Решение № 59 от 26.04.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500424 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на АНТ. Д. Д. и М. Ант. Д., действащ чрез законен представител А.Д. против решение № 260141/28.06.2021г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д.

№ 291/2020г., с което е признато за установено, че СТ. М. Т., ЕГН ********** е биологичен баща на детето М. Ант. Д., ЕГН ********** и е постановена промяна на бащиното и фамилното му име като същото се именува М.С.Т.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, не е назначил провеждането на акушеро-гинекологична експертиза, направил е необосновани изводи за основателност на предявения иск за установяване бащинството на ищеца. Сочи се, че събраните по делото гласни доказателства са в противоречие с писмените, както и че не е проведено необходимото главно и пълно доказване на исковата претенция. Относно непроведената ДНК експертиза се твърди, че това не се дължи на нежеланието на въззивницата А.Д., а на състоянието на детето.

Отправеното до съда искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът на ищеца да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ищецът С.Т.. В с.з., чрез процесуален представител същият оспорва жалбата 1 като неоснователна и пледира за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на направените в настоящата инстанция разноски.

Контролиращата страна ДСП – Добрич не е изразила конкретно становище по основателността на въззивната жалба.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

ОС – Добрич се е произнесъл по предявен от въззиваемия С.Т. иск с правно основание чл.66, ал.2 вр. ал.1 СК за установяване, че същият е биологичен баща на детето М. Ант. Д., родено на 05.07.2010г.

Твърди се в исковата молба, че детето М. е родено в Република Полша от биологична майка Д.Д.М., с която ищецът е съжителствал на семейни начала. Сочи се, че съгласно законодателството на страната по месторождението, когато майката няма сключен граждански брак, детето не е припознато и произходът му не е установен по съдебен ред, се приема, че детето няма установен произход. Съгласно разпоредба на закона в съставения там акт за раждане като баща на детето е бил вписан С. Д., роден на 01.01.1980г., което е възпроизведено и в съставения в Република България акт за раждане № 76/21.01.2011г. Твърди се, че ищецът не е знаел за това обстоятелство. В началото на 2013г. се е разделил с рождената майка, която през м.септември 2013г. е загинала в автомобилна катастрофа. Детето е било взето от баба му по майчина линия – въззивницата А.Д., която е възпрепятствала контактите му с него, както и е била назначена за негов настойник. По този повод ищецът е узнал за вписванията в акта за раждане на детето. По предприето от него оспорване, с влязло в сила решение на РС – Добрич по гр.д. № 2231/2015г. съставеният в България акт за раждане е отменен в частта относно вписванията за бащата и е постановено в графа „баща“ да бъде вписано „неизвестен“. Междувременно детето М. е било осиновено от въззивницата А.Д., при условията на пълно осиновяване.

Твърди се още, че ищецът е подал до компетентния орган декларация за припознаване на детето, като с писмо от 11.02.2020г. е уведомен от Община Добрич, че осиновителката е оспорила действията му по припознаване на детето. С оглед на това и в срока по чл.66, ал.2 СК е предявил настоящия иск за установяване, че е биологичен баща на М. Ант. Д..

В срока по чл.131 ГПК въззивницата А.Д., в лично качество и като законен представител на детето е оспорила предявения иск с възражения за неговата неоснователност. Оспорва твърденията за съвместно съжителство между рождената майка и въззиваемия С.Т., че не е знаел за вписванията в съставения в Република Полша акта за раждане, както и твърденията му, че е баща на детето. Твърди, че такъв е пътувалият и загинал заедно с майката Д.

Д. мъж на име С.. Излагат се доводи относно личностните качества на ищеца и че евентуалното му признаване за баща на детето няма да е в интерес на последното.

Уведомената на основание чл.15, ал.6 ЗЗкрД ДСП – Добрич е депозирала социален доклад, без да изразява конкретно становище по 2 съществото на спора.

В настоящата инстанция, съдът е приел, че е налице противоречие в интересите на законната представителка и детето, поради което и на основание чл.29, ал.4 ГПК на същото е назначен особен представител – адв.В.. В с.з. особеният представител изразява становище, че с оглед събраните доказателства, в частност проведената във въззивното производство ДНК – експертиза исковата претенция е основателна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е налице спор относно установената с представените писмени доказателства фактическа обстановка досежно съставените актове за раждане на детето М., водените съдебни и административни производства от въззиваемия С.Т., в това число подадена декларация за припознаване по чл.66, ал., СК, за извършеното междувременно пълно осиновяване на детето от неговата баба по майчина линия – въззивницата А.Д., която е депозирала възражение срещу исканото от въззиваемия припознаване – обстоятелства, обуславящи допустимостта на предявения в срока по чл.66, ал.2 СК настоящ иск.

