Решение № 39 от 12.03.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500459 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, чрез процесуален представител ст. инспектор Г. Д. против решение № 260001/23.05.2024г. по гр.д. № 265/2020г. на ОС – Шумен, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Х. Б. П. искове с правно основание чл.153 от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на подробно описано имущество на обща стойност 215 935 лева.

Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и установеното от доказателствата. Оспорват се изводите на съда за безвъзмездност на сделките, с които ответникът е придобил недвижимите имоти в гр.Шумен и с.Методиево, сочейки, че тези изводи са направени въз основа на неправилна и необоснована преценка на доказателствения материал, в частност при избирателно кредитиране на свидетелските показания. С оглед на това се оспорва приетата от съда стойност на възмездно придобитото през проверявания период имущество, рефлектираща и върху направения извод относно размера на несъответствието. Излагат се доводи и за неправилност на извършения от съда анализ на приходите и разходите на ответника.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт и уважаване на предявените искове.

1

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответната страна – въззиваемия Х. Б. П., който оспорва жалбата като неоснователна.

След реализирано от първоинстанционния съд производство по чл.248 ГПК е подадена и частна жалба от КОНПИ против определение № 260009/19.08.2024г., с което е оставено без уважение искането й за изменение на обжалваното решение в частта му относно разноските. По изложени доводи, че Комисията не дължи възложените в нейна тежест държавни такси се иска неговата отмяна.

Писмен отговор по тази частна жалба не е постъпил.

В с.з., чрез процесуалните представители жалбите, съответно отговорът по чл.263 ГПК се поддържат.

За да се произнесе по спора, съобразно наведените оплаквания, становищата на страните, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият състав на АпС – Варна съобрази следното:

Исковото производство е образувано по предявени от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество /с наименование към датата на предявяване на исковата молба – Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество/ против Х. Б. П. искове с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ, ред. ДВ бр.84/2023г./.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че въз основа на уведомление с вх. № УВК-1104/04.09.2018г. на ОП – Шумен за привличането на Х. Б. П. като обвиняем по ДП № 986/2018г. по описа на РУ – Шумен, пр.пр.

№ 1843/2018г. на ОП – Шумен за извършено от него престъпление по чл.304, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.21 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, с протокол № ТД06ВИ/УВ-9897/26.09.2018г. е образувана проверка, обхващаща периода 14.05.2010г. – 26.09.2018г. В хода на същата е обследвано имущественото състояние на проверяваното лице, при която проверка се твърди, че е установено значително несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр.

§1, т.3 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. Наведени са подробни твърдения за притежаваното и придобито имущество, трансформации, за кои от имуществата се счита, че са придобити с неустановен източник на средствата и за кои се признава такъв, за реализираните доходи с признат законен източник и за направените от проверяваното лице и семейството му разходи.

Въз основа на направен икономически анализ и извод за установено несъответствие в размер над законоустановения минимум от 150 000 лева се иска отнемане на подробно описаното в исковата молба имущество.

След направени частични откази по чл.233 ГПК и постановени прекратителни определения от 28.09.2022г. и 12.02.2024г. предмет на исковете за отнемане е имущество на обща стойност 215 935 лева, по отношение на което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция решение.

С подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор исковете са оспорени като неоснователни. Наведени са възражения, че договорите, с които 2 са придобити имотите в с.Методиево /нот.акт № 10, том ІХ, д.

987/16.09.2014г./ и в гр.Шумен /нот.акт № 103, т.І, д.№ 65/09.06.2015г./ са симулативни и прикриват договори за дарение. Сочи се, че същите са сключени с близки роднини /неговите родители, баба и леля/ и суми по тях не са плащани. Относно извършените сделки за имотите в с.Живково по нот.акт № 183/2012г., нот.акт № 61/2016г. и нот.акт № 152/2017г. също се твърди че са симулативни при условията на персонална симулация. Сочи се, че действителния приобретател е Х. М. Х.. Възражение за симулация, прикриваща действителния собственик е наведено и по отношение на част от закупените МПС /подробно посочени четири автомобила/. С оглед на това се твърди, че стойността на всички тези имоти и автомобили не следва да участва при преценката за несъответствие, а при условие, че възражението за персонална симулация не бъде уважено се сочи, че продажната цена е платена със законни средства. Оспорват се посочените от Комисията придобивни цени по останалите сделки с доводи, че средствата за закупуването им са му били предоставени от неговите родители и близки. С конкретни твърдения за произхода на средствата по банковите му сметки и декларирани суми, срещу размера на определените разходи за издръжка и пътувания, се оспорва и извършения в искането икономически анализ и извода за несъответствие в изискуемия се от закона размер.

