Решение № 103 от 02.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Величка Цанова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Ю. М. Х. като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20241000600236 по описа за 2024 година

Производството е Производството е по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3 вр. ал.1,т.1 НПК,като е образувано по частен протест,вж.

№3909/12.01.2024 година на прокурор от Софийска градска прокуратура и по частна жалба,вх.№7721/23.01.2024 година от адв.И. К. от АК-София,с посочен съдебен адрес,служебен защитник на осъдения А. М. М.,с установена самоличност,ЕГН

********** против

Определение

№55/09.01.2024 година,постановено по н.ч.д. №6985/2023 година по описа на Софийски градски съд.С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1,т.1 НПК вр.чл.25 НК вр.чл.23 НК е „групирал“ наказания,наложени на осъдения А. М. М.,ЕГН ********** на основание чл.23 НК и чл.25 НК,като е съобразил наказанията,наложени на осъденото лице по няколко наказателни дела,както следва:

-по нохд № 19543/2019 година по описа на СРС,109- ти състав, -по нохд № 1018/2020 година по описа на СРС,19-ти състав, -по нохд № 4383/2020 година по описа на СГС,22-ри състав, 1

-по нохд № 15211/2020 година по описа на СРС,12-ти състав, -по нохд № 8394/2021 година по описа на СРС,6-ти състав, -по нохд № 9434/2020 година по описа на СРС,94-ти състав и -по нохд № 2838/2023 година по описа на СГС,36-ти състав,като е определил най-тежкото измежду наложените му наказания-1 /една/ година „лишаване от свобода“.Съдът,основание чл. 24 НК е увеличил определеното общо наказание една година „лишаване от свобода“ на осъдения А. М. М. с 3 /три/ месеца,като е постановил определеното общо наказание от 1 /една/ година „лишаване от свобода“,увеличено с 3 /три/ месеца да се изтърпи от осъдения А. М. М. при първоначален „ОБЩ“ режим,на основание чл.57 ал.1,т.3, б.“а“ ЗИНС.

Съдът е приспаднал и зачел при изпълнението на определеното общо наказание от една година и три месеца „лишаване от свобода“, -изтърпяното отчасти наказание „Пробация“ по нохд №19543/2019 година по описа на СРС,като два дни „пробация“ са зачетени за един ден „лишаване от свобода“,

-изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по нохд №1018/2020 година на Софийски районен съд,по нохд №4383/2020 година на СГС и по нохд № 9434/2020 година на Софийски районен съд,на основание чл.25 ал.2 НК.Съдът е зачел времето,през което осъдения М. е бил задържан под стража по наказателните производства,включени в съвкупността по реда на ЗМВР и НПК /по нохд № 19543/2019 година на Софийски районен съд,по нохд № 1018/2020 година на Софийски районен съд, по нохд № 4383/2020 година на СГС,по нохд № 8394/2021 година на Софийски районен съд и по нохд №2838/2023 година на Софийски градски съд/ на основание чл.59 ал.1,т.1 и ал.2 НК.

Съдът е присъединил към определеното общо наказание „лишаване от свобода“ наказание „обществено порицание“,постановено по нохд №4383/2020 година на СРС,по нохд №15211/2020 година на СРС,по нохд №8394/2021 година на СРС и по нохд №2838/2023 година на Софийски градски съд.

Със атакувания съдебен акт е постановено отделно да бъде изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,наложено на осъдения 2

А. М. М. по нохд № 38/2022 година по описа на PC гр.Своге при първоначален „СТРОГ“ режим,като приспада изцяло изтърпяното,на основание чл.25 ал.2 НК.

В подадения протест се твърди,че постановения съдебен акт е незаконосъобразен в частта,в която е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца на основа преценката по осъждането на М. по нохд №2838/2023 година по описа на СГС.

