Решение № 410 от 30.12.2025, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1741/2025
- Вид
- Решение № 410
- Подписан
- 30.12.2025
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Гергана Точева Стоянова Денчева
Цитирани разпоредби
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.21 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 410 гр. гр. Димитровград, 30.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20255610101741 по описа за 2025 година
С Решение на Окръжен съд-Хасково, рег.№296/15.10.2025г. по ВГД№480/25г., съдът е отменил частично Решение № 65/01.03.2025 година, постановено по гр.д. № 1216/2024 година на РС-Димитровград, в обжалваната осъдителна част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД само до размер от 50 лева, както и в частта за деловодните разноски. Отменил е Решение № 121/23.04.2025 година по гр.д.
№ 1216/2024 година на РС Димитровград. Върнал е делото на РСДимитровград за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по изменението на иска, направено с молба вх. № 381/16.01.2025 г., както и по пълния предявен размер на осъдителната претенция с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и за възлагане на сторените от страните деловодни разноски.
В мотивите на решението Окръжен съд-Хасково е обсъдил, че решение № 65/01.03.2025 година на РС Димитровград следва да бъде отменено само в обжалваната осъдителна част, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД само до размер от 50 лева, като незаконосъобразно, поради постановяване при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – непроизнасяне по своевременно заявено и допустимо изменение на иска. Достигнал е до извод, че делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като му е указал да се произнесе по изменението на иска, направено с молба вх. № 381/16.01.2025 г., както и по пълния предявен размер на осъдителната претенция.
1
Този подход – отмяна и връщане на делото, бил наложителен, тъй като първата инстанция не се е произнесла изобщо по част от предмета на спора.
Решение № 121/23.04.2025 година се явявало функционално обусловено от постановеното решение по съществото на иска. С него, на основание чл. 247 и чл. 248 от ГПК се разрешава въпросът за възлагане на деловодните разноски за цялото първоинстанционно производство. Доколкото с оглед отмяна на решение № 65/01.03.2025 година предстои отново да бъде решаван въпросът относно част от предмета на делото, произнасянето по всички деловодни разноски, които са поставени под общ знаменател, като направени за защита и по двата иска, се явявало неправилно. Ето защо Решение № 121/23.04.2025 година също е било отменено, а въпросът за възлагане на деловодни разноски в тежест на страните – решен отново от друг състав на същия съд.
В този смисъл и настоящият състав е насрочил с определение № 1269 от 23.10.2025 г. делото за разглеждане по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за открито съдебно. Указал е на ищцата да заяви пред съда, поддържа ли молба с вх.№ 381/16.1.25г. по реда на чл.214, ал.1 от ГПК. Депозирана е изрична молба от ищцата, с която същата заявява, че поддържа искането си съдът да допусне изменение на исковата претенция, както следва: на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави изменение на предявената искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и увеличава размера на претендираната сума на 282 лв. (двеста осемдесет и два лева). Уточнява, че цената на предявения осъдителен иск срещу "Кеш Пойнт България" ЕООД, е 282 лв. (двеста осемдесет и два лева), представляваща разликата между заплатената по кредита сума в размер на 882 лв. и усвоената главница в размер на 600 лв.
С оглед поддържаната молба за изменение на исковата претенция, с протоколно определение, съдът е допуснал изменение на исковата претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, предявена срещу ответника "Кеш Пойнт България" ЕООД, с искане: Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК: 207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул.
Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сума в размер на 282 лв. (двеста осемдесет и два лева), представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно заплащане. Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Кеш Пойнт България" ЕООД, ЕИК:
207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати направените разноски в настоящото производство, ведно с адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №65/01.03.2025г. по гр.д.№1216/2024г. по описа на РСДимитровград, съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, сключения между Т. Т. Ч. и „Кеш Пойнт България“ЕООД Договор за потребителски кредит №963545 от 16.11.2023г., като противоречащ на 2 императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.21 ЗПК.
Безспорно в хода на производството е установено, че съгласно представеното от страна на ответника Искане за сключване на договор за кредит от 16.11.2023г., подадено до него от ищеца Т. Т. Ч., последната е поискала да й бъде предоставен кредит в размер на 600 лева, като е декларирала, че работи и получава трудов доход от 1900 лева. Декларирала е, че кредита й е необходим за покупка на техника/съоръжение. В тази връзка, на ищеца е бил предоставен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като в него са били дадени параметрите на бъдещия договор за кредит- размер 600 лева, брой дължими погасителни вноски, срок на договора, обезпечения, размер на възнаградителната лихва, ГЛП и ГПР. Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски кредит №963545/16.11.2023г. ответникът, в качеството на кредитор, е предоставил на ищеца, в качеството на потребител, кредит в размер на 600 лева, за срок от 3 месеца. Страните се договорили ищецът да върне на ответника предоставения кредит на 6 двуседмични вноски, съгласно Погасителен план, който бил неразделна част от процесния Договор. Посочено било, че общия размер на всички плащания по кредита е в размер на 645,20 лева, при лихвен процент от 48% и ГПР 61,94%. Първата вноска по Договора била дължима на 30.11.2023г., а последната на 08.02.2024г. В чл.5 от Договора кредитополучателят се задължил в срок до 3 дни от сключване на договора, да предостави на кредитора обезпечение а именно: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по чл.5, ал.1, т. 2.1, т. 2.3. т. 2.4, т. 2.5 и т. 2.6 от Договора. В случай че това условие не било изпълнено в срок, в чл.11, ал.1 от Договора се предвиждала неустойка за кредитополучателя в размер на 206.80 лева.
