Определение № 7 от 10.01.2022, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. София, 06.01.2022 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно частно наказателно дело № 20221800600002 по описа за 2022 година Производството е по чл.377, ал.2, вр. чл.249, ал.4 т.1 НПК.

В качеството си на инстанция по въззивен контрол Софийски ОС е сезиран с частен протест против определение по чл.377, ал.2 НПК, постановено в публично заседание по НАХД № 601 /021г. по описа на РСИ..

С атакуваното определение съдът е приел, че в хода на досъдебното производство и най-вече след привличане на обвиняемите лица към наказателна отговорност със съставяне и връчване на постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, имащо характер и последици на обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в разрез с правото на защита на привлечените към отговорност лица, изразяващи се в липса на посочване на съставомерни признаци от обективна страна за осъществяване на престъплението от всеки един от тях, както и липса на конкретизация в какво се изразява съучастничестката дейност помежду им и е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на РП- И. за отстраняване на допуснатите нарушения.

Така застъпеното виждане не се споделя от РП- И., която атакува определението с частен протест в законовия срок. В протеста се съдържа оплакване за неправилност- противоречие с процесуалния закон – разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК, относно изискванията към 1 съдържанието –обстоятелствена и заключителна част на същото и критериите за точност и яснота, на които следва да съответства, за да постигне основната си функция – да информира обвиняемия за обвинението в кореспонденция с правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Протестиращият прокурор поддържа, че постановлението, съдържащо предложение за освобождаване от наказателна отговорност е изготвено в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон, както със задължителната съдебна практика по приложението му- ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС с докладчик Зам. Председателя Р. Н.. В постановлението се съдържа прецизно и точно посочване на конкретните действия, с които всеки един от обвиняемите лица е улеснил заживяването на съпружески начала без брак на непълнолетните Е.

С. и З. Ч..

Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и за продължаване на съдопроизводствените действия по внесеното предложение.

Съдът, като разгледа протеста на заявените основания и осъществи служебен контрол по отношение на атакувания съдебен акт намери за установено следното:

В депозирания частен протест против контролираното определение, протестиращият прокурор е изразил становище за наличие на по-занижени процесуални критерии по отношение на изисквания за яснота и точност на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК, в сравнение с обвинителния акт, поставяйки непрецизно употребения от първия съд термин обвинителен акт в кавички.

Настоящия състав не би могъл да се съгласи с подобно тълкуване на процесуалния закон в посока на занижаване на изискванията, когато се касае за съставено постановление за освобождаване от наказателна отговорност и замяната и с по- леката по степен административно-наказателна отговорност.

Правата на обвиняемото лице, разписани в чл.55 НПК са абсолютни и императивни и по никакъв начин не се влияят от вида и размера на наказателна отговорност, които се предвижда за съответното деяние.

Процесуалната прецизност на акта, с която се привлича дадено лице към отговорност, влияе на годността на статута му на обвиняем. В това отношение няма разлика, постановлението по чл. 375 НПК следва да съответства на същите по степен критерии, заложени в чл. 246 НПК за 2 обвинителния акт.С други думи, ако постановлението не е в състояние да дефинира ясно и точно обвинение, с описание на съставомерните признаци от обективна и субективна страна и посочване на фактите, от които се извличат последните, същото по подобие на обвинителния акт е негодно да изпълни основната си функция –да повдигне обвинение, с което да привлече към отговорност конкретно лице. Замяната на изначално предвидената наказателна отговорност, с друг вид – по-лека, предвидена в закона отговорност, е възможна само при валидно обвинение, още повече, че тази замяна е предвидена под условия, които подлежат на задължителна предварителна преценка от решаващия съд.

Видно от текста на обвинителния акт в началната му част приоритетно са изложени действията и поведението на двете непълнолетни лица, които осъществили емоционална връзка, прераснала в интимна такава, от която се родило дете и заживели заедно в общо жилище. РП И. се е задоволила да посочи само, че родителите им знаели за тези техни действия и не се противопоставяли, което представлява едно пасивно поведение и по никакъв начин не кореспондира с твърдяното от прокуратурата изпълнително деяние „улесняване“, което логически и смислово разтълкувано предполага извършване на конкретни активни действия, водещи до резултат да улеснят лицата да заживеят съпружески. Още повече, както законосъобразно посочва РС И. в обстоятелствената част на постановлението не е посочено какви са родителските задължения на всяко едно от привлечените към отговорност лица, по отношение на детето им, какво е правомерното, предписано от закона и етичните правила в човешкото общество на един родител, спрямо детето му в дадената ситуация, кои действия на обвиняемите по какъв начин го нарушават.Примерно, в случай, че се касае за предоставяне на собственото жилище на родителя от детето, следва да бъде обяснено от РП дали това действие на родител представлява изпълнение на родителски дълг и грижа за детето, съгласно Конституцията на Р България и законите, или неправомерно поведение и поради какви причини, за които да се изложат убедителни съображения. Следва да се има предвид в тази връзка по какъв начин с тези действия се засяга родовият и непосредствен обект на престъплението, като по този начин се обоснове обществената опасност, „кодницио сине ква нон“ за едно деяние да бъде инкриминирано като престъпно.

На следващо място – настоящият състав споделя изцяло становището 3 на първия съд за липса на посочване и обосноваване на задружна престъпна дейност под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20,ал.2 НК /както е квалифицирана от обвинителната власт/, изразила се в конкретни действия от всеки един от обвиняемите, връзка, съгласуваност и координация помежду им- от обективна страна, както и общност на умисъла- от субективна страна, която също следва да бъде обективирана от поведението на всяко лице.

Верен е изводът на РС И., че липсата на конкретност и точност в обвинението би обусловило като резултат –„процесуална изненада“ за лицата, които попадат в неговия обсег, както и не е за пренебрегване резултата по отношение на компетентният съд, сезиран с постановлението, който следва да даде със своя акт законосъобразен отговор на такова обвинение, без да напуща рамките и параметрите на същото и без да дописва релевантните факти, изграждащи фундамента му.Касае се за отстранимо нарушение по смисъла на закона и ТР № 2/2002г. на ОСНК.

Изложеното по-горе обуславя потвърждаване на атакуваното определение, предвид на което и на осн.чл. 377, ал.2, вр. чл.249, ал. 4, НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.11.2021г., постановено по НОХД № 601 /2021г. по описа на РС- И., с което е констатирано наличие съществено нарушение на процесуални правила и постановено прекратяване на съдебното производство.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4