М. Ант. Д. е роден на 05.07.2010г. в Република Полша от майка Д.Д.М., родена на 13.10.1988г. в гр.Добрич, за което от компетентните полски власти е бил съставен акт за раждане № 5537/16.10.2010г. В същия в графата „баща“ са вписани имената С. Д., с отбелязване в графа „Бележки“, че съставянето на акта е съгласно чл.42, ал.2 от Закона за актовете по гражданско състояние.

Цитираната норма предвижда, че при липса на граждански брак на майката, припознаване на детето или съдебно установяване на бащинството, в акта за раждане като собствено име на бащата се вписва името, посочено от законния представител на детето, а като фамилно име и фамилно име по баща – тези на майката, за което се прави съответно отбелязване. През 2011г., на основание чл.72, ал.3 от българския Закона за гражданската регистрация е бил съставен и акт за раждане № 76/21.01.2011г., възпроизвеждащ вписванията относно родителите по съставения в Полша акт за раждане. Рождената родителка е починала през 2013г., след което с решение № 20/23.12.2015г. на РС – Добрич, постановено по гр.д. № 2231/2015г. е прието, че в съставения акт за раждане № 76/21.01.2011г. са вписани несъществуващи обстоятелства относно вписаното като баща лице, доколкото съставеният първоначален акт за раждане в страната по месторождение не установява произход от бащата, поради което и е постановена отмяната му в тази част и вписване за баща – неизвестен. Въззиваемият е подал декларация по чл.66, ал.1 СК, по повод на която, след водени административни дела компетентният орган е уведомил за исканото припознаване законната представителка на детето - въззивницата Д., съгласно вече допуснато с решение на АпС – Варна по в.гр.д. № 392/2014г. пълно осиновяване. Същата го е оспорила, за което С.Т. е уведомен с писмо, 3 изх. № 94А-00-110/11.02.2020г., след което на 07.05.2020г. е предявил и настоящия иск.

За установяване на твърденията на страните, касаещи отношенията между рождената майка и претендиращият за биологичен баща, пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Й.Е.Я. и Д.В.М., ангажирани от въззиваемия, както и ангажираните от въззивницата свидетели Г.И.Д. и К.С.С.. Съвкупният анализ на същите обуславя категоричния извод, че майката Д. и въззиваемия С.Т. са имали интимни отношения, същите са заживели на семейни начала след запознаването си през 2008-2009г., което съжителство е продължило до раздялата им през 2013г. Св.Я. сочи, че когато Д. е била бременна, тя е живяла именно със С., детето се е родило в Полша, но след като станало на 5-месеца го оставили при майката на С., а те се върнали в Полша. Свидетелката сочи още, че до раздялата през 2013г. С. не е знаел за вписванията в акта за раждане, както и че детето го познава като негов баща. Изцяло кореспондиращи на тези показания са и показанията на св.М., майка на въззиваемия. Според същите, когато Д. е забременяла, тя е живяла в дома на свидетелката, заедно със сина й. И двете свидетелки не знаят, през периода на съвместното съжителство Д. да е имала връзка с друг мъж.

Св.Д. знае, че Д. е живяла с мъж и че има дете от него, но не го познава и няма преки впечатления нито за отношенията им, нито може с категоричност да опровергае, че този мъж не е въззиваемия. В тази връзка и недостоверни са показанията й, в частта, в която сочи, че това съжителство е продължило само 4-5 месеца. Същата не знае и кога, спрямо твърдения от нея период на съжителстване Д. е забременяла.

Св.С. също няма впечатления за това кой е мъжът, с когото Д. е заживяла /“са се взели“/ и който „уж е баща на детето“, но според споделеното от Д. и майка й, не го признавал.

При разглеждането на спора в настоящата инстанция, с цел пълната и всестранна защита на интересите на детето за установяване на неговия биологичен произход по бащина линия, повторно е допуснато провеждането на неизготвената пред окръжния съд ДНК – експертиза,. Съгласно заключението по тази експертиза, неоспорено от страните крайната вероятност за бащинство на С.Т. спрямо М.Д. е 99.9999825%.

Предвид това заключение на вещото лице, както и установеното от анализа на коментираните по-горе гласни доказателства съвместно съжителство между предполагаемия баща и майката Д., датиращо от края на 2008г. и към годините на зачеване и раждане на детето /2009-2010г./, без установени и доказани връзки с други мъже, съдът приема, че може да се направи обосновано и неразколебано по делото предположение, че биологичният баща на детето М. Ант. Д. е именно въззиваемия С.М.Т..

Следователно и предявеният иск с правно основание чл.66, ал.2 СК се явява основателен.

4

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 и сл. ГПК въззивницата А.Д. следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от него разноски за въззивното производство, които са в общ размер на 850 лева /250 лева, внесени разноски за възнаграждението на особения представител и 600 лева, депозит за експертизата/.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260141/28.06.2021г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 291/2020г.

ОСЪЖДА АНТ. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, ул.“Ралица“ № 11 ДА ЗАПЛАТИ на СТ. М. Т., ЕГН ********** сумата от 850 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски във въззивната инстанция, на основание чл.78 ГПК.

Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5