Определение № 161 от 27.04.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 104/2021
- Вид
- Определение № 161
- Подписан
- 27.04.2021
- В сила
- 27.04.2021
- Състав
- Рая Петкова Йончева, Атанас Дечков Христов, Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161 гр. Разград , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Рая П. Йончева
Валентина П. Димитрова
Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20213300500104 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл. 417 ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С.Р.Р., против Разпореждане № 101 от
12.01.2021г., постановено по Частно гражданско дело № 20213330100058 по описа за 2021 година на Районен съд Разград, в частта, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу И. Д. С. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес **********, за договорна лихва, в размер на 526.30лв. за периода 25.11.2019г.-14.10.2020г.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и по отношение на претендираната сума.
Сочи, че претендираната договорна лихва е за период до настъпване на предсрочна изискуемост – 14.10.2020г., като след настъпването на предсрочната изискуемост заявителят не е претендирал договорна лихва.
Излага подробни съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на лицето, участващо по делото като насрещната страна.
Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалба е основателна.
1
Пред първоинстанционният съд е подадено заявление по чл. 417 ГПК от настоящия частен жалбоподател, срещу И. Д. С., за следните суми:
2 518.24 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 11.01.21г. до окончателното изплащане на вземането,
199.51 лв. - обезщетение за забава от 25.11.19г. до 16.11.20г., 526.30 лв. - договорна лихва, за периода 25.11.2019г. - 14.10.2020г., всички по
Договор за потребителски кредит
№
7000710655/21.8.2018г., сключен между заявителя и длъжника. Претендират се и деловодни разноски.
Представят се
Договор за потребителски кредит
7000710655/21.8.2018г. със срок 25.08.2021г., извлечение от счетоводни книги на заявителя по чл. 417, т.2 ГПК, заявление - декларация за установяване на договорни отношения, рамков договор за платежни услуги, декларация, Уведомление от кредитора до кредитополучателя за обявяване предсрочна изискуемост на процесния договор и известие за доставяне (обратна разписка) от Български пощи ЕАД за получено от длъжника писмо изпратено му от заявителя.
Първоинстанционният съд е уважил заявлението частично, като допуснал незабавно изпълнение и постановил да се издаде изпълнителен лист сумите: 2 518.24 лв. /две хиляди петстотин и осемнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ главница, ведно със законната лихва, считано от 11.01.21г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 199.51 лв. /сто деветдесет и девет лева и петдесет и една стотинки/ обезщетение за забава от 25.11.19г. до 16.11.20г., сумата 114.88лв. /сто и четиринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ съдебни разноски.
С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил заявлението в частта за сумата от 526.30 лв. - договорна лихва за периода 25.11.2019 г.-14.10.2020 г. Съдът се е позовал на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционният съд за отхвърляне на заявлението в частта за договорната лихва.
Съгласно разясненията на ВКС, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК – "Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му" . Това означава, че в конкретния случай се дължи договорната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
2
С т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.
В чл. 16.2 от процесния договор е предвидено, че в случай че потребителят е допуснал пълно или частично просрочие при изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение съгласно погасителния план към този Договор става предсрочно и незабавно изискуемо.
В приложеното към Заявлението уведомление за предсрочна изискуемост кредиторът се е позовал на просрочие в плащанията на три поредни вноски с падеж 25.11.2019г., 25.12.2019г. и 25.01.2020г., поради което, на осн. чл. 16, т.2 от Договора обявил цялото задължение по договора за предсрочно изискуемо. Видно от известие за доставяне, изпратено от кредитора до длъжника, е че писмото е връчено на длъжника на 14.10.2020г.
В приложеното извлечение по чл. 417, т.2 ГПК е посочена дата на предсрочна изискуемост – 14.10.2020г.
Заявителят изрично е посочил, че претендира договорна лихва в размер на 526.30 лв. за периода след изпадане в забава - 25.11.2019г. 14.10.2020г. /обявяването на предсрочната изискуемост/ , т. е. за срок преди обявяване на предсрочната изискуемост на 14.10.2020г. Ето защо, претенцията за договорна лихва така, както е заявена, не противоречи на разрешенията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно което " за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му". Следователно, договорната лихва до датата на предсрочната изискуемост следва да бъде присъдена, поради което заявлението за сумата от 526.30 лв. – договорна лихва за периода от 25.11.2019г. - 14.10.2020 г. (дата на предсрочната изискуемост) следва да бъде уважено. Обжалваното разпореждане в тази част е неправилно и следва да се 3 отмени, като се присъди претендираната договорна лихва от 526.30 лв.
Такава е и съдебната практика по сходни казуси - Определение № 2186 от 31.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1150/2020 г. и Определение № 1720 от 23.06.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1250/2020 г.
Въз основа на горното въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 101 от 12.01.2021г., постановено по Частно гражданско дело № 20213330100058 по описа за 2021 година на Районен съд Р. в частта, с която е отхвърлено подаденото от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника И. Д. С. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес с. Б., ул. П.В. 9, общ. Р. обл. Р. със съдебен адрес обл. Р. общ. И., с. В., ул. Й.К. № 11 за договорна лихва, в размер на 526.30 лв. за периода 25.11.2019г. -14.10.2020г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в полза на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр. София, срещу длъжника И. Д. С. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Б., ул. П.В. 9, общ. Р. обл. Р. със съдебен адрес обл. Р. общ. И., с. В., ул. Й.К. № 11, за следните вземания: сумата 526.30 лв. /петстотин двадесет и шест лева и тридесет стотинки/ - договорна лихва за периода 25.11.2019г. - 14.10.2020г. по Договор за потребителски кредит 7000710655/21.8.2018г. сключен между заявителя и длъжника.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен лист.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Разград за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4