Сочи се,че по последното осъждане е определено наказание на М. в размер на 1 година и 6 месеца с прилагане нормата на чл.24 НК,докато с атакувания акт прилагане нормата на чл.24 НК е в размер на ТРИ месеца.На тази основа се излагат съображения,че не са съобразени осъжданията на М., определеното му най-тежко наказание „лишаване от свобода“,което е увеличено само с ТРИ месеца, вместо с 6 месеца.Сочи се,че след последното осъждане на М.,когато определеното наказание е увеличено по реда на чл.24 НК с шест месеца не са настъпили нови обстоятелства,които да сочат на смекчаване наказанието по размер с прилагане чл.24 НК.

Претендира се изменяне на съдебния акт,като се увеличи размера на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ с ШЕСТ месеца.

В подадената частна жалба се твърди,че е постановен незаконосъобразен /несправедлив и неправилен/ съдебен акт в частта,в която решаващият съд е приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил размера на определено общо наказание.Не са изложени конкретни оплаквания във връзка с възражението,касателно незаконосъобразност на решението първия съд да приложи нормата на чл.24 НК.Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта,в която е приложена нормата на чл.24 НК или отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред въззивния съд оплакванията,релевирани в частния протест се поддържат от представител на АП-София.Сочи се,че коректно е аргументирана необходимостта от прилагане нормата на чл.24 НК по отношение част от наказанията,включени в т.н.“кумулативна маса“,като намира,че неправилно първия съд,след като е определил едно общо най-тежко наказание по реда на чл.25 НК, го е увеличил с ТРИ месеца по реда на чл.24 3

НК,вместо с ШЕСТ месеца.Излага съображения за завишена степен на обществена опасност на дееца,както и многобройността на съдебните актове, включени в кумулативната маса.Намира,че по последното осъждане /със споразумение/ е приложена нормата на чл.24 НК с ШЕСТ месеца,а понастоящем,въпреки многобройността на осъжданията , увеличеното общо наказание е само с ТРИ месеца.Споделя изцяло доводите,изложени в частния протест.

Претендира изменяне на съдебния акт в частта,касателно приложението на чл.24 НК,а общото наказание на осъдения А. М. да се увеличи с ШЕСТ месеца по реда на чл.24 НК.

Защитата на осъдения М. поддържа съображенията,изложени в частната жалба и оспорва обосноваността на подадения частен протест.Намира,че точната оценка на отделните осъждания е позволила правилно да се определи едно общо,най-тежко наказание за осъденото лице.Намира,обаче,че целите на наказанието не предполагат прилагане нормата на чл.24 НК и увеличаване на това наказание по този ред.Намира за неоснователно искането да се приложи нормата на чл.24 НК и се увеличи определеното общо наказание на осъдения М. с ШЕСТ месеца.

В обобщение претендира да се постанови съдебен акт,с който се измени атакуваното определение на СГС,като се отмени прилагане нормата на чл.24 НК.

Осъденият А. М. не се е явил пред въззивния съд.

Съдът,като прецени оплакванията и съображенията,изложени в частния протест,становището на страните пред въззивния съд,като провери атакувания пред него съдебен акт намира,че частния протест е допустим и преценен по същество – основателен, а подадената частна жалба – допустима, но неоснователна по същество.

Съображенията на съда са следните:

Производството пред първия съд е образувано по предложение на прокурор от СГП,по реда на чл.306 ал.1,т.1 НПК за определяне общо наказание измежду наказания,наложени на А. М. с различни съдебни актове,влезли в законна сила,при спазване изискванията на чл.25 НК.

Определяйки предмета на настоящата въззивна проверка съдът намира,че 4 следва да даде отговор не само на поставеното основно,по същество единствено оплакване с частния протест,за начина на прилагане от страна на първия съд на нормата на чл.24 НК по отношение наказанията , включени в т.н. “група съвкупност“,формирана между наказанията,наложени по отделните наказателни производства ,включително по оплакването на защитата,че неправилно е приложена нормата на чл.24 НК въобще,но и касателно законосъобразното формиране на тази съвкупност по отделните осъждания на А. М..

