Решение № 5994 от 06.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5994 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ Въззивно гражданско дело № 20231100510254 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез юрк. Кунчев, срещу решение № 10790 от 22.06.2023 г. по гр. дело № 40368/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав, с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Й. М., ЕГН **********, и И. Й. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. "********, абонатен № ********, всеки по 1/2 (една втора) от следните суми: 469,42 лева, представляваща главница за доставена за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2021 г. до имота топлинна енергия; сумата от 58,37 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение за периода от месец 06.2019 г. до месец 04.2021 г., ведно със законната лихва върху тези сумите от подаване на исковата молба (27.07.2022 г.) до окончателното им плащане; сумата от 99,83 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. и мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 11,41 лева за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на решението. В 1 доклада по чл. 140 ГПК съдът бил посочил, че процесните суми се претендирали от ответниците в качеството им на клиенти на ищеца за доставка на топлинна енергия за битови нужди, а в решението СРС приел, че ищецът не бил доказал твърденията си, че ответниците били потребители на топлоенергия за стопански нужди. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде отменено като предявените искове бъдат изцяло уважени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И. Й. М. чрез адв. М. е подал отговор на въззивната жалба. В него са изложени съображения за нейната неоснователност. Искането към СГС е обжалваното решение да бъде потвърдено.

Другият въззиваем, В. Й. М., както и третото лице помагач, „Техем Сървисис“ ЕООД, не са подали отговори на жалбата.

Съдът, на основание чл. 12 ГПК, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, достигна до следните фактически и правни изводи:

При извършената служебна проверка по чл. 269 ГПК настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентен съд, в изискуемата от закона форма, по допустими искове, предявени от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим. По въпроса за неговата правилност въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма и когато е длъжен да следи служебно за интереса на някоя от страните (така Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

По същество жалбата е частично основателна.

С определение рег. № 7649 от 15.04.2025 г. въззивният съд е дал указания на „Топлофикация София“ ЕАД да отстрани констатираната нередовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК като еднозначно посочи основанието, на което претендира доставената до имота топлоенергия – за битови или стопански нужди. С молба вх. № 54116 от 05.05.2025 г. ищецът е уточнил, че претенцията му е насочена към ответниците в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди. С протоколно определение от 19.06.2025 г. СГС е допуснал направеното с тази молба уточнение на исковата молба.

По делото е представено заявление-декларация рег. № ОП-2693 от 15.09.2015 г., подписано от В. Й. М., което не е оспорено от страните. От него се установява, че той е поискал да промени на негово име откритата при ищеца партида за топлоснабдяването на процесния имот, с адрес ж. к.

********, гр. София, с абонатен № ******** съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

От представените по делото съобщения към фактури, извлечение от 2 сметка, индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, се установява, че за имота, на името на В. Й. М., е открита партида за имота с абонатен № ********. По този начин, неговото волеизявление за договорно обвързване с ищеца, обективирано със заявлението-декларация от 15.09.2015 г., е прието от дружеството. От счетоводното откриване на партидата на името на В. Й. М. се установява изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между него и „Топлофикация София“ ЕАД. На името на този въззиваем са издадени и той е подписал съставените отчети за проверка на индивидуалните уреди за измерване за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите (потребителите) в сградаетажна собственост. Същевременно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти (потребители) на топлинна енергия.

При тълкуване на горните норми, настоящият състав намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът (потребителят) на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

При наличието на сключен писмен договор между ищеца и В. Й. М. е без значение дали другият ответник, И. Й. М., е имал вещни права по отношение на обсъждания имот. Ето защо през процесния период единствено В. Й. М. е бил страна по договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия на имота. Претенцията на „Топлофикация София” ЕАД към И. Й. М. е лишена от основание, между тях няма валидно правоотношение, поради което предявеният иск срещу този ответник следва да бъде отхвърлен.

Ответникът В. Й. М. не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.

131, ал. 1 ГПК, и не е взел никакво участие в съдебното производство както пред районния, така и пред настоящия съд.

