Решение № 21344 от 22.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21344 гр. С., 22.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110139696 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И., срещу В. Т. С., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Т. С. дължи на „Топлофикация С.” ЕАД следните суми: 664,22 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 116,88 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.;

19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. № 9928/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.10.2021 г. – м.04.2024 г. топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8, ап. 28, която не била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, в който е посочила, че на 23.09.2025 г. подала заявление до ищеца за определяне на вноските, които да внася за погасяване на задълженията си. С молба от 22.10.2025 г. прилага сключено извънсъдебно споразумение с ищеца, както и доказателство за платена първа вноска по 1 същото.

Третото лице – помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото наличието на облигационно правоотношение между страните с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на който ищецът е доставил топлинна енергия на стойност 664,22 лв. за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8, ап. 28.

От представените по делото доказателства се установява, че на 21.10.2025 г. между „Топлофикация С.“ ЕАД и В. Т. С. е сключено споразумение, по силата на което ответната страна признава задълженията си, предмет на настоящото производство и се задължава да заплати на ищеца цялата сума на 12 вноски, от които единадесет в размер на 90,00 лв., а последната в размер на 97,03 лв., за периода от 21.10.2025 г. до 21.09.2026 г.

Безспорно е по делото обстоятелството, а и от представените доказателства се установява, че на 22.10.2025 г. в полза на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД е била заплатена сума в размер на 90,00 лв., а на 19.11.2025 г. са били заплатени още 90,00 лв. (съобразно признанието на процесуалния представител на ищеца в проведеното на 20.11.2025 г. о.с.з.), т.е. общо 180 лв.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г., условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението.

Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.

Когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата (чл. 76, ал. 2 ЗЗД).

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

В случая във фискалния бон от 22.10.2025 г. не е посочено кои конкретно задължения се погасяват, като съдът приема същото и относно заплатената на 19.11.2025 г. сума, доколкото не са представени доказателства, които да сочат обратното, поради което и съобразно чл. 76 ЗЗД следва да се приеме, че с общо заплатената сума от 180 лв. са погасени част (до размера от 180 лв.) от сторените от ищеца разноски за държавна такса за заповедното и исковото производство, които спрямо В. С. са в общ размер на 200 лв. Ето защо, при съобразяване на разпоредбите на чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 76, ал. 2 ЗЗД, незаплатени са останали следните суми: 664,22 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 116,88 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.;

19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на 2 вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., както и 20,00 лв. – държавна такса.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, което спрямо В. С. съдът определя в минимален размер от 25 лв. за заповедното производство и 100 лв. за исковото производство, т.е. общият размер на разноските възлиза на сумата от 145 лв., от които 20 лв. - останала незаплатена държавна такса (след приспадане на заплатената от ответната страна до настоящия момент сума в размер на 180 лв.) и 125 лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното и исковото производство.

Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.

„********“, бл. 92, вх. „Б“, ет. 8, ап. 28, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 664,22 лв. главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 116,88 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 14.02.2025 г.; 19,10 лв. - главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането; 4,07 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 18.03.2022 г. до 14.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.03.2025г. по ч.гр.д. № 9928/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

ОСЪЖДА В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „********“, бл. 92, вх. „Б“, ет.

8, ап. 28, да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК 831609046, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 145 лв. – разноски за производството пред СРС.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО” ЕООД.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3