Решение № 40 от 07.03.2025, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Харманли, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Г. като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20245630200525 по описа за 2024 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателят П. А. П. ЕГН ********** от с.Бисер, действащ чрез пълномощника си адв. Г. Г. АК Хасково, обжалва Наказателно постановление № 24-0271000667 от 29.VІІ.2024г. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, като го счита за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя-редовно призован, се явява и представлява от адв.А. Г. при АК Хасково – преупълномощен от адв. Г. Г. АК Хасково. Поддържа се изяло депозираната жалба.

Административно наказващия орган- Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата. В писмо рег.№ 271000 - 10346/ 29.Х.2024г., с което административно наказателна та преписка е изпратена в Районен съд Харманли е изразено становище за потвърждаване на наказателното постановление.

Районна прокуратура Хасково ТО Харманли – редовно призована не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 24-0271-000667 от 29.VІІ.2024г. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, издадено въз основа акт сер.GА № 1242736 / 04.VІІ.2024г. на П. А. П. ЕГН ********** от с.Бисер, на основание чл.174 ал.3 пр.2 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 2000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24месеца, за това, че:

На 04.VІІ.2024г. в 01.15ч. в гр.Харманли на бул.“България“ (Г.Д.) като водач на лек автомобил Мерцедес Ц200 ЦДИ, ***, България при обстоятелства: В гр.Харманли бул.България до Автосервиз НИК 2006 ЕООД 1 посока към центъра на града управлява лек автомобил Мерцедес Ц 200 с регистрационен номер ***, собственост на П*Я*И*. При реализиране на ПТП водача П. отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните налози с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000 с фабричен номер ARRC- 0053. Издаден му е Талон за Изследване с номер 0158855 като също отказва да даде кръв и урина за химическа експертиза, е извършил:

1. Отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотич.в.ва или техните аналози и не изпълни предписание за химико-токсикологично лаб.изследване за установявана на употребата на наркотич.в-ва или техните аналози, с което виновно е нарушил/а чл.174 ал. 3 от ЗДвП.“

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 1242736 / 04.VІІ.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

В хода на производството - в качеството на свидетели, се допуснаха и разпитаха : С. М. К. - актосъставител и М. Д. М. - служител при РУ Харманли - свидетел по акта.

От показанията на св. К* и К* се установява, че на въпросната дата двамата били наряд. Около 01.15ч. те били изпратени да посетят ПТП станало на входа на гр.Харманли - в близост да Автосервиз Ник 2006. При пристигането на място полицейските служители установили, че жалбоподателя П. П. се е ударил в катастрофирал непосредствено пред него друг автомобил – управляван от неговия баща- А* П. А..

Св.К., пристъпил към отработване на двете произшествия, като първоначално изпробвал бащата на жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества. Докато тестването за наркотици било отрицателно, то това за алкохол отчело наличие на 1.2 промила алкохол в издишания въздух. След като били съставени съответните документа свързани с проверката на А., свидетеля пристъпил към проверка на жалбоподателя П. П..

По време на проверката жалбоподателя П. отказал да му бъдат извършени проби с технически средства, както за алкохол, така и за наркотични вещества и техните аналози.

За отказите, на П. били съставени два талона за медицински изследвания - за алкохол и наркотици - № 0158855. Той подписал единият от тях, а другия отказал.

За констатираното от св.К. - на място той съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение. Като свидетел на акта бил посочен св.М., който по време на проверката извършвал дейности по регулиране на движението, тъй като произшествието било на голямо разС.ие. Съставения АУАН бил предявен за подпис на П. и подписан от него без възражения.

В съдебно заседание, по искане на защитата се допусна до разпит и изслуша А* П. А. (баща на жалбоподателя), като самия жалбоподател даде обяснения.

В показанията си св. А. и обясненията на жалбоподателя, обясняват начина по който са се случили двете произшествия. И двамата твърдят, че били много притеснени за здравословното съС.ие на съпругата на А. - майка на П. , заради която тръгнали от с.Бисер към гр.Харманли. Двамата не били на себе си по време на полицейската проверката и разбрали какви документи са подписали на мястото на произшествието.

Жалбоподателя П. не отрича, че е отказал да даде кръвна проба в ЦСМП Харманли където бил отведен по-късно. Твърди, че отказал да даде кръв за изследване, тъй като междувременно - след катастрофата и по пътя за болницата - пил от хапчетата на майка си - „успокоителни“.

В съдебно заседание, от страна на защитата е представен и приобщен като доказателство по делото – „Протокол за ПТП № 1839760“ – съставен от св.С. К.. От този протокол се установява , че той е съставен на 04.VІІ.2024г. в 01.45ч. , като произшествието е станало на 04.VІІ.2024г. в 00.15ч.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 15.Х.2024г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 24.Х.2024г. , като е входирана под вх.№ 271000-10137/ 24.Х.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

2

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице- С. М. К., в качеството му на мл. автоконтрольор към РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен на нарушителя за подпис, и подписан от него без възражения. Издаденото въз основа на АУАН Наказателното постановление № 24-0271-000667 от 29.VІІ.2024г. на Началник Група към ОД МВР Хасково РУ Харманли, е издадено от компетентен орган, предвид МЗ № 8121з1632 /02.Х.2021г. Наказателното постановление е издадено в законния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН

При извършената служебна проверка настоящия състав на съда констатира, че актосъставителят, а след него и административно наказващия орган са квалифицирали деянието, вменено на жалбоподателя по чл. 174 ал.3 от Закон за движение по пътищата, която е наказващата норма, но също така в диспозицията си съдържа състава на административно нарушение от гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на задължителен реквизит е недопустимо.

В процесния АУАН е посочено, че водачът : “отказва да бъде тли техните аналози с техническо средство Дрегер Друг Тест 5000“ - изпълнително деяние по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. В обжалваното постановление изпълнителното деяние е посочено като чл. 174 ал.3 от ЗДвП.

Формалността на административно наказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му, както и за да се обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото обвинение за преценка на съответствието му с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и съставлява основание за отмяна на санкционния акт.

Анализът на санкционната разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП, сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на моторно превозно средство, …., който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Т. е. създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за установяване на употребата на наркотични вещества с доказателствен анализатор или медицинско изследване, с оглед употребата на съюза „или“ в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване според настоящия съдебен състав намира, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП, под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа, визирани в текста на разпоредбата на чл. 174 ал.3 от закона, са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на наркотични вещества. В потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на техническото средство от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да се подложи на медицинско изследване. Налага се извода за субсидиарния характер на този подход - чрез техническо средство, за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите на Наредба №1 от 19.VІІ.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози - издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на 3 правосъдието и от анализа на редакцията на чл. 174 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 3а т.1 от Наредбата , навежда на извода на така предложеното тълкуване на санкционната разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на водача за проверка с техническо средство е основание употребата на наркотични вещества да се установява с доказателствен анализатор или с медицинско изследване. Такова изследване по делото обаче, също не е изпълнено и то поради отказ на жалбоподателя да даде кръвна проба, въпреки че е приел талона, издаден му за медицинско изследване. Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно административно-наказателно обвинение. В обобщение, допуснато е несъответствие в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв път едва със санкционния акт, с оглед изложеното по-горе за характера и последиците от така допуснатото процесуално нарушение.