Определение № 1737 от 28.06.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1119/2023
- Вид
- Определение № 1737
- Подписан
- 28.06.2023
- В сила
- 28.06.2023
- Състав
- Росен Димитров Парашкевов, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.433 · Кодекс за застраховането
- чл.500 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1737 гр. Бургас, 28.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росен Д. Парашкевов
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501119 по описа за 2023 година съобрази следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл.413, ал.1, предл.ІІ ГПК и чл.414а, ал.5, предл.ІІ ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№ 18447/17.05.23г. на БРС от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж. Колев, чрез ю.к.Ив.Цветков, против определение № 2491/25.04.2023г. по ч.гр.д.№ 20232120101384/2023г. по описа на БРС, с което съдът е отказал да издаде на частния жалбоподател заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за разноските по делото – 25лв. д.т. за образуване на заповедното производство и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че определението не е правилно и изложените от ответницата по частната жалба аргументи за недължимост на разноските по чл.414а, ал.3 ГПК са несъстоятелни. Счита, че поведението на ответницата сочи на деликт, ето защо покана за регресното заплащане на изплатеното от него обезщетение не е необходима. Излага подробни доводи в подкрепа на твърдението си. Моли горното определение да бъде отменено и бъдат присъдени разноски в размер на 75лв., както е изложено по-горе. Претендира разноски и за настоящата инстанция. Не ангажира доказателства.
1
Препис от частната жалба е връчен на противната страна - З. Г. С. , с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.“ бл. **, вх. *, ет. *, оп. *, представлявана от адв. С. Каров – АК – Бургас. Отговор не е депозиран. Страната не ангажира становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
По съществото на спора БОС приема следното:
Бургаски Районен съд е сезиран от „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, гр.София, със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу З. Г. С. за суми, описани по заявлението, както следва: сумата от 109.81лв., представляваща дължима главница за изплатено застрахователно обезщетение, сумата от 46.17лв., представляваща наказателна лихва, дължима за периода от 14.01.2019г. до 07.03.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от 08.03.2023г. до изплащането й, както и сумата на извършените разноски по делото: за заплатена държавна такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение. Твърдяло се е, че на 06.12.2018г. около 12.35ч. в гр.Бургас, на ул. „Пирин“, в района на № 8, Т. – водач на л.а. „Опел“, модел „Корса“ с рег.№ А 8621 КХ, при движение на заден ход, причинила ПТП. С действията си увредила паркирания л.а. марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № А 3939 ВМ, собственост на Н.Д.В. и му нанесла материални щети. На датата на инцидента – 06.12.2018г., е изготвен протокол № 1650357 от 06.12.2018г. на МВР – Бургас, в който е отразено, че З. С. е напуснала местопроизшествието, с което виновно се е отклонила от проверка за алкохол. Твърди се, че протоколът е подписан от виновното лице, но приложеното копие по делото е нечетливо.
При наличието на сключен с полица № BG/30/118001406871 договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност”, със срок на валидност от 11.05.2018г. до 10.05.2019г., покриващ отговорността на З. С., собственикът на увредения автомобил е завел щета № 0801-003290/2018-01 и на 14.01.2019г. частният жалбоподател му е изплатил обезщетение в размер на 94.81лв.
С изплащане на обезщетението Застрахователят е изпратил писмо до С.
– стр.21 по ч.гр.д.№ 1384/23г. БРС, с покана да заплати сумата на изплатената 2 щета и сумата на ликвидационните разходи по обработка на преписката по щетата. Писмото с изх.№ 3442/09.09.2019г. е изпратено на адрес: гр.Бургас, ж.к. „Лазур“, бл.131, ет.1, ап.2 с обратна разписка и върнато като непотърсено от адресата.
При така описаната фактическа обстановка, застрахователят е депозирал заявление за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК пред БРС и е образувано ч.гр.д.№ 1384/23г. по описа на с.съд.
Заявлението е уважено и е издадена заповед № 677/09.03.2023г. по ч.гр.д.№ 1384/23г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Длъжникът – Зл.С. е осъдена да заплати описаните по-горе суми, ведно с разноските по заповедното производство.
В срока по чл.414а ГПК длъжницата е депозирала възражение против Заповедта в частта по разноските. Приложени са доказателства за извършено плащане на присъдените суми в срока по чл.412, т.8 ГПК. Твърди, че с поведението си не е дала повод за завеждане на делото, защото не е била уведомявана, че дължи нещо на застрахователя, а когато е уведомена – е заплатила незабавно всичко, с изключение на разноските по делото.
В изпълнение на разпоредбата на чл.414а ГПК, препис от възражението е връчен на заявителя, който го е оспорил. С определението си БРС е приел, че поради липса на надлежно уведомяване на длъжника, т.е. на С., за задълженията й към застрахователя, не може да се приеме, че с поведението си тя е дала повод за образуване на производството. Така е постановено атакуваното определение, предмет на въззивна проверка по настоящото дело.
При изложената фактическа обстановка настоящият състав приема следното:
По делото е безспорно, че на сочената по-горе дата и час С. е причинила ПТП и е нанесла материални щети по лек автомобил на трето лице. Също е безспорно, че е напуснала местопроизшествието и се е отклонила от проверка за алкохол. С виновното напускане на мястото на ПТП-то, за застрахователя възниква право на регрес, на основание чл.500, ал.1, предл.І КЗ. Съгласно трайно установената съдебна практика - Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева, правото на застрахователя да получи от виновния водач платеното обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, възниква по силата на 3 закона от момента на деликта и при осъществяване на някое от основанията, посочени в разпоредбите на чл.433 и чл.500 КЗ.
Отговорността на виновния водач е свързана с извършения от него деликт, ето защо на основание разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД С. е изпаднала в забава и без да е получила покана за плащане. Както е видно от разпоредбата на чл.84 ЗЗД: „Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата“. Ако се касае за задължение без срок – тогава кредиторът следва да отправи покана до длъжника. Видно е, че по отношение на задълженията, произтичащи от деликт, законодателят не е свързал изпадането в забава с покана. Ето защо следва заключение, че в конкретния случай застрахователят не е бил задължен да изпраща покана на виновния водач, който с възникване на правото на регрес против него е изпаднал в забава.
По описаните мотиви съдът приема, че с поведението си С. е дала повод за завеждане на делото, което означава, че дължи на заявителя и разноските по него. Атакуваното определение следва да бъде отменено и постановено издаване на заповед за изпълнение против Зл.С., като в полза на застрахователя се следват разноските и за тази инстанция – 50лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15лв. за внесена д.такса. Общо за двете инстанции е дължима сумата от 140лв.
Водим от горното БОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2491/25.04.2023г. по ч.гр.д.№
20232120101384/2023г. по описа на БРС , с което е оставено без уважение искането на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж. Колев, чрез ю.к.Ив.Цветков, за издаване на изпълнителен лист против З. Г. С. , с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.“ бл. **, вх. *, ет. *, оп. *, за разноските по ч.гр.д.№ 1384/23г. БРС в размер на 75лв. и вместо него ПОСТАНОВИ:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж. Колев, против З. Г. С. , с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.“ бл. **, вх. *, ет. *, оп. *, за сумата от 75лв. разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1384/2023г. БРС.
ОСЪЖДА З. Г. С. , с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „З.“ бл. **, вх. *, ет. *, оп. *, да заплати на „ ДаллБогг живот и здраве“АД, ЕИК: 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1172, ж.к. „Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б.Иванов и Ж. Колев, разноски в размер на 65лв. за настоящата инстанция.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на изпълнителен лист за двете дължими суми.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5