Решение № 97 от 19.05.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. ХАСКОВО, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600019 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда N 46 от 10.10.2022 г. по нчхд N 1051/2021 год. РС- Хасково е признал подсъдимия А. А. К. от гр.Х. за виновен в това, че на 2.04.2021 год. в гр.Х., в съучастие като извършител със С. М. К. от същия град причинил на Б.

К. Б. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, а именно – драскотини на носа, травматичен оток на долна челюст вляво, контузия на лявото рамо и дясната китка и охлузвания по дясната подбедрица – престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, след което на осн. чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лв., като го оправдал частично по първоначално предявеното му обвинение за причинена по същото време и на същото място лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на пети пръст и по обвинението в престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

1

Със същата присъда първостепенният съд е признал и подс.С. М. К. за виновен в това, че на 2.04.2021 год. в гр.Х., в съучастие като извършител с А.

А. К. причинил на Б. К. Б. от същия град същата лека телесна повреда – престъпление по чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 от НК, като приел, че пострадалият Б. отвърнал на този подсъдим веднага и на същото място със също такава лека телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, като му причинил травма на шията, поради което и на осн. чл.130 ал.3 от НК освободил и двамата от наказание, като също го оправдал частично по първоначално предявеното му обвинение за причинена на пострадалия Б. по същото време и на същото място лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на пети пръст и по обвинението в престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

С присъдата районният съд е уважил частично предявения от пострадалия Б. К. Б. против двамата подсъдими граждански иск за обезщетение на причинените от деянието неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания до размер от 800 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изпащане на сумата, като е отхвърлил същия за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. като неоснователен. В съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимите разноските по делото и заплащане на държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Недоволни от така постановената присъда са останали и тъжителят Б.

Б., и подсъдимите А. К. и С. К., които в законния срок я обжалват с отделни въззивни жалби.

По въззивната жалба на тъжителя Б. се изразява недоволство само от размера на присъденото обезщетение.

Подс.А. К. обжалва присъдата като неправилна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, в това число грубо нарушаване на правото на защита на подсъдимия, и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че фактическата обстановка е превратно възприета от първата инстанция в противоречие със събраните доказателства, които безпротиворечиво установявали нападение от страна на тъжителя спрямо подс.К. и намеса на подс.К. само и единствено, за да защити последния, както и грубо, арогантно отношение на тъжителя както към двамата подсъдими, така и към останалите присъстващи на място, изразяващо 2 се в отправяне на заплахи, псувни и обиди, но никакво противоправно поведение на двамата подсъдими. По жалбата се излага подробен анализ на свидетелските показания в подкрепа на така формулираното оплакване, акцентира се върху противоречия в изнесените още по тъжбата обстоятелства относно механизма на причиняване на телесната повреда. Поради това обвинението следвало да се прецени като недоказано. Било приобщено доказателство затова, че тъжителят причинил и на подс.К. също такава телесна повреда, но за него не бил приложен института на реторсията.

Отправя се искане да бъде отменена присъдата в осъдителната част спрямо подс.К. и този подсъдим да бъде напълно оправдан, а гражданският иск – изцяло отхвърлен, ведно със законните последици от това. Алтернативно се отправя искане да се приеме, че спрямо подс.К. също са налице законни основания за приложение на реторсия.

По жалбата от подс.С. К., изготвена от същия защитник, се навеждат аналогични доводи и оплаквания. Тъй като се поддържа, че този подсъдим не е нанасял лека телесна повреда на тъжителя и обвинението не е доказано, се отправя искане за отмяна на присъдата вкл. в частта, с която е прието, че пострадалият е отвърнал със също такава лека телесна повреда, и пълното му оправдаване, ведно с отхвърляне на предявения граждански иск изцяло и законните последици от това.

В законния срок против нито една от въззивнате жалби не са постъпили възражения от противната страна.

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателят - тъжител и неговият повереник поддържат жалбата с аргументи, че са недооценени неимуществените вреди, претърпени от него – проявената агресия от подсъдимите, нанасянето на побой в присъствието на неговото семейство.

Въззивните жалбоподатели – подсъдими и техният защитник също поддържат жалбите си и изтъкнатите по тях доводи, аргументи, съображения и искания. Прави се подробен анализ на доказателствата, обосноваващ извод за недоказаност на частното обвинение, като се отправя искане въззиввият съд да изключи от доказателствения материал заключение на техническа експертиза на видеозаписи от улична камера и заключение на лицевоидентификационна експертиза, тъй като същите записи били манипулирани.

По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива 3 страните нямат и пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Всички въззивни жалби са подадени в законния срок, от страна по делото с процесуална легитимация и правен интерес да обжалват, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими.

Преценена по същество са неоснователни.

Подс.А. А. К. е на ** год., ******* гражданин, роден и живущ в гр.Х., ******,*******, със****** образование,****** на търговско дружество. С Д., ****** характеристични данни.

Подс.С. М. К. е на ** год., ****** гражданин, роден и живущ в гр.Х., *******, *******, със ******* образование, ********. Също с ******* характеристични данни.

Тъжителят Б. К. Б. е на ** год. от гр.Х.

Тъжителят и подс.С. К. били далечни братовчеди. Живеели в съседни къщи на ул.“П.“ №№** и *** в гр.Х., построени в някога общ имот на техен общ предшественик. Жилищата и на двамата не разполагали с гаражи, а семействата им притежавали по няколко автомобила. Поради това същите паркирали на улицата пред домовете си.

