Решение № 112 от 23.04.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Нови пазар, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Т. КАРАГЬОЗОВ Гражданско дело № 20243620101525 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Н. А. Р., ЕГН **********, с адрес село К., улица *** срещу Североизточно държавно предприятие ТП „Държавно горско стопанство Н.“, ЕИК по БУЛСТАТ:

2016174120198, със седалище и адрес на управление град Н., улица „Цар Освободител“ № 44, представлявано от К.В., обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, вр. с чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за незаконосъобразно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед №** от *** год. на работодателя, с която трудовото правоотношение между двете страни, възникнало по силата на Трудов договор №** от *** год., е прекратено на основание чл.328, ал.1 т.

12 от КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар“ и осъждане на работодателя – ответник да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа – за срок от 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение – *** г., в размер на 10 710 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска пред съда до окончателното изплащане на сумата.

Релевираните от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението по същество се свеждат до твърдения за допуснати формални нарушения при издаването на уволнителната заповед. Липсва влязло в сила експертно решение, което да сочи обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ищеца по Tрудов договор №** от *** год. Указаното като становище в Експертно решение № 93388 от 24.11.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Ш.“ АД не е меродавно, тъй като работодателят го е съобразил в края на едногодишния му срок на действие. Същото след обжалване пред 1

НЕЛК – С. е върнато за ново разглеждане, като към датата на исковата молба липсва произнасяне на ТЕЛК – Ш.. Работодателят не е изпълнил друго свое задължение да разполага със становище на Трудова медицина относно обстоятелството дали ищецът разполага с възможността да изпълнява трудовите си задължения. Незаконосъобразността на атакуваната заповед се състои и в липсата на подробни мотиви, които са задължителни, както в уволнителната заповед, така и в други, свързани с прекратяването на трудовия договор документи. Не са налице и данни, че на работника е предложена подходяща за него работа. Относно обезщетението за времето, през което работникът е останал без работа, докато се оспорва законността на уволнението, то същото следва да бъде в размер на брутното трудово възнаграждение за съответния период, но не за повече от 6 месеца, считано от *** г. Размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението е основата, върху която се определя обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ.

В депозирания писмен отговор ответникът застъпва становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че трудовото правоотношение между страните е възникнало съгласно Трудов договор №** от *** г. и след прехвърляне на територии между териториалните поделения ищецът е работил в ТП „Държавно горско стопанство Н.“. На *** г. на Н. А. Р. е връчено предизвестие за освобождаване от длъжност на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, като отказът да бъде получено е оформен в присъствието на двама свидетели. Счита, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с атакуваната заповед е законосъобразно. Основано е на Експертно решение № 933388 от заседание 226 на 24.11.2023 г. ТЕЛК 1 състав към „МБАЛ Ш.“ АД, с което ищецът е освидетелстван с водеща диагноза „мозъчен инфаркт“, като лицето не може да работи като горски стражар.

Макар и обжалвано Експертното решение не се променя обстоятелството, че ищецът не бива да извършва тежък физически труд, нощен труд, при неблагоприятни климатични фактори. Като е съобразено и становището на службата по трудова медицина, от работодателя е започнало да се търси свободно място за трудоустроени работници, както и за други свободни щатни бройки на длъжности, които са подходящи за квалификацията и здравословното състояние на Н. А. Р.. На основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, поради обективната невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор, изказаното становище на ТЕЛК и невъзможността да бъде осигурена подходяща работа, се е пристъпило към освобождаване на ищцовата страна. Независимо от искането за нови прегледи и отстраняване на противоречието по Експертното решение на ТЕЛК, констатацията, че Н. А. Р. не може да работи като горски стражар няма да се промени. Намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, което обуславя и неоснователност на другите два иска. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените разноски. При евентуалност в случай, че бъде уважен искът за присъждане на обезщетение за оставане без работа, се релевира възражение за прихващане с изплатено обезщетение на ищеца за неспазено предизвестие по чл.220, ал. 1 от КТ в размер на 1 785 лева.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, 2 съобразно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че помежду им е възникнало трудово правоотношение въз основа на представения по делото Трудов договор №** от *** г., по силата на което ищецът е заемал длъжност „горски стражар“, както и че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №** от *** год. на работодателя на посоченото в нея правно основание – чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 09.10.2024 г. Заповедта е надлежно връчена на ищеца на 08.10.2024 г. при отказ, което е удостоверено с подписите на трима свидетели.

