Определение № 20100 от 24.09.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4526/2026
- Вид
- Определение № 20100
- Подписан
- 24.09.2026
- В сила
- 24.09.2026
- Състав
- Ваня Николаева Иванова, Полина Любомирова Амбарева, Маргарита Илиева Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20100 гр. София, 24.09.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ваня Н. Иванова
Членове:
Полина Люб. Амбарева
Маргарита Ил. Николова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504526 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу издадената по ч.гр.д. № 12773/2025 г. на Софийски районен съд заповед за изпълнение на парично задължение № 8524/24.03.2025 г. - в частта за разноските.
Жалбоподателят излага възражение, че след като съдът е уважил изцяло подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, незаконосъобразно не е присъдил пълния размер на претендираното със заявлението договорено адвокатско възнаграждение от 570,90 лв. /с ДДС/, за заплащането на което са представени доказателства, а е присъдил само част от него в размер на 200 лв. Изтъква се, че намаляването от заповедния съд на размера на адвокатския хонорар на заявителя е в нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, тъй като съдът служебно е намалил разноските без да е налице такова искане от насрещната страна.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по ч.гр.д. № 12773/2025 г. на Софийски районен съд е образувано по заявление от 28.02.2025 г. на „ИЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, подадено чрез адв. З.Ц., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б.Б.С. за сумата 3515,05 лв., представляваща общ размер на вземания, произтичащи от посочени договори за мобилни услуги и договори за лизинг на базови аксесоари, сключени между заявителя и длъжника, и допълнителни споразумения към тях, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението до изплащането на сумата, и разноски в общ размер 641,20 лв., включващи 70,30 лв. платена държавна такса и 570,90 лв. адвокатско възнаграждение.
Към заявлението е представено пълномощно от 04.02.2025 г., с което законните 1 представители на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД упълномощават адв. З.Ц. да представлява дружеството пред РС-София, както и сключен между „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и адв.
З.Ц. договор за правна защита и съдействие от същата дата с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б.Б.С.. С договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 475,75 лв., съответно 570,90 лв. с ДДС, като е посочено, че сумата от 570,90 лв. е платена авансово, в брой. Представена е издадена от З.Й.Ц. фактура № 0000028218/10.02.2025 г. за сумата 570,90 лв. – възнаграждение по горепосочения договор за правна защита и съдействие, с получател „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
На 24.03.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми, представляващи вземания, произтичащи от описаните договори за предоставяне на мобилни услуги, интернет услуги и договори за лизинг, ведно със законната лихва от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 70,30 лв. – държавна такса и 200 лв. – адвокатско възнаграждение. В заповедта, касаеща разноските, е посочено, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лв. е определен от съда при съобразяване Правото на ЕС, правната и фактическа сложност на делото, извършените процесуални действия и изключване на възможността адвокатското възнаграждение да се превръща в източник за неоснователно обогатяване.
Частната жалба е срещу издадената заповед за изпълнение в частта й за разноските.
Същата допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да присъди на страната, която има право на разноски, на по-нисък размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение само при направено от насрещната страна възражение за прекомерност.
Това правило важи и за заповедното производство. Едностранният характер на заповедното производство не игнорира общото правило на чл. 78, ал. 5 от ГПК – при уважаване на заявлението заповедният съд не може служебно да намалява претендираното от заявителя договорено и платено адвокатско възнаграждение, позовавайки се на прекомерност на това възнаграждение. Ако длъжникът счита, че адвокатското възнаграждение на заявителя е прекомерно, правото му да възрази срещу претендирания от заявителя размер на разноските може да бъде реализирано чрез подаване на частна жалба срещу издадената заповед за изпълнение в частта за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, което е процесуалното средство на длъжника да направи възражение за прекомерност на разноските на заявителя.
Заповедният съд не може служебно да намалява претендираното от заявителя възнаграждение при издаването на заповедта за изпълнение, а е длъжен да присъди пълния размер на реално платеното от него адвокатско възнаграждение. С оглед на това първоинстанционният съд, след като е уважил заявлението, незаконосъобразно е намалил размера на адвокатското възнаграждение на заявителя, за заплащането на което са представени доказателства. Основателността на искането на заявителя за присъждане на разноски към момента на подаване на заявлението е обусловено единствено от уважаването на заявлението и представените доказателства за извършването на тези разноски. В случая, 2 заявителят е претендирал и представил доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 570,90 лв., която сума е следвало му се присъди със заповедта за изпълнение.
С оглед на горното, издадената по ч.гр.д. № 12773/2025 г. на Софийски районен съд заповед № 8524/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК следва да бъде отменена в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя - за разликата над присъдения размер на тези разноски от 200 лв. до заявения и дължим размер от 570,90 лв., или за сумата 370,90 лв. /=189,64 евро/, като делото следва да се върне на заповедния съд с указание да се издаде заповед за изпълнение допълнително за сумата 189,64 евро за разноски на заявителя.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед № 8524/24.03.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12773/2025 г. на Софийски районен съд, В ЧАСТТА за разноските за адвокатско възнаграждение на заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД - за разликата над присъдения размер от 200 лв. до заявения размер от 570,90 лв., и ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД срещу Б.Б.С. допълнително за сумата 189,64 евро /= 370,90 лв./, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за подаването на заявление за заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12773/2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3