От заключенията по извършените счетоводна и техническа експертиза се установява, че за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. на процесния апартамент е доставена топлоенергия на обща стойност от 1169,02 лева, от която сума не е платена сумата от 469,42 лева. От заключението по ССЕ и представените от третото лице помагач индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет се установява, че на основание чл. 139, ал. 1 ЗЕ по отношение на имота за процесния период е извършена услугата дялово разпределение като нейната неплатена стойност е в общ размер на 58,37 лева. Претендираният от ищеца размер на мораторна лихва от 99,83 лева върху сумата за неплатена топлоенергия от 469,42 лева за периода от 3

15.09.2019 г. до 05.07.2022 г. се установява от заключението по ССЕ. Съдът кредитира експертните заключения като обосновани и компетентно изготвени.

„Топлофикация София” ЕАД е обжалвало решението и в частта, в която е отхвърлен иска за сумата от 11,41 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 05.07.2022 г. Нормата на чл. 36, ал. 2 от приложимите общи условия на комуналното дружество предвижда обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение. По делото не са ангажирани доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията. Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването на това обстоятелство (чл. 154, ал. 1 ГПК) като предявеният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение от 11,41 лева бъде изцяло отхвърлен на това основани е.

Крайният извод на СГС е, че събраните по делото писмени доказателства – заявление от 15.09.2015 г., фактури, справки за отопление и топла вода и главни отчети, както и заключенията по приетите експертизи, установяват облигационната връзка между ищеца и В. Й. М. за доставка на топлинна енергия за процесните имот и период. Предявените искове срещу този ответник следва да бъдат уважени до претендирания с исковата молба размер, който е по-нисък от установения по делото. Обжалваното решение следва да бъде отменено в тази му част като исковете срещу В. Й. М. бъдат уважени с изключение на претенцията за заплащане на сумата от 5,71 лева, представляваща мораторна лихва върху цената за дялово разпределение от 29,19 лева. Решението следва да бъде потвърдено в частта, в която исковете срещу другия ответник И. Й. М. са отхвърлени.

По разноските пред СРС

В производството пред районния съд ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер на 400 лева, депозит за ССЕ в размер на 300 лева, депозит за СТЕ в размер на 300 лева и депозит за особен представител на И. Й. М. в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определи възнаграждението за юрисконсулт, представлявал „Топлофикация София” ЕАД, в размер на 100 лева. На основание чл. 72 ал. 1 ГПК действително дължимата държавна такса по исковете срещу В. Й. М. е 50 лева и той не е задължен по отношение на разноските за назначаване на особен представител на другия ответник. Ето защо на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Й. М. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски пред СРС в общ размер на 650 лева.

По разноските пред СГС

На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът определи възнаграждението за юрисконсулт, представлявал „Топлофикация София” ЕАД във въззивното производство, в размер на 100 лева, като тази сума следва да бъде възложена на ответника В. Й. М.. Той е задължен към ищеца и за сумата от 25 лева, представляваща платена 4 държавна такса за въззивно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 10790 от 22.06.2023 г. по гр. дело № 40368/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 173-ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. Й. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – апартамент в град София, ж.к. "********, абонатен № ********, 1/2 (една втора) от следните суми: 469,42 лева за главница за доставена за периода от месец 05.2018 г. до месец 04.2021 г. до топлоснабдения имот топлинна енергия, както и 58,37 лева за извършено дялово разпределение за периода от месец 06.2019г. до месец 04.2021г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба (27.07.2022 г.) до окончателното им изплащане;

99,83 лева за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН **********, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.

149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, сумата от 234,71 лева, представлява незаплатена доставена топлоенергия до имот с адрес гр. София, ж.к. „********, с абонатен № ********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 29,19 лева, представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба (27.07.2022 г.) до окончателното плащане и сумата от 49,92 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 234,71 лева за периода от 15.09.2019 г. до 05.07.2022 г.