В атакуваната Заповед №** от *** г. посоченото правно основание за прекратяване на трудовия договор е чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по трудовия договор и изказано становище в Експертно решение № 93388 от 226 зас. от 24.11.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Ш.“ АД, където изрично е записано „Лицето не може да работи като горски стражар“ и невъзможност за осигуряване на подходяща работа към настоящия момент в ТП ДГС Н..

С цитираното Експертно решение от 24.11.2023 г. на ищеца са определени 54 % трайна неработоспособност с водеща диагноза мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии. Противопоказанията са за тежък физически труд, неблагоприятни климатични фактори. Същото е обжалвано, а с експертно решение № *** от *** г. на НЕЛК ЕР е отменено и върнато за ново освидетелстване. Към датата на уволнителната заповед няма влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, а цитираното в нея не е влязло в сила.

Представено е по делото експертно решение № *** от 31 зас. от 13.02.2025 г. което установява, че към 13.02.2025 г. ищецът Н. А. Р. има 38 % трайна неработоспособност и с увреждания на *** в *** и други отдели на *** с ***. Противопоказанията са за тежък физически труд, нощен труд, нервно – психично пренапрежение, неблагоприятни климатични фактори.

Не се спори между страните, че на ищеца Н. Р. е начислено и изплатено обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1 785 лв., видно от ведомост за изплатени суми за месец Октомври 2024 г.

Представен е заверен препис от регистрационната карта към АЗ – Дирекция „Бюро по труда“ град Ш., от която се установява, че ищецът има регистрация като безработен, считано от *** год.

От приетите по делото първоначална и допълнителна съдебно – счетоводни експертизи, които съдът кредитира, като обективни, обосновани и компетентни, се установява, че размерът на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, в случай, че не е сключено друго трудово правоотношение от ищеца в 6 - месечния срок след уволнението е в размер на 10 710,00 лв., при брутно трудово възнаграждение в размер на 1 785 лв. Допълнителната ССЕ изчислява обезщетението във вариант с включени социални придобивки за сума от 220 лева, при което изчисленото брутно трудово възнаграждение за месец Септември 2024 г. е 2 005,00 лева.

От показанията на свидетелите Т.Ф.К., Д.Д.Д. и К.П.П., се установява, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като доколкото са запознати, на същия не са налагани забележки.

3

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Претенциите на ищеца за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа вследствие на уволнението, са обусловени от основателността на тази за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Предмет на делото е съществуването на потестативно право на работодателя да уволни свой работник при наличие на законоустановени предпоставки. Ако съдът признае, че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за признаване уволнение за незаконно по чл.344, ал.1, т. 12 от КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. С оглед гореизложеното, съдът дължи преценка на оспореното от ищеца уволнение само на гореизложените, наведени в исковата молба основания за незаконосъобразност на уволнението.

Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ e обусловено от безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното потестативно право на уволнение е възникнало и е упражнено от работодателя, когато, според него, е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, стоящи извън волята на страните по договора (в тази връзка - Решение № 634/19.10.2010 по дело № 1330/2009 на ВКС, ГК, III г.о;

Решение № 342/ 04.10.2011 г. по гр. д. № 11/2011 г., IV г. о.). Съгласно правната теория и съдебна практика, основанието за прекратяване на трудовия договор по т. 12 на чл.328 от КТ се тълкува, че обективна невъзможност за изпълнение е налице, когато причините, породили тази невъзможност, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, неподвластни на тяхната воля. Тази хипотеза е приложима само когато за работодателя остава единствената възможност да прекрати трудовия договор на това основание. Законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, изисква ответникът в качеството на работодател да посочи, каква е създадената нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно и то по причини, произтичащи от независими от ищеца, в качеството си на работник, фактори. Трайната съдебна практика приема, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за прекратяване на трудовия договор и може да се използва тогава, когато е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор по причина, която е извън специално уредените. За да бъде законосъобразна процесната заповед за уволнение, работодателят трябва да посочи фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му да прекрати трудовия договор (решение № 258/23.09.2013 г. по гр. д. № 1231/2012 г., IV г. о.) и когато те са посочени, заповедта е надлежно мотивирана. Ако тези факти и обстоятелства са посочени по разбираем за работника начин, включително и 4 чрез позоваването на известни на работника обстоятелства и документи, изискването за мотивираност на заповедта е спазено. В практиката на ВКС напр. по гр. д. № 1251/97 г., трето г. о. - е прието, че заповедта следва да бъде мотивирана.