Решение № 23627 от 23.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23627 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110174475 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищцата Р. В. В. твърди, че на 10.07.2024 г. е сключила Договор за паричен заем № 5168855 с „ИАМ“ АД за сумата от 350 лева, при срок на погасяване 12 седмици, ГЛП 50 %, ГПР 64,64 % и обща подлежаща на връщане сума в размер на 372,24 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с две физически лица, поръчители; банкова гаранция или поръчителство от одобрено от заемодателя дружество – гарант. На 10.07.2024 г. ищцата сключила с „ФБ“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 5168855, по силата на който посоченото дружество се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на „ИАМ“ АД срещу възнаграждение в размер на 119,76 лева, която сума била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Твърди, че е погасила предсрочно задълженията си на 17.07.2024 г. в размер на 371,45 лв. Оспорва двата договора като нищожни поради противоречие със закона. Аргументира, че правоотношенията по двата договора са тясно свързани помежду си, като освен това сочи, че двете дружества са свързани лица. Излага, че изискванията за предоставяне на обезпечение са били на практика неизпълними, поради което единствената възможност за ищеца била сключване на договор за предоставяне на гаранция с ответника „ФБ” ЕООД. Счита, че възнаграждението по договора за гаранция също трябва да се включи в размера на ГПР, като при включването му, подробно излага, че размерът на ГПР надвишава допустимия по закон. Счита, че нищожността на договора за заем влече нищожност и на договора за предоставяне на гаранция, като сочи още и че последният е лишен от основание. С оглед изложеното счита, че дължи връщане само на чистата стойност по договора за кредит.

Въз основа на изложеното ищецът прави искане: 1/ за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „ИАМ“ АД поради противоречие със закона и за осъждане на ответника „ИАМ“ АД да заплати на ищеца сумата от 11,47 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за паричен заем, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 13.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 2/ за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен с „ФБ” ЕООД поради 1 противоречие със закона и за осъждане на ответника „ФБ” ЕООД да заплати на ищеца сумата от 9,98 лв., представляваща платена без основание сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция, ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 13.12.2024 г. до окончателноизплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът „ИАМ“ АД оспорва предявените установителни искове като недопустими, а осъдителния като неоснователен. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че разхода за поръчителство не бил включен в ГПР, тъй като той възникнал след сключването на договора за кредит и на следващо място – законовата регламентация не изисквала неговото включване. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, включително за процесуално представителство в размер на 360 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата /ЗА/.

Ответникът „ФБ“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът излага твърдения в насока, че нищожността на договора за кредит не води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство. Развива подробни съображения в насока, че договорът е сключен при спазване на нормативните изисквания, респ. че същият е действителен. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, поради което счита, че му е дължимо възнаграждение. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, включително за процесуално представителство в размер на 360 лв. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Оспорва наличието на предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

От фактическа страна съдът установява следното:

Представен е Договор за паричен заем № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен между „ИАМ“ АД, ЕИК *******, в качеството на заемодател, и Р. Вълнова В. в качеството на заемател. С договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 350,00 лв., представляваща заемна сума по потребителски заем, със срок на заема 12 седмици, 12 седмични погасителни вноски, първа падежна дата 17.07.2024 г., и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) 50 %, приложим за целия срок на договора. Посочен е годишен процент на разходите (ГПР) – 64,64 %, изчислен при допускането, че договорът ще бъде изпълняван точно и в срок, без начисляване на допълнителни разходи извън изрично посочените в договора. Общата сума, дължима от заемателя, съгласно договора, е 372,24 лв., включваща главница и възнаградителна лихва. В чл. 4 от договора е уговорено задължение заемателят в срок до 3 дни от сключване на договора да предостави обезпечение, като са предвидени три алтернативни възможности: двама физически лица – поръчители, банкова гаранция, или поръчителство от одобрено от заемодателя дружество-гарант. В договора е предвидено, че при липса на предоставено обезпечение заемодателят може да упражни правата си съгласно договора и закона. В договора са уредени още начините на плащане на погасителните вноски, включително плащане в брой чрез служител/представител на заемодателя, по банков път и чрез платежни посредници, като е предвидено изрично, че договорът има силата на разписка за получаване на заемната сума.

