Решение № 507 от 20.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. София, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Пламен Дацов при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Николай Люб. Димитров като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200762 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от подсъдимите М. Й. К., В. М. К. и М. М. К., депозирани чрез защитника им адв.И. Н. срещу въззивна присъда от 24.02.2025г. на Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 11 състав, постановена по ВНОХД № 1124/2024г.

С трите жалби и допълненията към тях се атакува въззивният акт в частта, с която е потвърдил осъдителната част на първоинстанционна присъда, като се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Твърди се, че фактическите изводи на съда почиват на предположения, че е налице тенденциозност и липса на обективност при осъществения доказателствен анализ, оспорва се процесуалната допустимост на кредитирани от съда свидетелски показания. Защитата застъпва тезата, че процесуалните нарушения са довели и до неправилно приложение на материалния закон - осъждане на подсъдимите по обвинение за участие в организирана престъпна група. Съображения се излагат и по повод касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като се твърди, че дори направената редукция на наказанията на тримата подсъдими по чл.55 НК не е отмерила справедливо наказанията им. В трите касационни жалби се иска от касационната инстанция да отмени въззивната присъда и оправдае подсъдимите, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да намали наказанията им.

1

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на тримата подсъдими заявява, че поддържа жалбите. Акцентира на тезата, че признаването на подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.321 НК, е въз основа на предположения и е мотивирано от съда единствено с роднинските връзки между тях.

Изразява недоволство от направения от съдилищата доказателствен анализ, в който според защитника се фаворизират показанията на св.Х., а се игнорират доказателства, подкрепящи защитната теза на подсъдимите, включително и заключението на съдебно- техническата експертиза. Развива доводи и относно несправедливо индивидуализираните наказания на подсъдимите.

Подсъдимите М. К., М. К. и В. К. не се явяват пред касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни. Счита, че твърденията на защитника за допуснати процесуални нарушения не намират подкрепа от направения от съда доказателствен анализ. Не споделя възраженията за нарушения на материалния закон като подчертава, че наказателната отговорност на тримата подсъдимия за извършено престъпление по чл.321, ал.3 НК е ангажирана законосъобразно. Що се отнася до наказанията, то според прокурора, същите са справедливи. Пледира за оставяне на въззивната присъда в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда от 10.06.2024 г. по НОХД № 422/2018 г., Софийски градски съд- 11 състав, е признал подсъдимите М. Й. К., М. М. К. и В. М. К. за виновни в това, че в периода от неустановена дата на 2003г. до края на 2012г. в гр. П. участвали в организирана престъпна група /ОПГ/, създадена с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.159а, чл.159б и чл.159г, чл.213а ал.2 и ал.3, по чл. 214 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, предл. 2, т. 2 вр. ал. 2 от НК във вр. чл. 55,ал.1,т.1 от НК ги е осъдил на девет месеца „лишаване от свобода“ за всеки един от тях, като подсъдимите са признати за невинни и оправдани за това: организираната престъпна група да е действала в периода от 01.10.2002г. до неустановена дата на 2003г., както и от края на 2012г. до 13.10.2015г., а подс. М. Й. К. и за това да е ръководил същата ОПГ, като последният е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК.

На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено така наложеното наказание на подсъдимия М. Й. К. да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимите М. Й. К. и В.

М. К. за виновни в това, че в периода от 24.10.2013 г. до 24.12.2013г. в гр. П., в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили З. Т. М. чрез заплашване да извърши нещо против волята й -ежедневно в продължение на 2 месеца да им 2 заплаща по 10 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен път София- Русе в близост до разклона за с. Г. и в близост до Окръжна болница гр.

П., и с това й причинили имотна вреда в размер на 620 лв., като деянието е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с участници М. Й. К., В. М. К. и М. М. К. и извършено от подс. В. М. К. при повторност, поради което и на основание чл.

214, ал.2 т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142 ,ал.2 т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК за подс. М. М. К. и на основание чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл.

142, ал.2, т. 8, чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от НК и вр.чл. 55 ал.1 т.1 от НК за подс. В.

М. К. ги е осъдил на по една година и шест месеца „лишаване от свобода“ всеки един от тях, като подсъдимите са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, за това: деянието да е извършено в съучастие с подс. М. Й. К.; за това да е извършено в периода от неустановена дата на месец ноември 2009г. до 24.10.2013г. и от 24.12.2013г. до 27.05.2015г.; както и по отношение размера на причинената вреда на Звезда М. за разликата над 620 лв. до пълния размер от 49 087 лв.

