Решение № 837 от 16.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 837 гр. Пловдив, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20225300501128 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Нукон България“ ЕООД против Решение № 779/11.03.2022г., пост. по гр.д.№ 13196/2021, ПдРС, с което e признато за установено съществуването на парично вземане в полза на „Ви ем Файнанс“ ЕООД против „Нукон България“ ЕООД в размер на сумата от 1100лв. по фактура № *** от ***, представляваща възнаграждение за месец ***г. по договор за *** от ***г., ведно със законна лихва върху сумата от 1100 лева, считано от датата на входиране на заявлението - ***г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20215330110935 по описа на ПРС, XXI гр.с..

Жалбоподателят „Нукон България“ ЕООД е обжалвал изцяло решението с мотиви, че същото е неправилно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закони, вкл. неправилна преценка на доказателствата. Развива доводи, че ищецът не е доказал точно изпълнение на задълженията си по договора. Обсъжда се приетата по делото ССЕ, като се навежда извод, че от същата не се установява такова изпълнение, в какъвто смисъл е неправилният извод на съда. В друга част ССЕ е работила за периоди извън исковия. Поради тези съображения счита, че ССЕ не е 1 годно доказателство за изпълнение на договорните задължения на ищеца. Посочва, че ответникът не е признал вземането, не го е осчетоводил и не е ползвал данъчен кредит.

Изложени са и доводите на жалбоподателя относно кредитирането на свидетелските показания. Счита, че съдът неправилно е определил предмета на договора между страните, като е изключил задължението на ищеца да съставя *** и *** на хартиен носител. Посочва и че по делото не е установено предаването на *** от изпълнителя на възложителя. В обобщение счита, че доколкото ищецът не доказва изпълнение на договорните си задължения, то и за жалбоподателя – ответник не е възникнало задължение за заплащане на сумата по договор. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Ви ем файненс“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа нейната неоснователност. Счита че не е налице неправилно тълкуване на заключението на ССЕ, напротив – съдът правилно и в съответствие със заключението е направил своите изводи за изпълнение на задълженията по договора от страна на ищеца. Развива и съображения, че не е в състояние да представя документи на хартиен носител, доколкото цялата дейност е извършвана по електронен път и в негово владение не се намира нито един писмен документ. По отношение на свидетелските показания също счита, че съдът ги е възприел правилно и е изградил изводите си съобразно същите. Досежно твърденията за непредаване на *** поддържа, че в договора между страните е записано, че такава се предава ако е извън офиса на възложителя, а в случая такава не е имало. Освен това ответникът не е конкретизирал твърденията си кои счетоводни документи не са му предадени, поради което и няма как да се отговори на твърдението му за неизпълнение на задължението за предаване.

Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник по делото, останал недоволен от съдебното решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд, сезиран с установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащане на възнаграждение на ищеца по Договор за ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

2

№ 10935/2021, ПдРС.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който е допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

От фактическа страна по делото е безспорно, а и този факт се установява от представеният договор от ***г., че между „Ви ем файнанс“ ЕООД като изпълнител и „Нукон България“ ЕООД, като възложител, са налице договорни правоотношения, по силата на които изпълнителят се задължава да извършва *** обезпечаващи функционирането на дружеството възложител, а последното се задължава да заплаща възнаграждение. Уговореното възнаграждение е в размер на 800лв. без ДДС, платимо до 5-то число на месеца, следващ месеца подлещаж на счетоводна и данъчна обработка. С Анекс от *** страните са договорили изменение на размера на възнаграджението на 1100лв. без ДДС.

Представено е и копие на предизвестие за прекратяване на договора, считано от ***г., изпратено от изпълнителя и получено от възложителя на ***г.

Представено е и копие на процесната фактура №***/*** за извършена *** за ***г. на стойност от 1100лв.

Представени са и писма от страните до насрещната страна с покани и становище относно изпълнение на задълженията им по договора, разменени имейли, както и констативни протоколи, съставени от възложителя, за установяване на конкретно неизпълнение на задълженията на изпълнителя.

По делото са събирани гласни доказателства. Свидетелят Б.С. твърди да е *** в дружество, което ползва общи помещения с „Нукон България“ ЕООД. Познава В. М., която е *** на „Ви ем Файнанс“ ЕООД. Твърди, че през м.***г. тя му се е обадила , за да върне флашка съдържаща одит на фирма „Нукон“ , както и работно облекло. М. работила по три работни дни от седмицата в офиса на „Нукон“ . Знае и за възникнал между нея и *** на „Нукон България“ скандал, при който тя била изгонена. М. си събрала личните вещи и напуснала. Така се прекратили договорните отношения между двете дружества. Свидетелят установява, че *** се води електронно, но имало и паралелно – на хартиен носител.