Представен е Договор за предоставяне на гаранция № 5168855 от 10.07.2024 г., сключен между „ФБ“ ЕООД, ЕИК ********, в качеството на гарант, и Р. Вълнова В., в качеството на потребител. С договора гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „ИАМ“ АД, с цел обезпечаване на всички парични задължения на потребителя по договора за паричен заем, включително задължения за главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи по събиране и съдебни разноски. Уговорено е, че гаранцията влиза в сила, ако в тридневния срок по договора за заем не бъде предоставено обезпечение под формата на поръчители или банкова гаранция. За поемане на гаранционното задължение потребителят дължи възнаграждение в общ размер на 119,76 лв., платимо разсрочено на вноски по 9,98 лв., като е уговорено, че възнаграждението се заплаща по същите начини и 2 по същия ред, както погасителните вноски по договора за заем, включително чрез заемодателя, който е изрично овластен да приема плащанията вместо гаранта. Договорът съдържа разпоредби относно начина на уведомяване, последиците при забава, правото на регрес на гаранта и срока на действие на гаранцията.

Представен е Погасителен план със седмични погасителни вноски, неразделна част от договора за паричен заем № 5168855, от който е видно, че заемът се погасява чрез 12 седмични вноски, всяка с падеж в сряда, първа падежна дата 17.07.2024 г. В погасителния план за всяка вноска е извършена разбивка по компоненти, както следва: част от главницата, част от договорната лихва, както и отделен компонент – възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 9,98 лв. Общият размер на всяка седмична вноска при предоставена гаранция възлиза на 41,00 лв., като включва 31,02 лв. погасителна вноска по заема (главница + лихва) и 9,98 лв. възнаграждение за гаранцията. В плана са посочени данни за лицето, което приема плащането, като изрично е отбелязано, че кредитът се обслужва от конкретен служител, като е указано, че при плащане в брой погасителният план следва да се представя за подпис при всяка вноска. Посочени са и всички допустими начини на плащане, включително плащане в брой на служител на заемодателя, по банков път, чрез „Български пощи“, EasyPay, FastPay и електронни плащания, както и особеностите при отчитане на плащанията. От погасителния план е видно, че задълженията по договора са погасени предсрочно на 17.07.2024 г., при което е отчетена общо платена сума 371,45 лв.

От правна страна съдът намира следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявените снея искове са процесуално допустими.

Договорът за паричен заем е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като е сключен между търговец и физическо лице – потребител, за сума под законовия праг, извън рамките на търговска или професионална дейност.

Договорът за предоставяне на гаранция е договор за допълнителна услуга, неразривно свързана с договора за заем, сключен със свързано с кредитора лице, като е поставен като фактическо и икономическо условие за отпускане и поддържане на кредита.

Установява се по делото, че „ФБ“ ЕООД е еднолично дъщерно дружество на „ИАМ“ АД, поради което двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР ТЗ. Това налага двата договора да бъдат разглеждани в тяхната икономическа и правна взаимовръзка, а не изолирано.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК в общия разход по кредита се включват всички разходи, които: са пряко свързани с договора за кредит; са известни на кредитора;са задължителни за потребителя, за да получи кредита.

От съдържанието на договора за заем се установява, че предоставянето на обезпечение по чл. 4 е задължително условие, като първите две алтернативи (поръчители и банкова гаранция) са обективно трудни за реализиране, поради което за потребителя на практика остава единствената реална възможност – сключване на договор с одобрено от заемодателя дружество-гарант.Възнаграждението по договора за гаранция е пряко обусловено от договора за заем; е известно на кредитора; е икономически неизбежно за потребителя и се събира по реда и чрез механизма на договора за заем. Поради това съдът приема, че това 3 възнаграждение представлява скрит разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляване на ГПР. Формално посоченият ГПР от 64,64 % не отразява действителното оскъпяване на кредита. При включване на възнаграждението за гаранцията реалният ГПР значително надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което представлява нарушение на императивна правна норма. Непосочването на действителния ГПР е съществен порок, който лишава потребителя от възможността да прецени икономическите последици от договора, поради което води до нищожност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Договорът за предоставяне на гаранция е сключен с цел обезпечаване на нищожен договор за заем. При отпадане на главното правоотношение отпада и неговото икономическо и правно основание. Независимо от формалната му самостоятелност, договорът за гаранция е функционално и икономически подчинен на договора за заем, поради което при нищожност на последния договорът за гаранция се явява сключен без основание и е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД.

Съгласно чл. 23 ЗПК, при обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи. В случая чистата стойност на кредита е 350,00 лв., реално платената сума е 371,45 лв., недължимо платената сума възлиза на 21,45 лв.

От тях 9,98 лв. представляват платено възнаграждение за гаранция и са получени от „ФБ“ ЕООД без правно основание, 11,47 лв. представляват остатък от надплатената сума над чистата главница и са получени от „ИАМ“ АД без правно основание. Поради това осъдителните искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явяват основателни.