Решение № 293 от 09.10.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Бургас, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Силвия М. Фотева в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Частно наказателно дело № 20262100201381 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд Бургас Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, с което е представено за признаване и изпълнение Решение от 31.03.2026 г., влязло в сила на 12.05.2026 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Bonnen & Transacties Transactiemod ( Разписки и транзакции Мод за транзакции), с адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин А. Н. Д. с ЕГН: **********, роден на ****** г. с постоянен адрес в гр.*******, ул.*******, е наложена финансова санкция в размер на 130.00 евро, за административно нарушение по чл.

2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за финансова санкция, постановено от несъдебния орган на Кралство Нидерландия, по отношение на българския гражданин А. Д..

Засегнатото лице А. Д., редовно призовано - не се явява лично в съдебното заседание и не изпраща представител.

Съдът, след поотделната и съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразно становищата на страните, намира следното:

Съгласно служебно изисканата справка по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г., засегнатото лице А. Н. Д. с ЕГН: **********, роден на ****** г. е с постоянен адрес в гр.*******, ул.*******, т.е. той е с местоживеене на територията на Република България по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

От данните, съдържащи се в удостоверението, се установява, че на 31.03.2026 г.

1 спрямо Д. е постановено Решение на несъдебен орган в издаващата държава – Bonnen & Transacties Transactiemod, Кралство Нидерландия, с което му е наложена финансова санкция – осъждане за заплащане на парична сума в размер на 130.00 евро.

Санкцията е за деяние, осъществено на територията на издаващата държава Кралство Нидерландия, съставляващо нарушение на правилата за движение по пътищата с правна квалификация по чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

От фактическа страна правонарушението се свежда до това, че на 05.03.2026 г. в 19:16 часа в Zoetermeer, Van der Hagenstraat, засегнатото лице като водач на превозно средство е шофирал превозно средство, когато стъклените осветителни тела или светлоотражателите не отговарят на посочените изисквания.

Производството по налагане на санкцията се е провело писмено, като лицето е било надлежно уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, съгласно изричното отбелязване в Удостоверението.

Решението е постановено от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на наказуемо деяние (административно нарушение) по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 12.05.2026 г.

За съдебния орган на изпълняващата държава не съществуват легитимни причини да се съмнява във верността на отразеното в удостоверението от чуждия несъдебен орган, доколкото взаимното доверие между компетентните органи на държавите членки на ЕС е в основата на сътрудничеството по наказателни дела и в частност на прилагането на практика на принципа за взаимно признаване на финансови санкции между държавите. Въз основа на редовното удостоверяване на обстоятелството за редовно проведено производство, за което лицето е било уведомено, следва да се приеме, че на санкционирания надлежно е била предоставена възможност за активно участие в производството, в съответствие със законите на издаващата държава. В този смисъл и след като в удостоверението е изрично посочено, че решението е влязло в сила, гаранциите, свързани с правото му на защита, са били спазени, респективно не е налице основание за отказ от признаване и изпълнение.

Деянието, за което на Д. е наложена финансова санкция, съгласно описаните в Удостоверението обективни и субективни параметри, според законодателството на издаващата държава съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС (нарушение на правилата за движение по пътищата), за което не се изисква двойна наказуемост като условие за признаване и изпълнение на решението.

В изпълняващата държава Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние, и липсват данни за такова решение, изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата държава по разглежданото удостоверение.

Не е налице никое от основанията по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението. Видно от констатираното време на извършване на деянието и влизането в сила на решението, както и вида на наложеното наказание - глоба, се налага извод, че предвидената по българското законодателство три годишна абсолютна давност за изпълнение на административно наказание глоба по чл. 82, ал. 3, вр. ал. 1, б. „а“ от ЗАНН не е изтекла. Същевременно, за да може да бъде приложено основанието за отказ по чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС, освен констатация за изтекла давност по българското законодателство, следва да е налице кумулативното условие решението да се отнася за деяние подсъдно на български съд, а процесното деяние не е подсъдно на българския съд, тъй като не се засягат интереси на българската държава по смисъла на чл. 4 от ЗАНН. Българският гражданин няма имунитет или привилегии, 2 определящи като недопустимо изпълнението на решението. Деянието е извършено на територията на чуждата държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от закона, а санкцията, която се претендира да бъде приета не е по-малка от 70 евро.

Засегнатото лице е физическо лице, което е пълнолетно, според българското законодателство, и което носи наказателна и административно наказателна отговорност.

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички изискуеми предпоставки за признаване на решението и за изпращането му на изпълнителния орган - Националната агенция за приходите (НАП).

С оглед приемането на Еврото за национална валута в Република България, считано от 01.01.2026 г., то и настоящият състав счита, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС за определяне на равностойността на дължимата парична сума в български левове.

По делото няма представени доказателства за пълно или частично изпълнение, извършено във връзка с решението за налагане на финансова санкция, чието признаване и изпълнение се иска, поради което съдът не следва да извършва приспадане по реда на чл. 33, вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.

Така мотивиран, на основание чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение от 31.03.2026 г., влязло в сила на 12.05.2026 г., постановено от несъдебен орган в издаващата държава: Bonnen & Transacties Transactiemod, с адрес: Sir Winston Churchillln 271, 2288 EA Rijswijk, Кралство Нидерландия, с което на българския гражданин А. Н. Д. с ЕГН: **********, роден на ****** г. с постоянен адрес в гр.*******, ул.*******, е наложена финансова санкция в размер на 130.00 евро, за административно нарушение по чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата на Кралство Нидерландия.

УКАЗВА на основание чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми издаващия орган в Кралство Нидерландия, чрез попълване на съответното удостоверение (по възможност да се изготви машинен превод със съответния софтуер).

УКАЗВА на основание чл. 36, вр. чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС, след влизането му в сила, препис от настоящото решение да се изпрати на Национална агенция за приходите за изпълнение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Бургас в 7-дневен срок.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________

3