Решение № 446 от 28.09.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Велико Търново, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20264100500113 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 735 от 22.05.2025 година, постановено по гр. д. № 3449/**** година, Районен съд – Велико Търново е извършена делба както следва: поставени са в дял на С. С.

И. следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 40782.500.*** по КККР, находящ се в с.К., Община ПТ, № **, с площ по скицата 1792 кв.м., с ниско застрояване /до 10 м./, ведно със сграда с идентификатор 40782.500.***.1 със ЗП 42 кв.м.; бр. ет. 1предназначение- жилищна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор 40782.500.***.* със ЗП от 35 кв.м., бр. етажи-1, предназначение-друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 40782.500.***.* със ЗП от 64 кв.м., бр. етажи-1, предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.***.* със ЗП от 21 кв.м. бр.етажи-1, предназначение селскостопанска сграда; сграда с идентификатор 40782.500.***.* със ЗП от 25 кв.м., бр.етажи-1, предназначение- селскостопанска сграда, съгласно Скица №**-1087***-12.10.20** г. на СГКК В.Търново, а съгласно НА № **, т. 21, д. № ****/20.12.**** г. на нотариус при ВТРС, Дворно място в с. К., Община ПТ от 1800 кв.м., заедно с построените в него Къща, плевник със сайвант, др. селскостопански постройки, подобрения и трайни насаждения, на стойност 37000 лв.; 2. Поземлен имот с идентификатор 1

40782.27.** по КККР в с. К., Община ПТ, местност „*****“, с площ 11000 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята -3 /трета/, при съседи: 40782.27.**, 40782.27.**, 40782.**.**, 40782.**.**, 40782.**.** съгласно Скица № **- 1086***-12.10.20** г. на СГКК В.Търново, а съгласно НА № ***, т. 3, рег. № ****, д. № ***/18.12.20** г. на нотариус рег. № *** в НК- ПИ № 027***, на стойност 17600 лв. В дял на Й. В. П. са следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*.* по КККР на гр. В. Т. с адрес: гр. В. Т., ул. „****“ № *, вх.

*, ет. *, ап. *, който обект се намира на първи етаж-1 в сграда с идентификатор ***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.***, с предназначение на самостоятелния обект жилище, апартамент, с площ 75.20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ***.*.*, под обекта— няма, над обекта***.*.*, с прилежащи части- Избено помещение № 3 с площ от 4,94 кв.м. и 0,74% ид. части от общите части на сградата, съгласно Схема № **- 1119***20.10.20** г. на СГКК В. Т., а по договор за покупко-продажба на жилище от 30.08.**** г., жилище № 3 в ЕПЖС-**, вх. *, етаж-*, кв. 353 в гр. В. Т., кв. „****“ от 75,20 кв.м., избено помещение № 3 от 4,94 кв.м. и 0,74% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на стойност 99,200 лв.; 2. Поземлен имот с идентификатор 40782.**.** по КККР в с.К., Община ПТ, местност „****“, с площ 4297 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване НИВА, категория на земята- 3 /трета/, при съседи 40782.**.**, 40782.**.**, 40782.**.**, 40782.**.**, 40782.**.**, 40782.**.* съгласно Скица № **- 1087**-12.10.**** г. на СГКК, а съгласно НА № ***, т.3, рег. № ***, д. № ***/18.12.**** г. на нотариус рег.№ *** в НК - ПИ № 063***, на стойност 6900 лв. Със същото решение С. С. И. е осъдена да заплати на Й. В. П. за уравнение на дела й сумата 5216,66 лв. Отхвърлена е сметната претенция по чл. 346 от ГПК на С. С. И. против Й. В. П. с искане за заплащане на сумата от 1140 лв. за времето от 17.11.****г. до 30.06.****г., както и по 95 лв. месечно от 10.07.****г. до прекратяване на съсобствеността, представляваща наемоподобно обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за това, че е била лишена от ползване на недвижимия имот в гр. В. Т., като неоснователна. С. С. И. е осъдена да заплати на Й. В. П. сумата 709,50 лв. на основание чл. 346 от ГПК вр. чл. 61, ал. 2 от ЗС, като е отхвърлена сметната претенция в останалата й част до пълния предявен размер от общо 2855 лв. като недоказана. Със същото решение съдът се е произнесъл и по разноските, които страните си дължат, както и относно дължимите държавни такси. С решение № **** от 04.11.**** година съдът по реда на чл. 250 ГПК е допълнил решението по сметните претенции, като е осъдил С. С. И. да заплати на Й. В. П. законна лихва по чл. 68 ЗЗД върху присъденото обезщетение в размер на 709,50 лв., считано от 27.06.**** година до окончателното плащане.

Против това решение в частта му относно сметните претенции е подадена въззивна жалба от С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К., като правят се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението.

Жалбоподателката счита, че съдът неправилно е отхвърлил сметните й претенции по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Твърди, че е доказала твърденията си относно отправена на 17.11.****г. от нея 2 покана до другата съсобственичка, която ползвала имота в гр. В. Т., ул. ****, № * вх. *, ап. * извън рамките на нейните права от съсобствеността. Освен това ответницата в съдебно заседание на 26.09.2024г. по реда на чл. 176 ГПК била признала, че ползва целия имот.

