Решение № 2869 от 29.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2869 гр. София, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100109208 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.250 ГПК.

По настоящето дело съдът се е произнесъл с Решение №1750/17.03.2026г. по гр.д.

№9208/2025г. на СГС.

В срока по чл.250, ал.1 ГПК е постъпила молба с вх.№50040/14.04.2026г. на СГС, подадена от ищеца П. И. А. за допълване на решението, постановено по настоящето дело. С молбата се твърди, че съдът е пропуснал да се произнесе по следното искане на ищеца, да бъде задължен ответника Прокуратурата на Република да публикува на интернет страницата си съобщение за прекратяване на ДП № 36- СЛ/2019г. с посочване на името на обвиняемия П. И. А. и длъжността му към 2019 г. - директор на Служба „Военно разузнаване“, както и да изпрати същото съобщение и на медиите, отразили новината през 2019г.

В законоустановения срок ответникът не е изразил становище по молбата за допълване на решението.

След като се запозна с материалите по делото и доводите на страните съдът намира, че молбата за допълване на решение следва да бъде оставена без уважение:

Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 50001 от 9.01.2025г. на ВКС по гр. д. № 2586/2022 г., I г. о., ГК, разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. За съда не съществува процесуална възможност да допълва мотивите на решението по реда на чл. 250 ГПК.

Съгласно Решение № 60 от 9.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 113/2017г., I г. о., ГК, 1 неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на ищеца, изложени в отговора на касационната жалба и в писмената защита, не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите към решението, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение (диспозитива), не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението.

В процесния случай съдът се е произнесъл с диспозитив по исковете с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съдът няма задължение да се произнася с диспозитива на решението по отношение на всички искания, направени от страните.

Предвид гореизложеното молба с вх.№50040/14.04.2026г. на СГС, подадена от ищеца П. И. А., чрез адв. Ч., следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№50040/14.04.2026г. на СГС, подадена от ищеца П. И. А., чрез адв. Ч., за допълване на Решение №1750/17.03.2026г. по гр.д.

№9208/2025г. на СГС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2