била отговаряла за склада, но не знаела какви са били конкретните й трудови задължения. Свидетелката посочвала, че като работник в механизацията била осигурявала на И. И. Ц. автомобили за разнос, като парите от разноса също били отчитани на нея. Според показанията на свидетелката Г., „Опал-Т“ ООД гр. Враца било продавало и на външни клиенти, които са били обслужвани по същия начин, имало било плащания в брой и получаване на пари в брой, имало било и плащания па банков път, но те били много по-малко. Свидетелката установявала, че в склада било имало компютри, които са били използвали да се видели наличностите и да се изпишели, като с тези компютри била работела и Ц.. В склада била работела и Ц. П., като двете с Ц. били имали отделни компютри. Според свидетелката, и двете били пускали документи и били приемали пари. В показанията си 4 свидетелката твърдяла, че не била виждала шкафове, в които да се съхранявали средствата от оборота, но било имало кутийка за пари, в която всеки бил слагал и вземал парите на склада. Посочва, че била чувала за случаи, в които Ц. търсела пари, тъй като наличностите не били достатъчни, за да плати доставките, и в тези случаи била ходела при управителя на дружеството Т., по свидетелката не знаела за какво били разговаряли. Сочела също, че била виждала много пъти управителят да ходи в склада, но не го била виждала да бърка в кутията с парите. Свидетелката Г. посочвала, че впечатленията й били до 12.08.2020 година, когато била напуснала работа.

При разпита й пред районния съд свидетелката Г. била заявила, че не знаела какви са били конкретните задължения на И. И. Ц.. При преразпита й пред въззивната инстанция заявявала, че Ц. била ръководител-отговорник на „Опал-Т“ ООД гр. Враца-ръководела била персонала и била упражнявала контролни функции, като работниците, касиерката и шофьора са били на нейно подчинение. Според свидетелката, всички заявки са давани на Ц. като пряк ръководител и тя ги била одобрявала, отговаряла била за разноса, за шофьорите и за външните клиенти. При натоварването на стоката била проверявала дали заявките били изпълнени точно. Свидетелката не знаела дали била отговаряла за фактурите, които били издавани от продавач‑консултантите. Според Г., продавач-консултантите в края на работния ден били отчитали парите на И. И. Ц., а шофьорите след разноса също били отчитали парите на нея. Свидетелката заявявала, че не знаела каква е била организацията на работа след 2020 година. Свидетелката А. Б. заявявала, че била работила като хигиенист във фирма „Опал-94“ гр. Враца в сграда, която била различна от тази на фирма „Опал-Т“ ООД гр. Враца но познава И. И. Ц., тъй като били имали обща работа, свързана с опразването на един склад и преместването на материалите в склада на Ц., а освен това била пазарувала лично в склада Свидетелката установявал, че при пазаруването си била контактувала с Ц., която била казвала на работника какво да изнесе, а парите била давала на нея. Според показанията на свидетелката Б., и И. И. Ц. и касиерката били имали компютри, а там, където двете били седели била виждала и каса зад гърба на Ц.. Свидетелката заявявала, че била виждала управителят да ходи в склада, но не била виждала при тези посещения да се вадят пари. При преразпита й пред въззивния съд свидетелката Б. отново потвърждавала, че била работила в различни сгради с Ц., но допълвала, че 5 била имала контакти с нея, тъй като закупуваните материали от „Опал-Т“ ООД гр. Враца са били връщани в „Опал-94“ ООД гр. Враца и свидетелката била съставяла протоколи за движението на тези материали, като заедно с Ц. били преглеждали стоката и били отмятали. Според свидетелката, контролът върху движението на стоката бил осъществяван именно от И. И. Ц.. Считала, че Ц. била началник на всички работещи в склада и била казвала на всеки къде да отида и какво да прави. Разпитаната пред първоинстанционния съд свидетелка Ц. П., която била работила като продавач-консултант в склада на „Опал-Т“ ООД гр. Враца от 2020 година до средата на 2021 година, посочвала, че трудовите й задължения били свързани с подреждане и продажба на стоки и чистене на склада. Сочела също, че И. И. Ц. не била имала отделно помещение в склада, а имала само бюро в помещението, в което били и другите. Считала, че била имала друг офис в административната сграда, тъй като била казвала, че отива там. Свидетелката П. заявявала, че продавачи са били тя и още една колежка, като парите от продажбите били слагали в чекмеджета на бюрата си, а вечер ги били предавали заедно с фактурите на управителя на дружеството Т.. Според свидетелката, началник им бил Т., а не И. И. Ц.. Последната се била занимавала с изготвяне на оферти към клиенти, заявки за стоки, правела била сравнителни таблици, търсела била цени. Свидетелката посочвала, че от „Опал-94“ ООД гр. Враца били идвали техници и били заявявали материали, при което били издавани фактури от „Опал-Т“ ООД гр. Враца на „Опал-94“ ООД гр. Враца. Според свидетелката П., когато тя била давала материалите, била подписвала и фактурите. Не била виждала управителят да носи пари в брой за закупуване на стоки. Когато бил идвал ги бил карал да пререждат стоки, за почистят, а вечер бил вземал оборота. Пред първоинстанционният съд била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не било оспорено от страните и било прието от съда. От същото се установявало, че извършените продажби в брой за периода 01.01.2021 година-14.05.2021 година били в размер на 205 000.15 лева която сума съответствала на излъчените отчети от ЕКАФП в търговския обект, съгласно получена информация от портала за електронни услуги на ЦУ на НАП. За същия период били извършени разходи в брой в размер на 138 613.04 лева, в т. ч.–17 054.30 лева– платени в брой задължения към доставчици, 3066.36 лева–изплатени заплати на П. П. и 118 492.38 лева–внесени парични средства по банкова сметка на 6