Свидетелят Л.М. твърди да е *** на „Кармет България“ ЕООД, което дружество работи в един офис с „Нукон българия“ ЕООД. Познава М. като *** на „Ви ем финанс“ ЕООД. Според свидетеля атмосферата била добра и колегиална до ***г., когато М. пуснала предизвестие за прекратяване на договора. От този момент той усещал някакво напрежение в отношенията й с колегите. Тя му отказала да работи с нововъвеждаща се система с мотив, че напуска. Бил свидетел на случай в който тя отказвала информация на другия *** – Т.. Т. постъпила на работа през ***г., за да 3 продължи ***. М. не й предавала нещата коректно и й казвала, че не е тук за да я учи.

Свидетелката С. Т. твърди, че работи от ***г. в „Нукон България“ ЕООД като *** ***. Познава В. М.. Твърди, че за да поеме работата като *** *** трябвало М. да й представи всички справки, счетоводни оборотни ведомости, аналитични ведомости, но тя не ги е предоставила. Виждала е М. да качва информация на флашка, за да е предостави на одитор. Комуникацията с одитора вървяла по имейл и флашка. Двете работили на един компютър. М. се дължала много грубо с нея, имало неприятна ситуация, при която М. й казала, че не й е учител. При напускането й имало несвършени неща – не били начислени амортизациите, не била приключена сметка разходи, не били изписани материалите.Имало проверка от ТД на НАП по отношение на ДДС и всичко било нормално. Към момента свидетелката работила с паролата на М.

По делото е приета ССЕ с в.л. Л.К., която е приета без възражения от страните и се кредитира от съда като обективна и компетентна. Експертизата е работила след проверка на счетоводствата на двете дружества и установява, че процесната фактура е осчетоводена при изпълнителя, но не е осчетоводена при възложителя. Експертизата установява, че през м. ***г. ТД на НАП извършва проверка на „Нукон България“ ЕООД по повод декларация за възстановяване на ДДС , която е завършила с Акт за възстановяване.

Спорът между страните е изпълняван ли е договора от страна на изпълнителя, при което в тежест на ищцовата страна е да установи, че е изпълнявала възложените й по договора дейности. Доколкото ССЕ не е извършвала проверка на *** на дружеството възложител липсват преки доказателства за изпълнение на задълженията по водене на ***. В същото време следва да се отчете факта, че новоназначения *** признава в съдебно заседание, че работи с паролата на изпълнителя, поради което се налага извода, че трудно би се установило кой реално е работил по счетоводните документи, доколкото същите са в електронен вид. Косвени данни за изпълнение на задълженията се черпят от гласните доказателства и от твърденията на двама свидетели и на ССЕ, че проверката на ТД на НАП е завършила с Акт за възстановяване на ДДС, т.е. без да са констатирани нередности. Свидетелите Т. и С. твъпрдят, че М. е работила реално в офиса на дружеството възложител, като последният месец – ***г. имало напрежение , а и възникнал конфликт между М. и *** на дружеството „Нукон България“ ЕООД. Свидетелят С. твърди и че М. била изгонена, затова си събрала личните вещи и напуснала. Свидетелката Т. твърди че към края на месеца останала недовършена работа, която тя самата изработила, за да приключи месеца. Свидетелката Т. установява и че М. е работила по повод извършвания одит на дружеството, като е предавала необходимата информация на одитора по приетия от него начин – чрез електронна поща и пренасяне на информация на преносима памет. При тези данни съдът намира, че най-малкото е започнало изпълнение на задълженията от страна на 4 изпълнителя. Обстоятелството, че поради възникнал проблем с *** на дружеството изпълнителят е бил принуден да напусне работното си място, следва да се преценява като пречка, създадена от самия възложител пред изпълнение на възложената работа.

Доколкото липсват доказателства възложителят да е прекратил договора преди изтичане на вече даденото предизвестие за прекратяване / от ***г./, както и наличие на основателни причини за предсрочно прекратяване на договора с оглед евентуалното приложение на чл.268 от ЗЗД, то възложителят дължи изцяло уговореното възнаграждение по договора.

С оглед на изложеното, съдът намира, че ищцовото дружество е доказало по делото, че е изпълнило възложената му работа, съгласно уговорките в договора с възложителя.

Съгласно анекса по договора размерът на договореното възнаграждение е в размер на 1100лв..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че се касае за сключен договор за изработка по реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на изпълнителя извършването на определена работа срещу задължението да му заплати възнаграждение. В самия договор е посочено, че възнаграждението се изплаща ежемесечно, след издаване на фактура в месеца следващ месеца на дължимо плащане. При уговорените срокове не се дължи покана, т.к. в този случай срокът кани.

Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно в настоящия случай е налице задължение с посочен падеж, който е настъпил. Доказа се изпълнение на възложената работа, поради което и възниква насрещното задължение за заплащане на възнаграждение. Падежът на същото е настъпил – издадена е фактура след 5-то число на следващия месец. Установен е и размерът на дължимото възнаграждение -1100лв., който е уговорен в самия договор. Ето защо следва да се приеме, че това е сумата, която възложителят дължи на изпълнителя. Исковата претенция по чл.422 от ГПК за признаване за установено дължимостта на посочената сума се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.-410 от ГПК – ***г.