Подс.К. често, поне веднъж месечно събирал приятели на гости, правели си барбекю на двора. На 2.04.2021 год. около 17 часа в дома му дошли подс.А. К. и свидетелите Д. Н. и М. И. Подс.К. бил с автомобил „Мерцедес“, черен, с регистрационен номер с четири единици, а свид.Д. Н. – с автомобил „Опел Астра“, рег.№ ********. Паркирали на улицата. Пръв дошъл подс.К., който оставил автомобила си точно пред дома на подс.К..

Когато пристигнал, свид.Н. не намерил достатъчно свободно място между автомобила на подс.К. и автомобил „Тойота РАФ 4“, който бил на тъжителя, и паркирал по диагонал между двата, с част от предницата на тротоара, а задната част – на уличното платно. По този начин почти блокирал автомобила „Тойота РАФ 4“.

Семейството на тъжителя притежавало леки автомобили „Дачия“ и „Тойота РАФ4“. Около 18 часа на същата дата съпругата на тъжителя свид.П.

4

Б.а се прибрала у дома с автомобила „Дачия“, който ползвала. Тя го уведомила, че се е наложило да паркира по-далеч от дома им, тъй като подс.К. отново има гости и на улицата няма място от техните паркирани автомобили. Помолила съпруга си да разговаря с подс.К. по този въпрос.

Тогава тъжителят не реагирал. Малко по-късно той тръгнал за кв.“Х.“ да нагледа болния си баща с автомобила „Тойота РАФ 4“. На уличното платно възприел безразборно паркираните автомобили наоколо, местоположението на лек автомобил „Опел“ затруднявало излизането му на улицата. Наложило се да направи няколко сложни маневри.

Подс.К. и неговите гости установили, че са им нужни още хранителни продукти и подс.К. се обадил на своя син – свид.А. К. да донесе. Скоро той дошъл също с лек автомобил, марка „Форд“, рег.№ *****, който паркирал направо и изцяло на улицата.

Когато тъжителят се върнал от дома на баща си, заварил не само същото разположение на автомобилите, но и допълнително паркираният „Форд“, което го подразнило. Спрял своя лек автомобил „Тойота РАФ 4“ още по-надолу по улицата, слязъл и се отправил към дома на подс.К.. Пътьом преминал покрай току-що прибиралия се свой съсед – свид.А. П., живущ на №**, който също принудително бил спрял своя автомобил по-далеч на улицата и разтоварвал багаж от него. Споделил му възмущението си.

В този момент от входната врата на имота на подс.К. излязъл свид.А.

К., който си тръгвал, след като се навечерял. Тъжителят му се развикал, че автомобилите на гостите на подс.К. следва да бъдат преместени, за да има място за тези на живущите.

Свид.А. К. незабавно преместил лекия автомобил „Форд“, с който дошъл, надолу по същата улица, но на левия тротоар и се върнал в дома на подс.К. да предаде думите на тъжителя. Съобщил на гостите, че отвън има много разгневен човек, който го заплашил, че ще реже и пука гуми и настоявал автомобилите да бъдат преместени. След това си тръгнал, но с „Мерцедес“-а на своя баща – подс.К..

След разговора със свид.К., тъжителят влязъл в двора и поискал от съпругата си да му даде ключовете за автомобилите, за да ги паркира на местата им, които очаквал, да бъдат освободени.

Пръв от двора на подс.К. излязъл свид.Н. и незабавно преместил своя 5 автомобил „Опел Астра“. Малко по-късно излязъл и подс.А. К., макар неговият автомобил вече да не бил отвън, тъй като синът му си тръгнал със същия.

Тъжителят излязъл от двора на дома си и пристъпил към това да паркира семейните автомобили на вече освободените им обичайни места. Той се заел да паркира най-напред автомобила „Дачия“. За целта седнал зад волана, придвижил го малко напред и наляво, изцяло върху уличното платно и се канел да предприеме движение на заден ход.

Тогава към него се приближил пеша по улицата подс.К. и му направил знак с ръка да спре. Тъжителят възприел това в огледалото за обратно виждане и спрял. Подс.К. дошъл до предната лява врата, която отворил и започнал разговор. Попитал тъжителя какво всъщност прави и дали се кани да го бие. Тъжителят отрекъл такива намерения. Възразил, че гостите на К. следва да паркират само пред неговия дом. Подсъдимият го приканил да слезе от колата, което тъжителят сторил. Двамата започнали да спорят, но все още без физически контакт помежду си. В този момент наблизо, на тротоара все още бил свид.П., облечен с черно яке и с наметната качулка, който продължавал да разтоварва багаж и могъл да възприема случващото се и да чува разменените реплики. Като видял, че двамата се разгорещяват, приближил и застанал между тях, приканвайки ги да бъдат разумни.

В този момент се задал и подс.К., който също излязъл от двора си на улицата, следван от св. Приближили към тримата разговарящи до автомобила „Дачия“. Тъжителят и подс.К. се били поуспокоили, но с идването си подс.К. се нахвърлил словесно върху братовчед си и отново нажежил страстите.

Предупредил го, че си търси белята. В един момент пристъпил заплашително към него и протегнал ръка към лицето му. Тогава тъжителят го стиснал с лявата си ръка за гушата и го бутнал назад. В отговор, подс.К. посегнал с ръка да бръкне в очите му, но го одраскал в областта на носа. Двамата се раздалечили за миг и тогава подс.К. нанесъл на тъжителя с дясната си ръка удар с юмрук в областта на челюстта. Тъжителят в този момент бил почти опрян гърбом в автомобила „Дачия“, залитнал настрани и малко назад в посока към предния ляв калник на колата. Свид.П. се опитал да застане между двамата, но преди да успее, подс.К. пристъпил напред и нанесъл втори удар с десния си юмрук отново в областта на челюстта на тъжителя, който вече се 6 озовал пред предницата на автомобила.