Предявила претенцията си писмено на 27.06.****г. По отношение на предявената против жалбоподателката сметна претенция по чл. 61, ал. 2 от ЗС прави възражение за изтекла погасителна давност. По делото било доказано, че направените подобрения –алуминиева и ПВЦ дограма била поставена през 2010 година. Предвид изложеното моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част като постанови ново, с което да уважи предявената от нея сметна претенция и да бъде осъдена ответницата да й заплати сумата от 1140 лв. обезщетение за времето от 17.11.****г. до 30.06.****г., както и по 95 лв. месечно от 01.07.****г. до прекратяване на съсобствеността, ведно със законна лихва до окончателното плащане на просрочена вноска, както и да отхвърли изцяло сметните претенции на ответницата по чл. 61, ал.2 от ЗС, като неоснователна и недоказана.

Претендира присъждане на разноските. Жалбоподателя не сочи нови доказателства, не прави искания за събиране на доказателства.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК, но отговор от насрещната страна не е постъпил.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от Й. В. П., подадена чрез пълномощник адв.

Ж. Д., с която се обжалва решението в частта му, с която се поставя в дял на С.на С. И. поземлен имот с идентификатор 40782.27.** по КККР в с. К., община ПТ, местността „****“ с площ 11000 кв.м. с трайно предназначение – земеделска и начин на трайно ползване НИВА, трета категория и в частта, с която в дял Й. В. П. е поставен поземлен имот с идентификатор 40782.63.** по КККР с К., община ПТ, местността **** с площ 4297 кв.м. с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване НИВА, трета категория и е осъдена С. С. И. да й заплати за уравнение на дела й сумата в 5216,66 лв. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в тази му част, тъй като съдът е нарушил материалния закон. В производството се установило, че от имота, възложен на другата съделителка, можело да бъдат обособени два самостоятелни равностойни имота за всеки от тях и да не се стига до плащане на уравнение на дела. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд в обжалваната част и да се върне делото за ново разглеждане или да се постанови ново решение при реално разделяне на имот с идентификатор 40782.27.**.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК и по отношение на насрещната въззивна жалба е постъпил отговор, подаден от С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К.. Направено е възражение за недопустимост на насрещната въззивна жалба, тъй като решението в тази му част е влязло в сила. Сочи, че жалбоподателката е била подала въззивна жалба против решението в тази му част, която е била върната с разпореждане № ***/04.11.20**г. като нередовна и това е преклудирало правото на жалба. Излага доводи, че насрещна въззивна жалба е допустима само в случай, че решението не е влязло в сила и когато не е изтекъл срокът за обжалването му. Отправя искане към съда да остави насрещната въззина жалба без 3 разглеждане като недопустима.

С определението по чл. 267 от ГПК рег. № 229 от 16.02.2026 година при насрочване на делото за открито заседание и извършване преценка относно допустимостта на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба съдът прие за разглеждане въззивната жалба, подадена от ищеца С. С. И. чрез пълномощник адв. С. К. против Решение № 735 от 22.05.2025 година по гр.д. № 3449/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му относно сметните претенции, а остави без разглеждане насрещна въззивна жалба вх. № 27705/30.12.2025г., подадена от Й. В. П. чрез пълномощник адв. Ж. Д. против Решение № 735 от 22.05.2025 година по гр.д. № 3449/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново в частта му с която е извършена делбата, като недопустима, поради нейната недопустимост и прекрати производството по ВГрД № 113/2026 година по описа на ВТОС в тази му част. Определението за прекратяване не е обжалвано и е влязло в сила.

В съдебно заседание жалбоподателката С. И. не се явява, а се представлява от адв. С.

К., която поддържа въззивната жалба и изложените в нея оплаквания и доводи. Претендира да бъде уважена сметната й претенция за заплащане на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС и за сумата от 582,87 евро за периода от 17.11.****г. до 30.06.2024г. и по 48,57 евро месечен наем, считано от 01.07.2024г. до прекратяване на съсобствеността между страните, ведно със законната лихва, както и да бъде отхвърлена претенцията на ответната страна по чл. 61, ал. 2 ЗС. Подобренията са извършени приживе на наследодателя през 2010г., като обосновава този извод със събраните доказателства. Излага доводи за погасяване на претенцията по давност. Претендира разноските по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар заплатен от ответната страна.

Ответникът по жалбата Й. П. не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адв.

Ж. Д., която поддържа отговора на въззивната жалба. Излага съображения относно неоснователност на жалбата и правилност на решението. Претендира направените по делото разноски. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд дължи служебно произнасяне по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което да обуславят неговата недопустимост.

Поради това въззивната инстанция следва да разгледа жалба и делото по същество и 4 да извърши проверка относно правилността на атакуваното решение.

Производството по делото е за съдебна делба във втора фаза по извършване делбата.

С влязло в сила решение № 506 от 19.03.2024 г. по гр.д. № 3449/**** год. по описа на Районен съд – Велико Търново е допуснато да се извърши съдебна делба между С. С. И. и Й.

В. П. на следните недвижими имоти:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*.* по КККР на гр.

В. Т. с адрес: гр. В. Т., ул. „****“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, който обект се намира на първи етаж1 в сграда с идентификатор 10447.515.***.*, разположена в поземлен имот с идентификатор 10447.515.***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, с площ 75.20 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж ***.*.*, под обекта—няма, над обекта***.*.*, с прилежащи части- Избено помещение № 3 с площ от 4,94 кв.м. и 0,74% ид. части от общите части на сградата, съгласно Схема № **1119***-20.10.**** г. на СГКК В.Т., а по договор за покупко-продажба на жилище от 30.08.**** г., жилище № * в ЕПЖС-**, вх. *, етаж-*, кв. 353 в гр. В.Т., кв. „****“, от 75,20 кв.м., избено помещение № 3 от 4,94 кв.м. и 0,74% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, при права: 1/4 ид.ч. за С. С. И. и 3/4 ид.ч. за Й. В. П.;