Определение № 1188 от 26.11.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 1361/2024
- Вид
- Определение № 1188
- Подписан
- 26.11.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Галя Георгиева, Даниела Росенова, Красимира Райчева
Цитирани разпоредби
- чл.81 ал.2 т.1 · Закон за здравето
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.123 ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.243 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1188 гр. София, 26.11.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галя Георгиева
Членове:
Даниела Росенова
Красимира Райчева като разгледа докладваното от Даниела Росенова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601361 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.341НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СГП против определение на от 29.06.2024 г на СГС ,НО, 37 състав , по н.ч.д. № 5717/2024 г.
С определението е отменено постановление на СГП от 29.08.2024 г. ,с което е прекратено образувано наказателно производство за престъпление по чл. 123 ал.1 НК ,по д.п. 28/2017 г. по описа на СО-СГП ,пр.пр. 284/2017 г.
В частния протест се изразява несъгласие с изводите на съда и се посочва , че са изпълнени всички указания давани до момента от съдилищата . Според прокурора изводите на съда,че не са изяснени „ключови въпроси ,съществени за установяване на причините довели до смъртта на родилката и бебето „ са неправилни и не почиват на преценката на материалите по делото, и основанията посочени в постановлението за прекратяване. Впоследствие в протеста се формулира в отделни пунктове несъгласието с изводите на съда , като се цитират тези обстоятелства, посочва се как са отразени и къде в постановлението за прекратяване.
Предлага се да бъде отменено определението като неправилно, немотивирано,противоречащо на доказателствата, поради което и незаконосъобразно.
По реда на чл. 342 ал.2 НПК е постъпило възражение от пълномощника на пострадалия В. Л. против протеста. В него се оспорват изложените доводи в протеста като се изразява становище ,че определението е правилно. Излагат се обстойни съображения за това ,че са установени безспорни противоречия между установените факти за смъртта на родилката и изискванията за предоставяне на грижи вписани в Закона за здравето и Правилника за устройството,дейността и вътрешния ред на
Втора
САГБАЛ
„Шейново“АД.Също така,че не е обърнато внимание на съществуващи 1 сериозни противоречия за състоянието на родилката установени в показанията на свидетелите – пострадали, показанията на лекарите и писмените доказателства , както и в „история на раждането „ Обширно и детайлно са посочени от пълномощника и други обстоятелства , и факти , които не са обсъдени от държавното обвинение, въпреки указанията на предходни състави на съда.Изразява се становище ,че именно поради тежките пропуски при обсъждане на доказателствата постановлението за прекратяване следва да бъде отменено.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото,изложените доводи в протеста и направените възражения , и извърши проверка изцяло обжалвания съден акт намери следното :
Протеста е частично основателен, но въпреки това не са налице основания за неговото уважение.Съществува сериозна необоснованост и противоречия в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 29.08.2024 г. по д.п. 28/2017 г. по описа на СО-СГП ,пр.пр.
284 /2017 г. по описа на СГП.
Определението , което се атакува пред настоящата инстанция по същество е правилно, но не изцяло по изложените в него аргументи.
Основателни са възраженията на държавното обвинение,че фактите и въпросите посочени от съда за неизяснени са получили своя отговор в изготвените експертизи.А именно,че е кредитирано заключението по деветорната експертиза, което било в противоречие със заключенията на експертите доктор Г. и доктор Д. , относно посочените четири въпроса в определението, за които има отговор в постановлението.
Следва да се напомни на държавното обвинение , че експертизите са особени доказателствени средства,които не са задължителни за разследващите органи , а необходими единствено и само , когато допринасят за изясняване на обективната истина и са съответни на всички останали доказателства събрани по реда на НПК.
Неоснователни аргументите за изпълнени указания при предходни произнасяния на съдилищата по реда на чл.243 НПК.
В протеста не се разбира на кои доказателства противоречи определението тъй като в постановлението за прекратяване отсъства анализ на всичките доказателства събрани в досъдебното производство.Това са гласните и писмените доказателствени средства.В постановлението за прекратяване отсъства анализ на показанията на свидетелите и не е посочено кои лица са били разпитани в това им качество.Отсъстват и изводи какво се установява от техните показания, имат ли и какво значение за приетите факти и обстоятелства по делото, ако не допринасят за изясняване на обективната истина какви са причините : дали се приемат като недостоверни или противоречащи на други доказателства . Вместо това в постановлението е посочено на л.9 трети абзац : „ Съвкупният анализ на доказателствените материали показва ,че събраните и проверени преки и косвени доказателства по делото за основните обстоятелства са еднопосочни и без съществени 2 противоречия помежду си. Те се извличат от достатъчно надежни способи : свидетелски показания, заключения на експертизи ...други писмени материали – мед.документи.” От там на сетне прокурора е обсъждал единствено и само заключенията на експертизите. Също така не е посочено кои медицински документи са използвани за да бъдат направени фактическите изводи от прокуратурата. Тази необоснованост е била констатирана в отменените постановления за прекратяване на наказателното производство,където в предходно произнасяне на апелативната инстанция е наречено като „формален подох от страна на прокуратурата„.Това становището е заложено в определение № 107 /9.03.2020 г, по внчд 241/2020 г.,с което е потвърдено определение на СГС от 17.01.2020 г.НО,17 състав.
Проверката на настоящето постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.08.2024 г. съдържа същите недостатъци.
Необосновани и противоречиви са правните изводи за несъставомерност на деянието.Това е така,защото не е посочено защо се приема ,че няма допуснати нарушения, като никъде не е посочено въз основа на кои нормативни документи се извършва спорната медицинска дейност ,както и конкретно какви точно правила е следвало да бъдат спазвани или не са нарушени. Както правилно е посочено във възражението на пълномощника на пострадалия В.