Заплащането на тази сума било разсрочено към погасителните вноски по кредита видно от чл.11, ал.2 от Договора и от представения погасителен план.
Договорът е изготвен на хартиен носител и подписан от представител на дружеството кредитор, както и от страна на кредитополучателя Т. Ч..
За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът е назначил и изслушал заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице Калин Найденов, което съдът възприема като обективно и безпристрастно дадено, общата сума, която Т. Т. Ч. е заплатила на „Кеш Пойнт България“ЕООД по Договор за потребителски кредит №963545/16.11.2023г. е в размер на 882 лева. От тази сума 600 лева е главница, 45,20 лева е договорна лихва, 206,80 лева е неустойка и 30 лева са такси за администриране на просрочен кредит. С помощта на софтуерен калкулатор вещото лице е извършило проверка на посочения в Договора ГПР от 61,94 лева, като е установено, че реалния му размер би следвало да бъде 60,11%. В случай, че при изчисляването на ГПР се включат всички заплатени от ищеца разходи по кредита, така както са посочени за платени по-горе, то размера му би бил 3803,79%.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
3
Безспорно установено по делото е, че на 16.11.2023г. между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит №963545, съгласно който на ищеца е бил предоставен кредит в размер на 600 лева, който тя е трябвало да върне на ответника на 6 двуседмични вноски, всяка от които в размер на 142 лева, в които освен дължимата главница са включени възнаградителна лихва и неустойка. От страна на ищеца не се оспорва, че е получила реално сумата от 600 лева. Между страните няма спор и относно това ,че по процесния договор ищеца е заплатила на ответното дружество общо сума в размер на 882 лева.
Съгласно влязлото в сила цитирано по-горе решение на РСДимитровград в частта, в която съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, сключения между Т. Т. Ч. и „Кеш Пойнт България“ЕООД Договор за потребителски кредит №963545 от 16.11.2023г., като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 ал.1 т.10 вр.чл.19 ал.4 от ЗПК и на чл.21 ЗПК, съдът следва да се произнесе и по предявения от ищцата иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, с който иска ответника да бъде осъден да й върне платената без основание сума по договора в размер на 282 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за потребителски кредит №963545 от 16.11.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 18.07.2024г. до окончателното й заплащане. Първото предложение на чл.55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. В хода по делото беше прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което общата сума, която Т. Т. Ч. е заплатила на „Кеш Пойнт България“ЕООД по Договор за потребителски кредит №963545 от 16.11.2023г. е в размер на 882 лева. От тази сума 600 лева са главница, 45,20 лева са договорна лихва, 206,80 лева са неустойка и 30 лева са такси за администриране на просрочен кредит.
Страните по делото не оспориха така представеното експертно заключение, с оглед на което то беше прието от съда по делото. Предвид така приетото заключение на съдебно счетоводната експертиза, съдът намира за доказано извършеното плащане от ищеца на горепосочената сума и погасяване на цялото й задължение по процесния договор за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл.23 от ЗПК, по процесния договор за потребителски кредит, който е обявен за недействителен, ищецът дължи на кредитора единствено чистата стойност на получената в заем сума, а именно 600 лева, за която е налице безспорно доказателство, че е била преведена по нейната банкова сметка. По същият начин, предвид разпоредбата на чл.23 от ЗПК и обявяването за недействителен на договора за кредит, плащането от страна на ищеца на сумите от 45,20 лева договорна лихва, 206,80 лева неустойка и 30 лева такси за администриране на просрочен кредит, са платени на кредитора 4 без основание.
С оглед на това, предявения иск с правно основание чл.55 от ЗЗД се явява основателен и доказан в пълен размер за сумата от 282 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за потребителски кредит №963545 от 16.11.2023г., и следва да бъде уважен.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за цялото първоинстанционно производство. Видно от представения по делото Договор за правни услуги е, че ищеца Т. Т. Ч. е упълномощила адв.П. П. от САК да я представлява в настоящото производство, като й е предоставена адвокатската правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА- безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази задължителния характер на тълкуването на чл.101, пар.1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 от ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях, като е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“ и води до нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Въз основа на тези и други съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.101, пар.1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Разпечатката съдържа 30 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f830561-7153-49ce-8be8-43abcb6917e8