Решение № 173 от 10.08.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. С., 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П.Б.Й. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от П.Б.Й. Гражданско дело № 20264150100046 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искове с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „**” ЕАД, ЕИК ** твърди, че предявили претенцията си по реда на заповедното производство, като било образувало ч.гр.д. № **/2025 г., по описа на Районен съд – гр. Г., по реда на чл. 417 от ГПК срещу П. С. П.. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение образували изпълнително дело № **/2025 г. по описа на ЧСИ С.К..

Със разпореждане, получено от дружеството на 29.12.2025 г., съдът им предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Навежда твърдение, че на 22.11.2022 г., „**“ ЕАД, сключил Договор за потребителски кредит № ** (Приложение 2) с ответника П. С. П.. Така предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателял имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Кредитодателят, съгласно сключеният Договор, изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за усвояването му. Сочи, че съгласно чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, бил определен общ размер на потребителския кредит от 2639.34 лв. Съгласно чл.7,т.2.1 от процесния договор, Кредиторът превеждал средствата по кредита по сметка на Кредитополучателя. В случаите, когато Потребителят пожелаел сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи застраховка „ Защита на кредита и сметките" в размер на 639.34 лева.

(Приложение 6). Уговореното между страните възнаграждение се състояло от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора) в размер на 41.5 % от остатъчния размер на главницата по кредита. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 2058.94 евро/4026.93 лева., която сума била разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от Договора, на 26 погасителни месечни вноски – 25 по 79.19 евро/154.88 лева., ведно с последна, изравнителна в размер на 79.21 евро/154.93 лева. Предоставената сума с 1 уговореното възнаграждение, кредитополучателя имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че Договор № ** е изцяло падежирал към момента на входиране на заявлението по чл. 417 от ГПК и всички вноски са станали изискуеми. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (25.09.2025 г.), задължението на П. С. П. към „**” ЕАД, по Договора, било в размер на 1497.90 лв. 1 765.86 €. (1097.69 лв / 561.24 €. – главница и 184.42 лв / 94.29 € - договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 17.09.2025 г. е било в размер на 215.79 лв. /110.33 €. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че П. С. П., в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски кредит № ** от 22.11 2022г., дължи изпълнение на парично задължение към „**” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия договор, за сума в размер 1497.90 лв. / 765.86 €. (1097.69 лв / 561.24 €. – главница и 184.42 лв / 94.29 €, договорна лихва), обезщетение за забава (лихва за просрочие), към 17.09.2025 г. в размер на 215.79 лв. / 110.33 €. Претендира разноски за исковото и заповедно производство. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба по делото взема становище, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

Ответникът П. С. П., в законоустановения срок, чрез пълномощника адв. М. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Прави възражение за недействителност на договора. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (26), размерът на погасителните вноски — 154.88лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Твърди, че в процесния договор не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което било в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В конкретния случай липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не ставало ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 47.57%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19. ал.1 ЗПК. Сочи, че ищецът чрез предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователните премии по застраховка „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“, в размер на 639.34лв., които кредитополучателят следва да заплати на 26 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „ЗАЩИТА НА КРЕДИТА И СМЕТКИТЕ“ застрахователна премия била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката били единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от 2 застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски е Застрахователната компания, а не банката. Сочи, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка. Допълнителните услуги представлявали разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представлявали оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 2000.00 лева/. В договора били посочени годишният процент на разходите - 47.57 % и общата дължима сума от потребителя, изчислена към момента на сключване на процесния договор - 4026.93 лв.

Липсвали допусканията, които са взети предвид при посочване на ГПР, а и те не можели да се извлекат от представените доказателства. Липсвала методика на изчисляването му, която да е в съответствие с Приложение №1 към закона, а и не се установявали данните, въз основа на които е направено изчислението. Не било ясно ГПР върху коя главница се изчислява при посочени в договора различни размери на кредита и на общия размер на кредита. Сочи, че е подписал заявление - декларация за установяване на договорни отношения, където в т.13 било видно желанието и съгласието му да бъде сключена описаната в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател. Това желание и съгласие било дадено предварително - преди сключването на процесния договор с потребителски характер.

Отнасяло се до конкретно описана застраховка. Всичко това водело до извод, че сключването и е необходимо условие за предоставяне на потребителския кредит, а оттук се извеждал задължителният и характер, поради което следвало да бъде включена в разходите по кредита. Счита, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което водело до извод, че договорът е недействителен в съответствие с чл.22 от ЗПК и потребителят дължал само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи по чл.23 от същия закон.

Позовава се, че съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, но в случая не била налице нито една от тези две хипотези нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен и ако в него не е включена клаузата за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне ГПР по него било въведено като изрично изискване в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Предвид на това, в случая не била приложима нормата на чл. 26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза по договора обуславяла недействителността на целия договор. Счита, че сключеният между страните Договор за потребителски кредит №**/22.11.2022г. следвало да бъде прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона и моли исковете да бъдат отхвърлени. В хода на устните състезания не взема становище. В писмено становище моли съда да отхвърли предявените искове, тъй като договора за кредит бил нищожен и поради неспазване на действителния ГПР – чл. 11 ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Видно от присъединеното електронно ч.гр.дело № **/2025 г. по описа на Районен съд - Г., ищецът в настоящото производство – „**” ЕАД, ЕИК ** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу П. С. П., ЕГН: ********** - ответник по 3 настоящото дело за дължими суми и е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 1 097,69 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 25.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 184,42 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 04.09.2025 г., 215,79 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 05.01.2025 г. до 17.09.2025 г., както и разноски за производството в размер на 25,46 лева – държавна такса и 50 лева – възнаграждение за юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ. Заповедният съд, с разпореждане от 4792/ 18.12.2025 г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си, в едномесечен срок, тъй като в законоустановения срок длъжникът е подал възражение. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск за вземането по издадената заповед за изпълнение.