Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 126 от 29.05.2019, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 296/2019
Вид
Решение № 126
Подписан
29.05.2019
В сила
29.05.2019
Състав
ДИАНА ГЕОРГИЕВА ДЯКОВА, ЖЕЧКА НИКОЛОВА МАРГЕНОВА, ДЕСИСЛАВА БОРИСОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 126 29.05.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесети май 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева като разгледа докладваното от председателя въззивно гражданско дело № 296 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадената от В.Д.В., ЕГН ********** *** жалба рег.№ 6286/27.03.2019 год. срещу решение №313/14.03.2019 год. по гр.д.№ 04343 /2018 год. на Районен съд Добрич в частта ,в която е осъден да заплаща на пълнолетното си дете И.В.Д., ЕГН ********** *** на основание чл.144 СК месечна издръжка в размер на 140 лв., считано от 20.10.2018 год. до завършване на образованието й като редовна ученичка в ЕГ”***” Добрич, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст или до настъпване на друга законна причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж - последно число на съответния месец,както и сумата от 168 лв. сторени деловодни разноски в производството.

Изложени са оплаквания,че събраните по делото доказателства за доходите на въззивника от трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност,имущественото и здравословното му състояние не били правилно ценени и не установявали наличието на едно от общо трите кумулативни изисквания за присъждане на издръжка на пълнолетно дете,а именно възможността на родителя да я дава без особени затруднения.Отправено е искане обжалвания първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл.144 от СК и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски .

Въззиваемата страна И.В.Д. счита жалбата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана,което свое становище е изразила в подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№ 8955/07.05.2019 год.

Решението на ЗРС в обжалваната му част е правилно и обосновано.Пред въззивната инстанция не са посочени нови факти и не са представени нови доказателства. За да достигне до извод за частична основателност на иска по чл.144 от СК в минимално предвидения размер по чл.142 ал.2 от СК, районният съд е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и показанията на разпитаните свидетели, изложил е фактическата обстановка, която е приел за установена, като е посочил поотделно доказателствата, които приема, че установяват осъществяването на съответните относими към спора факти. Решението е основано на фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени след извършена в съответствие с изискванията на чл.12 и чл.235 ал.2 ГПК преценка на събраните по делото доказателства. Всички доказателства са обсъдени от съда съобразно с тяхното доказателствено значение и стойност, като при така извършената преценка съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, нито на правилата на формалната логика, които да доведат до различни фактически констатации, а оттам и до различни правни избоди от направените в обжалваното решение.

Доводите на въззивника ,че даването на издръжка на детето му,съществено го затруднява са неоснователни.Същите са основани на твърдения,че заболяването му изисква продължаващо лечение и към момента,които не са доказани-представени са документи,съставени една година преди завеждане на делото и констатиращи заболяването,но не и такива за провеждано и понастоящем медикаментозно или друго лечение и стойността му,респективно на твърдения за възможността ,трудовия му договор да бъде прекратен,неоснователни с оглед датата на сключването му,липсата на данни за прекратяването му в 6-месечен срок и разпоредбите на чл.70 ал.1 и чл. 71 ал.1 и 2 от КТ.

Налице е съвпадение на фактическите и правните констатации на първоинстанционния и въззивния съд,респективно крайния резултат от решаващата,еднаква по обем дейност на двете съдебни инстанции.Горното налага на основание чл. 272 от ГПК обжалваното решение да бъде потвърдено по изложените по-горе съображения и при препращане изцяло към мотивите на ДРС.

По изложените съображения,съдът

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №313/14.03.2019 год. по гр.д.№ 04343 /2018 год. на Районен съд Добрич в частта на уважаване на иска по чл.144 от СК,предявен от И.В.Д., ЕГН ********** *** срещу В.Д.В., ЕГН ********** *** ,както и в частта на уважаване на искането й по чл.78 ал.1 от ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.