На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия М. М. К. е определено едно общо найтежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

На същото основание по отношение на подсъдимия В. М. К. е определено едно общо, най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК е приспаднато времето, през което всеки едни от подсъдимите е бил задържан по ЗМВР и НПК.

С постановената присъда пъровоинстанционният съд е признал подсъдимия М. Й. К. за невиновен в извършването на престъпление по чл.214, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а, ал.2, т.5 и т.7 вр. чл.141, ал.2, т.8 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за това в периода от неустановена дата на месец ноември 2009 г. до 27.05.2015г. в гр. П., в съучастие като съизвършител с М. М. К.- извършител и В. М. К. – извършител, с цел да набави за себе си, за М. М. К. и за В. М. К. имотна облага, да е принудил З. Т. М. чрез заплашване да извърши нещо против волята й и с това да й е причинил имотна вреда в размер на 49087лв., като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група и да е извършено при повторност, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение с посочената правна квалификация.

Подсъдимите М. Й. К. и М. М. К. са признати за невиновни за това на неустановена дата през месец май 2015г. на главен път София - Русе в близост до разклона за с. Г., в съучастие като съизвършители да са отнели чужда движима вещ - парична сума в размер на 120 лв. от владението на З. Т. М. с намерение противозаконно да я присвоят, като да са употребили за това сила и са оправдани изцяло по първоначално повдигнатото им обвинение по чл. 198, ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК.

3

Със същата присъда подсъдимият М. М. К. е признат за невиновен за извършено от него престъпление по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 от НК за това в периода от 01.08. 2012 г. до 31.10.2012г. в гр. П. с цел да набави за себе си имотна облага да е принудил М. Н. К. - ЕГН ********** чрез заплашване да извърши нещо против волята й - ежедневно в продължение на 92 дни да заплаща по 10 лв. на ден за това, че извършва сексуални услуги и с това да й е причинил имотна вреда в размер на 920лв., като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група като на основание чл.304 от НПК е оправдан изцяло и по вмененото му в този смисъл обвинение.

По повод постъпили жалби от тримата подсъдими е било образувано въззивно производство пред Софийския апелативен съд. С присъда № 8 от 24.02.2025г. по ВНОХД № 762/2025г. първоинстанционната присъда е била изменена, както следва:

Отменена е в частта, с която подсъдимите М. М. К. и В. М. К. са признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения по чл. 214, ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 вр. чл.

142 ,ал.2 т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК за подс.М. М. К. и по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК за подс. В. М.

К. и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 от НК за тези двама и вместо това подсъдимите М. М. К. и В. М. К. са признати за невиновни в това, в периода от 24.10.2013г. до 24.12.2013г. в гр. П., в съучастие като съизвършители, с цел да набавят за себе си имотна облага, да са принудили З. Т. М. чрез заплашване да извърши нещо против волята й ежедневно в продължение на 2 месеца да им заплаща по 10 лв. всяка вечер за това, че извършва сексуални услуги на обществено място на главен път София - Русе в близост до разклона за с. Г. и в близост до Окръжна болница - гр. П., и с това да са й причинили имотна вреда в размер на 620 лв., като деянието да е извършено в изпълнение на решение на организирана престъпна група с участници М. Й. К., В. М. К. и М. М. К. и да е извършено от подс. В. М. К. при повторност, поради което и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал по повдигнатите им обвинения по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2 т.5 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК за подс. М. М. К. и по чл. 214, ал.2, т. 1 вр. чл. 213а, ал.2, т.5 и т. 7 вр. чл. 142, ал.2, т. 8 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК от НК за подс. В. М. К..

На основание чл.337, ал.1, т.2 вр. с чл.334, т.3 от НПК присъдата е изменена в частта относно определения на основание чл.66, ал.1 от НК на подсъдимия М. М. К. изпитателен срок от три години, като същият е определен за наказанието от девет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 от НК и в частта , относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия В.

М. К. по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като е определен същия за наказанието от девет месеца лишаване от свобода за престъплението по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр.ал.2 от НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят, всеки един от тях, сумата от по 650 лева, съставляваща направени във въззивното производство разноски.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата част.

Върховният касационен съд намира жалбите на подс. М. К., В. К. и М. К. за 4 неоснователни.

Сходните аргументи, с които и в трите жалби се защитават доводите за наличие на основанията по чл.348, ал.1,т.1,2 и 3 НПК, прави възможно разглеждането им заедно, като същевременно се очертае ясно границата на касационната проверка, която е ограничена в рамките на оплакванията на касаторите, относими до осъдителната част на въззивната присъда.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК: