Определение № 5173 от 13.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 13.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002100915 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЕС-3“ ООД, ЕИК 201351132, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Трапезица“ № 5, представлявано от управителя Александър Валентинов Филипов, чрез пълномощника му по делото адв. К.

К., против Решение №443 от 14.12.2023г. по в. гр. д. №669/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик. С обжалваното въззивно решение е било потвърдено Решение №1048 от 03.10.2023г. по гр. д. №2866/2023г. по описа на Районен съд- Пазарджик, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „Лозенград“ № 2, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ-поради съкращаване на щата, със Заповед №5 от 05.06.2023 г. на управителя на „ЕС-З“ ООДАлександър Валентинов Филипов, възстановена е И. А. П., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител отдел складово стопанство“ в „ЕС-З“ ООД, и „ЕС-З“ ООД, ЕИК 201351132, е осъдено да заплати на И. А. П., ЕГН **********, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 от КТ сумата от 5464,05 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.06.2023г. до 20.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 03.08.2023г. до окончателното й заплащане. С въззивното решение първоинстанционният съдебен акт е бил отменен в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за оставането на ищцата без работа вследствие на незаконното уволнение за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 9278,58 лв., представляваща дължимото обезщетение за периода от 21.09.2023г. до 05.12.2023 г., като вместо това „ЕС-З“ ООД, ЕИК 201351132, е било осъдено да заплати на И. А. П., ЕГН **********, сумата от още 3814,53 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното 1 уволнение за периода от 21.09.2023г. до 05.12.2023г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованосткасационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Лозенград“ № 2, чрез пълномощника й по делото адв. П. Г., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че от 13.05.2022г. между ищцата И. А. П. и ответното дружество „ЕС-3“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е заемала длъжността „ръководител отдел, складово стопанство“ с код по НКПД: 14205007, с място на работа: гр.

Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 11, при пълно работно време от осем часа, с основно трудовото възнаграждение в размер на 1546,43 лева. На същата длъжност „ръководител отдел, складово стопанство“, считано от 07.03.2022г. в ответното дружество бил назначен и друг работник- Запрян Рангелов Кисов. Трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено със заповед №5/05.06.2023г. на управителя на ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата, считано от 05.06.2023г., на която дата заповедта е била връчена на ищцата. Съдът е приел, че на проведено общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 31.05.2023 г. от компетентния орган /Общото събрание/ е било взето валидно решение за съкращаване на щатна бройка за длъжност „ръководител отдел, складово стопанство“. Приел е обаче, че реално съкращаване на щатната бройка не е налице, тъй като след вземане на посоченото решение на друго лице /Спас Дончев/ е било възложено изпълнението на трудовите функции на ищцата на същото работно място, като на 01.06.2023г. същото лице е било заварено при извършена проверка от служители на Дирекция „Областна инспекция по труда“- Пазарджик да работи без сключен трудов договор на работното място на ищцата. На следващо място, съдът е приел и че работодателят не е упражнил законосъобразно правото си на подбор по чл.329, ал.1 от КТ, тъй като назначената от него комисия по извършването му не е обсъждала един от законоустановените и приети от нея критерии- квалификацията на двамата работници И. П. и Запрян Кисов, и е отчела като предимство на останалия на работа служител дейности, които не могат да бъдат 2 приети като такива, свързани с трудовите му функции- работа с мотокар, товароразтоварни дейности с тежка стока, рязане /разкрояване на профили. Посочил е и че от съставения от комисията протокол не става ясно точно по какви критерии и с каква тежест на същите е дадено предимство на служителя, останал на работа. Изложил е съображения, че право на работодателя е да определи кой от работниците работи по-добре и има повисока квалификация, както и че преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда, но съдът може да проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.

Поради това за неоснователни са счетени доводите на ответното дружество,че действията по извършване на подбора са такива по целесъобразност и не подлежат на контрол.

Преценявайки законосъобразността на подбора, съдът е приел, че комисията не се е ръководила от собствените си критерии, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че е дадено предимство на пола на другия служителфизическата му сила и умението за управление на мотокар, което съдържало и дискриминационен елемент, който не е допустим съгласно чл.8 от КТ. Съдът е посочил, че още в исковата молба ищцата е изложила доводи за липса на извършен подбор съгласно изискванията на чл.329 от КТ, поради което за неоснователно е било счетено възражението на ответника, че не следва да се обсъжда законосъобразността на извършения подбор. По така изложените съображения въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна, както и свързаните с този иск претенции по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за период от шест месеца, през който ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, са основателни.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът излага доводи за наличието на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като формулира следните въпроси, по които според него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1. Допустимо ли е въззивният съд да изведе и формулира като основни спорни въпроси по делото материалноправни въпроси, които са извън предмета на делото, доколкото не са наведени като такива по надлежния ред- с исковата молба на ищеца или с отговора му на въззивната жалба?

2. Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по ненаведените от ищцата доводи и съображения по спорния предмет само „за пълнота“?

3. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност и може ли да бъде контролиран от съда?

4. Ако бъде извършено това от съда, както и направил въззивният съд, допуснато ли е нарушение на материалния закон, както и съществено процесуално 3 нарушение?

5. Допустимо ли е работодателят да предпочете при подбора работник, които притежава качества и умения за дейности, които не са изрично посочени в длъжностната характеристика, които той цени и счита, че е по- полезен за ефективното изпълнение на възложената работа, тъй като имплицитно са свързани с нея? Допустимо ли е в тази насока да действа по целесъобразност?

6. Допустимо ли е едни и същи трудови задължения да съдържат същностни различия в зависимост от същността и обхвата на съответната длъжност, от предмета на дейността?

7. Налице ли е реално съкращаване на щатна бройка, когато трудовите функции не отпадат, но те или част от тях се запазват, като преминават изцяло към друг служител, който изпълнява същата длъжност, или към други длъжности и служители, които реално да ги изпълняват?

8. Подлежи ли на съдебен контрол решението на работодателя за извършване „трансформиране“ на длъжности, ако то е израз на целесъобразност, с оглед същността на съответната дейност, организацията и структурата на предприятието?

9. Следва ли ищцата да представи доказателства в подкрепа на визираното твърдение и възложена ли е доказателствената тежест върху нея, а не върху работодателя за това обстоятелство?

10.Когато уволненият служител не е оспорил законосъобразността на извършения подбор, не е оспорил писменото доказателство- протокола, установяващ приложените от работодателя критерии и отразените в тях обстоятелства, а само принципно е заявил, че оспорва критериите, по които е извършен подборът, длъжен ли е работодателят да установява с други доказателствени средства вписаните обстоятелства, касаещи извършения подбор?

11.Следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършен?

12. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес допустимо ли е въззивният съд да основе решението си на ненаведени от ищеца в процеса факти и възражения, при което, излизайки извън рамките на законовите си правомощия, да се произнесе по незаявено с въззивната жалба основание за неправилност на решението?

Направено е и искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и при условията на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред 4

Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.