В хода на процеса, позовавайки се на постановени решения на ЕСПЧ, се навеждат доводи за липса на връзка с престъплението, за което са повдигнати обвинения и непропорционалност на искането за отнемане.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество следва да се налице следните материални предпоставки: 1/. Проверяваното лице да е привлечено през проверявания период като обвиняем за престъпление по някой от изчерпателно изброени в закона фактически състави на НК или по отношение на него да е налице някоя от другите хипотези, предвидени в чл.22 ЗОПДНПИ /отм./, съответно чл.108, ал.2 – ал.6 ЗОНПИ; 2/. Да е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ, респ. §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период; 3/. Въз основа на доказателствата по делото да е формирано основателно предположение, че придобитото през този период от проверяваното лице и свързаните с него лица по чл. 63, чл.65 и чл.66 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.142, чл.144 и чл.145 ЗОНПИ имущество е от незаконен източник; 4/. Макар и в ЗОПДНПИ /отм./, съответно действащия ЗОПНИ, да не е въведено като изрично условие, с оглед постановената практика на ЕСПЧ /дело „Тодоров и други срещу България“, дело „Йорданов и други срещу България“/ и решения на ВКС /решение № 50098/18.01.2024г. по гр.д. № 1074/2022г., ІІІ г.о.; решение № 50104/23.01.2024г. по гр.д. № 4647/2021г., ІІІ г.о.; решение № 695/21.11.2024г. по гр.д. № 3635/2023г., ІІІ г.о.; решение № 679/14.11.2024г. по гр.д. № 3

3889/2023г., ІІІ г.о.; решение № 464 от 9.07.2024г. по гр.д. № 3939/2023г., IV г.о. и др./ легитимната цел на законите за конфискация на незаконно придобито имущество изисква пропорционалност на мярката за отнемане на имущество и намесата в мирното ползване на притежанията, съгласно §1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, което налага обосноваване на връзка между престъпната дейност, по повод на която е образувано производството от КОНПИ и придобитото от лицето имущество.

В настоящия случай от ангажираните по делото доказателства съдът приема, че първата от посочените предпоставки е налице. С уведомление вх.

№ УВК-1104/04.09.2018г. на ОП – Шумен Комисията е сезирана за повдигнати обвинения срещу Х. Б. П. по ДП № 986/2018г. по описа на РУ – Шумен, пр.пр.

№ 1843/2018г. на ОП – Шумен за извършено от него престъпление по чл.304, ал.1, вр. чл.20, ал.4 НК /на 05.08.2018г. като помагач е съдействал при извършване на престъпление от друго лице – даване на подкуп в размер на 15 евро/, което престъпление попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/. С протокол

№ ТД06ВИ/УВ-9897/26.09.2018г. е образувана проверка, обхващаща периода 14.05.2010г. /датата на навършване на пълнолетие/ – 26.09.2018г., който е в рамките на предвидения в чл.112, ал.3 ЗОНПИ срок. В хода на проверката е извършено обследване на имущественото състояние на въззиваемия, установено е, че същият не е в брак или фактическо съжителство, няма низходящи, няма участия в търговски дружества, считано от 08.05.2015г. е регистриран като земеделски производител. Въз основа на изготвен доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ е прието Решение № 1399/29.07.2020г. за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а след провеждане на процедурата по чл.138 ЗОНПИ и решението за предявяване на настоящите искове.

За да направи изводите си относно това налице ли е изискуемото се от приложимия закон несъответствие по см. на чл.107, ал.2 вр. §1, т.3 от ЗОНПИ, в т.ч. и по конкретните пера, формиращи нетния доход и стойността на имуществото, въз основа на които да се определи размера на несъответствието, съдът съобрази следното:

Съгласно приетото с ТР № 4/2021г. на ОСГК на ВКС на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.

За направата на преценката за това налице ли е несъответствие по см. на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ на първо място следва да бъде направен извод за 4 наличното в края на проверявания период имущество, определено съобразно дадените с тълкувателния акт разрешения и само ако между наличното в края на периода имущество и имуществото, притежавано в началото на проверявания период е налице превишение в размер над 150 000 лева, то при отчитане на доказаните законни доходи и направените обичайни и извънредни разходи за целия проверяван период може да се направи предположение, че наличното имущество в края на периода е незаконно придобито. В мотивите на ТР това е обосновано с аргумента, че целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Съдът приема, че само когато стойността на придобитото през проверявания период и налично в края на периода имущество /при това само на придобитото по възмезден начин, тъй като за придобитото по безвъзмезден начин не са влагани средства и същото се явява ирелевантно към направата на изводите за несъответствие/ е над 150 000 лева, може да се обоснове извод за превишение спрямо притежаваното такова в началото на периода в размер над тази стойност. И само в този случай може да се стигне до изчисление, при което несъответствието да отговаря на изискването на §1, т.3, доколкото по см. на §1, т.8 вр. т.2 ДР на ЗОНПИ нетният доход съставлява имуществено благо, с което се увеличава патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. В хипотеза на отрицателна величина на нетния доход, изчислен по правилото на §1, т.8 ще означава, че лицето въобще не е разполагало с парични средства с установен законен източник, с които да придобива каквото и да било имущество, поради което при изчисленията дали е налице превишение нетният доход не би следвало да се прибавя към стойността на имуществото /тъй като при формулата по §1, т.3 „нетен доход минус имущество“ при отрицателно число на нетния доход двете суми ще трябва да се сумират/. В т.см. решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д.