Л. отсъства отговор в постановлението дали съществуват противоречия между приетите за установени факти за причината за смъртта и проведените медицински грижи в съответствие с чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето и чл.45 от Правилника за устройство , дейността и вътрешния ред на Втора САГБАЛ „Шейново” АД.Нормата на чл. 123 НК е бланкетна ,затова е необходимо да бъде установено кои нормативни правила са в пряка причинно следствена връзка с осъществяваната медицинска дейност и тази на всяко едно от лицата взели участие в инцидента .По отношение на значението за изясняване на обективната истина на тези въпроси и дали са в пряко причинно – следствената връзка за настъпването на смъртта съдът също е посочил пропуски в отменено постановление за прекратяване на наказателното производство още на 1.07.2019 г.Това постановление е отменено с определение от 2.09.2019 г. ,на СГС,НО 13 състав,което е потвърдено отново от апелативната инстнация с определение от 14.11 .2019 г.
В проверяваното постановление тези обстоятелства не са обсъждани , но изобщо отсъства анализ на писмените и гласни доказателствени средства, съпоставянето им с заключенията на СМЕ и регламентираща тази дейност нормативна база.
На л.12 гръб,четвърти абзац е записан неясен и общ извод : „ Независимо от категорично установените нарушения,действията на доктор К. не могат да бъдат квалифицирани като престъпление по чл. 123 ал.1 НК .“Не става ясно за какви категорично установени нарушения на доктор К. се има предвид в постановлението . Основен аргумент за това да се приеме , че деянието на доктор К. е обективно несъставомерно е свързано с причинната връзка„.За да се достигне до извод за „обективна несъставомерност „ следва да се обсъдят 3 всички доказателства , включително и нормативната база , която е относима за посочената медицинска дейност, като източник на повишена опасност.За да се направи обоснован и законосъобразен извод за наличието или не на причинно следствена връзка му настъпилия резултат и действията на лицата, които са я осъществявали.
В този смисъл необсновани са изводите на държавното обвинение на л.13 , трети абзац : „ Ето защо поведението на д-р К. може да бъде основание той да носи дисциплинарна или друг вид отговорност ,но не и наказателна за извършено престъпление по чл.123 НК.Липсата на връзка между поведението на субекта на престъплението и настъпилия съставомерен резултат ......е основание да се прецени ,че съставът на престъплението не е осъществен от обективна страна„. Този извод е неясен,защото от съдържанието на постановлението е видно,че са обсъждани единствено като доказателство изготвените експертизи. Остава без отговор въпроса за каква „ дисциплинарна или друг вид отговорност“ говори прокурора. Отделно от това и при пълна необоснованост на посочените изводи изложени от държавното обвинение е налице противоречие между съображенията за това дали са допуснати или не нарушения от някои от медицинските лица , какви,къде са регламентирани и в кои период от време на протеклия инцидент.
Следва да се обърне внимание,че освен отсъствието на посочените факти и доказателствата за тях са налице съществени противоречия относно приетите факти за допуснати или не нарушения от медицинските лица. На л.14, гръб, в постановлението при описание на отговора на възражения на пострадалите Л. и Б. И. – родители на починалата В. И. е изложено л.13 гръб абзац 2 е посочено ,че „няма нарушения , които да са в причинно – следствена връзка с резултата“. Този извод е необоснован ,защото както беше вече посочено не води до изясняване на въпросите за нарушенията,които не само не са конкретизирани в постановлението на л.9 ,абзац 3 ,л.12 абзац 4 л.13 ,абзац 3 , и л. 13 , гръб ,абзац 2., но и не е ясно в какво се изразяват тези дисциплинарни или административни нарушения и защо отсъства причинно – следствена връзка между тях и настъпилия тежък вредоносен резултат .
Постановлението е необосновано по отношение на изложените доводи за приложението на абсолютната давност и преквалифициране на деянието по чл.123 ал.4 НК.
В този смисъл са правилни изложените съображения в протестираното определение, че не може да се установи на какво основание от тези посочени в 243 ал.1 НПК се прекратява наказателното производство и защо се развиват съображения за прилагане на абсолютна давност и преквалифициране на деянието по ал.4 на чл. 123 НК .
Прокурорът е необходимо да направи оценка на всички доказателства за да даде обоснован отговор дали има данни за извършено престъпление по чл.123 ал.1 НК.
Наказателното производство се прекратява само когато са изяснени всички факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, съгласно чл. 102 НПК.Съдът няма процесуално задължение да прави свои изводи по 4 доказателствата, но е длъжен да провери фактически и правни изводи на държавното обвинение направени въз основа на събраните доказателства в хода на разследването .Фактическите изводи следва да почиват на събраните доказателства за да бъдат обосновани .Съдът само тогава може да извърши контролна си дейност съобразно изискванията на чл. 243 ал.6 НПК за да установи дали постановлението е обосновано и законосъобразно .
От изложеното следва ,че не е основателно възражението ,че са изпълнени всички указания дадени от съдилищата при отмяна на постановленията за прекратяване на наказателното производство.Тези пропуски са привнесени и в настоящето постановление за прекратяване, което е необсновано и по същество незаконосъобразно .
За пълнота следва да се припомни и практиката на върховната инстанция относно изискването към постановлението за прекратяване на наказателното производство. Постановлението следва съдържа констатации по фактите и правото относно деянието, както и посочване на ползваните доказателства относно възприетите обстоятелства.Само тогава изводите на прокурора са обосновани и законосъобразни по отношение на въпроса имали ли извършено деяние и съставлява ли то престъпление.