На първо място следва да се посочи,че въззивният съд намира за обосновано и законосъобразно произнасянето от решаващия съд по въпросите кои съдебни актове и съответни осъждания се намират в съотношение,позволяващо тяхното групиране,с оглед най-благоприятен режим за осъденото лице. Въззивната проверка установява,че съставът на съда правилно е съобразил наличните предпоставки за приложение на чл.25 НК,касателно момента на извършените престъпни деяния,постановените съдебни актове и влезлите в сила присъди с наложени наказания на осъдения М..

В мотивите си към атакуваното определение първият съд е бил изключително убедителен и изчерпателен в доводите си,касателно определяне отделни групи осъждания с влезли в сила съдебни актове по см.на чл.25 НК.Законосъобразно е намерено,на основа приложена по делото справка за съдимост на осъденото лице,че А. М. М. е осъждан многократно,като:

-по нохд№5089/2019 година по описа на СРС е одобрено споразумение с протоколно определение от 28.03.2019 година,влязло в сила,като А. М. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.4 НК, извършено на 22.09.2017 година и му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 7 месеца с посочени пробационни мерки.Наказанието е изтърпяно на 03.02.2020 година.

-по нохд №19543/2019 година на СРС е одобрено споразумение с протоколно определение от 11.12.2019 година,влязло в сила,като А. М. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.194 ал.3 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.4 НК,извършено на 08.12.2019 година и му е наложено наказание „Пробация“ за срок от 1 година с посочени пробационни мерки.На основание 5 чл.59 ал.1,т.1 НК е приспаднато и зачетено времето,през което М. е бил задържан по ЗМВР и НПК,считано от 08.12.2019 година до 11.12.2019 година.Осъденият А. М. е започнал да търпи наказание „Пробация“ на 27.02.2020 година,но на 19.06.2020 година изпълнението е прекъснато за срок от три месеца на основание чл.199 и чл.448 ал.1 вр.чл.447,т.2, пр.2 НПК.От приложената справка на ОСИН гр.София се установява,че към 19.06.2020 година М. е изтърпял 3 месеца и 23 дни от наказанието с остатък от 8 месеца и 7 дни.От мярката безвъзмезден труд в размер на 100 часа за 1 година са изработени 12 часа с остатък 88 часа.

-по нохд №1018/2020 година на СРС е одобрено споразумение с протоколно определение от 02.06.2020 година,влязло в сила,като М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 198 ал.1,пр.1 вр.чл.63 ал.1,т.3 НК,извършено на 02.02.2019 година и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,отложено с изпитателен срок от две години и шест месеца. Осъденият М. е постъпил в затвора гр.София и с начало 24.03.2021 година е търпял общо наказание 1 година „лишаване от свобода“ по нохд №4383/2020 год. на Софийски градски съд,нохд №1018/2020 год. на Софийски районен съд и по нохд№19543/2020 год. на Софийски районен съд.

На 16.09.2021 година е освободен по изтърпяване.

-по нохд№4383/2020 година на СГС е одобрено споразумение с определение от 24.03.2021 година, влязло в сила,като А. М. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.198 ал.1, пр.1 вр.чл. 63 ал.1,т.3 вр.чл.20 ал.2вр.ал.1 НК,извършено на 31.08.2019 година и престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.63 ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.26 ал.1 НК,извършено в периода 31.08.2019г.-01.09.2019 година. Наложено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален „общ“ режим на изтърпяване.Приспаднато е времето,през което е задържан под стража ,считано от 16.11.2020 година до 24.03.2021 година,като е присъединено и наказание „Обществено порицание“.Преведен е в затвор гр.Пазарджик за изтърпяването на общо наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1 година по нохд №9434/2020 година,по нохд№8394/2021 година и нохд№ 15211 /2020 година на Софийски районен съд.Общото наказание е приведено в изпълнение на 03.05.2022 година,като осъдения М. е освободен на 02.09.2022 година по изтърпяване.