Решение № 22269 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22269 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110139545 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Н. Н. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца, сумата от 3163.99 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

*************, аб. №****** за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 826.10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.04.2022 г. до 24.01.2025 г., сумата от 76.15 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 03.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 18.13 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 24.01.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 6158/2025 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Сочи, че ответницата е използвала доставяната от ищцовото дружество ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.

Поддържа, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с ЮЛ. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на 1 обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н. Н. Г. е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Посочва, че за процесния период имало учредено пожизнено вещно право на ползване на Е. И. Л., а ответника се явявал „гол“ собственик, поради не следвало да отговаря задълженията. Не се дължала лихва за дялово разпределение, поради липса на покана. Моли съда да отхвърли така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на ответника поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 17.09.2002 г. за монтиране на индивидуални разпределители и извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес *************, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия. Представено е удостоверение с рег. № КО-7000-10/4/ от 28.03.2012 г. издадено от Столична община, съгласно което адрес ********** е идентичен с административен адрес ********** Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно 2 е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86 от 09.05.2007 г., том II, рег. № 2855, дело 274/2007 г., съгласно който М.Р.Г. и С.П.Г. продават на Д.Н.В. следния свой собствен недвижим имота, а именно апартамент № 126, находящ се в ************. От представеното удостоверение за наследници с № УГ01-2946 от 01.04.2019 г. издадено от Столична община се установява, че Д.Н.В. е починал на 10.01.2011 г., като е оставила за наследници по закон: Н. Н. Г. - сестра. По делото е представено заявление-декларация от 22.04.2019 г. подадено от Н. Н. Г., в която е посочила, че желае да му бъде открита партида на нейно име за процесния топлоснабден имот. По делото е представен нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 167 от 13.12.2019 г., том II, рег. № 15515, дело 324/2019 г., съгласно който Н. Н. Г. учредява на Е. И. Л. пожизнено и възмездно право на ползване върху следния свой собствен недвижим имот, находящ се в ****, а именно апартамент ***********. По делото е представено заявление-декларация от 02.12.2020 г. подадено от Н. Н. Г., в която е посочила, че желае да бъде закрита партида на нейно име за топлоснабден имот в ***************, поради учредено право на ползване върху недвижимия имот. Съгласно препис –извлечение от акт за смърт от 22.10.2023 г. се установява, че Е. И. Л. е починала на 22.10.2023 г. Представено е заявление-декларация от 14.11.2023 г. подадено от Н. Н. Г., в която е посочила, че желае да й бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот в ****************. Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41 от 19.06.2024 г., том II, рег. № 3856, дело 170/2024 г., Н.

Н. Г. е продала на А. Х. Ч. следния свой собствен недвижим имот, находящ се в **********, а именно апартамент ***************.

С оглед на представените доказателства се установява, че ответницата Н.

Н. Г. през процесния периода е притежавала правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правопроемство с оглед на разпоредбата на чл.8, ал. 1 от ЗН, тъй като нейният наследодател Д.Н.В. е придобил имота съгласно нотариален акт за продажба на недвижим имот № 86 от 09.05.2007 г., том II, рег. № 2855, дело 274/2007 г., като същият е починал на 10.01.2011 г. В същото време Н. Н. Г. по силата на нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 167 от 13.12.2019 г., том II, рег. № 15515, дело 324/2019 г., е учредила на Е. И. Л. пожизнено и възмездно право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.

*********, а именно апартамент № ***************. При това положение за потребител на доставената в процесния имот топлинна енергия и съответно за страна по процесното облигационно правоотношение с предмет - доставка на топлинна енергия за част исковия период от 01.05.2021 г. до 22.10.2023 г., следва да се считат вещният ползвател на топлоснабдения имот Е.И.Л. / починала на 22.10.2023 /, а не Н. Н. Г., която като „гол собственик“ на имота е бил лишен от възможността да го ползва. Още повече, че Н. Н. Г. изрично е уведомила ищеца със заявление-декларация от 02.12.2020 г. за учреденото в полза на друго лице право на ползване върху процесния недвижимия имот по силата на нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим имот № 167 от 13.12.2019 г., том II, рег. № 15515, дело 324/2019 г. и е отправила искане за закрИ.не на партидата на нейно име. Следва да се отбележи, че за собственика и ползвателя въз основа на вещно право на ползване не е предвидена солидарна отговорност, нито по силата на закона, нито по силата на сключен между тях и ищеца договор, включително Общите условия към него, поради което и разпоредбата на чл. 122 ЗЗД в случая е неприложима. При тези съображения, тъй като при конкуренцията на вещни права превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на топлинна енергия през исковия период следва да се счита 3 вещният ползвател Е.И.Л., а не „голият собственик“, лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно право на други лица. Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено по делото, което налага приемането на извод, че ответницата през част от процесния период, а именно от 01.05.2021 г. до 22.10.2023 г. е нямало качеството потребител на топлинна енергия.

В случая видно от представения препис –извлечение от акт за смърт от 22.10.2023 г. се установява, че Е.И.Л. е починала на 22.10.2023 г., т.е. към този момент се е погасило учреденото вещно право на ползване, поради което за периода от 23.10.2023 г. до 31.10.2023 г. следва да отговаря ответницата Н. Н.

Г., доколкото същата се явява собственик на имота и за този период ответницата е имала качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия за периода от 23.10.2023 г. до 31.10.2023 г. е Н. Н. Г. по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период сградата била на ежемесечен отчет, поради което не били изготвяни изравнителни сметки. В имота е имало 7 броя отоплителни тела с дистанционен отчет. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 235 куб. м.