Решение № 1721 от 27.10.2017, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

1721 27.10.2017 г. Град

Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд Х граждански състав

На двадесет и седми септември Година 2017

В открито заседание в следния състав:

Председател:

Димана Кирязова-Вълкова

Секретар:

Станка Атанасова като разгледа докладваното гр.д. № 7215 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от З.С.Д. против „ВМ АУТОМЕЙШЪН” ЕООД искова молба, с която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 46 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 16.07.2013 г., от които 12 000 лв. - за причинена шийна дискова херния С8ТХ1, 10 000 лв. - за причинена десностранна радикулопатия С7, 14 000 лв. - за причинена трайна увреда на н. аксиларис и н. радиалис в дясно и 10 000 лв. - за причинена сърдечна недостатъчност, хипертонична болест, психически дискомфорт и стрес, ведно със законната лихва върху главницата от 46 000 лв., считано от датата на увреждането - 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че ищецът е работил при ответника на длъжността „*******“. Твърди се също така, че на 16.07.2013 г. е претърпял трудова злополука на строителен обект в гр. Сливен, където е бил изпратен на оглед заедно с двама негови колеги. Заявява, че на място им е било казано, че освен оглед ще се извършва и пуск на климатичните системи на обекта, като в процеса на работа е бил напътван от прекия си ръководител и е изпълнявал поставените от него задачи. Твърди, че при затягане на клема за заземяване е бил ударен от електрически ток, бил е обездвижен и е изпитвал силна болка, а след спиране на напрежението е паднал на земята от височина 2,50 – 3,00 м. в полусъзнание, изпитвал е силни болки в дясното рамо, гърба и таза, ръцете му били обгорели и не можел да стане. След инцидента е бил откаран в спешния медицински център в гр. Сливен, където бил прегледан и му били предписани обезболяващи медикаменти. След прибирането му в гр. Бургас ищецът отново посетил спешния център, тъй като болките му продължавали, а личният му лекар отсъствал от града, където му казали, че трябва да бъде хоспитализиран, но ищецът отказал. На 23.07.2013 г. ищецът посетил личния си лекар, който му казал, че е вписал инцидента в журнала си на 16.07.2013 г. като трудова злополука. Ищецът твърди, че е уведомил началника си за това, но той му казал случаят да бъде заведен като битова, а не като трудова злополука, за да не бъде глобена фирмата за пропуснат срок, като също така обещал на ищеца, че фирмата ще поеме всички разходи по лечението и рехабилитацията му, поради което той се съгласил болничният лист да бъде издаден с дата 23.07.2013 г. и в него да бъде вписано, че е битова злополука. Впоследствие ищецът бил хоспитализиран в МБАЛ „Черноморска - Бургас“ ООД, където било установено, че има дискова херния и луксация, бил е опериран. След операцията се възстановявал изключително бавно и всяко движение му причинявало силни болки, два месеца носил шийна яка, бил обездвижен и не можел да се обслужва сам, като всичко преживяно било голям шок за него. Ищецът твърди, че в периода 16.07.2013 г.- 21.05.2014 г. е бил във временна неработоспособност, като в този период са се засилили и симптомите на хипертоничната му болест, поради обездвижването му, затлъстяване и постоянната употреба на лекарства, здравословното му състояние рязко се влошило и се наложило многократно да бъде хоспитализиран в отделения по кардиология, по нервни болести, както и в специализирани болници за рехабилитация. С разпореждане на НОИ от 16.06.2014 г. злополуката му е била призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, а с решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ- Бургас от 14.07.2014 г. му е определена 58 % трайно намалена работоспособност за 1 година. Впоследствие решението на ТЕЛК е било отменено от НЕЛК и върнато за ново произнасяне, като с ново решение от 12.10.2015 г. ТЕЛК е приела, че трайно намалената работоспособност на ищеца е 52 % за период от 2 години. Ищецът твърди, че през първите четири месеца е изтърпял изключително силни болки и страдания, а след операцията лечебният процес и рехабилитацията са продължили 16 месеца, през първите 8 от които болките му са били особено интензивни, не можел да се обслужва сам, не можел да се придвижва без корсет, тъй като движенията му са били трайно ограничени, имал е периодични болки в гърба и придружаваща ги сърдечна недостатъчност, като понастоящем той продължава да изпитва силни болки, трудно се придвижва, изпада в тежко състояние и депресия, тъй като има нужда от чужда помощ в битово и професионално отношение, а освен това не може да издържа семейството си. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правни основания чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, като същите са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който предявеният иск е оспорен като неоснователен, като се моли същият да бъде отхвърлен и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по делото, евентуално обезщетението да бъде намалено, поради съпричиняване на вредите от страна на ищеца. Твърди се, че на 16.07.2016 г. е изтекла предвидената в чл.

358 от КТ тригодишна погасителна давност за предявяването на иска. Евентуално се моли, ако съдът приеме, че давността не е изтекла, да бъде намалена отговорността на работодателя, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, а именно не е извършил дължимата проверка за отсъствие на напрежение в системата, по която е следвало да извърши възложената проверка, с което е нарушил чл. 128, т. 3 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 волта, съгласно Протокол № 3/05.06.2014 г. на НОИ. Оспорени са твърденията на ищеца, че не е бил уведомен за предстоящия пуск на системите, като се твърди, че това е едно от основните му задължения по длъжностна характеристика и той е бил длъжен да може да го извърши, без да е необходимо да бъде уведомяван предварително от работодателя. Твърди се също така, че ищецът е знаел, че по клемата е течал ток, което отново доказва, че той е проявил груба небрежност. На следващо място се твърди, че с поведението си след инцидента ищецът е допринесъл за увеличаване на вредоносния резултат, тъй като първоначално е отказал болнично лечение и едва след 2 месеца е бил хоспитализиран. Твърди се също така, че не е налице причинно-следствена връзка между трудовата злополука и вредите, за които се претендира обезщетение, тъй като сърдечно-съдовото заболяване на ищеца е от общ характер, а съгласно решенията на ТЕЛК част от цитираните оплаквания датират от 2008 г. и не са в причинно-следствена връзка с трудова злополука, като в решението от 12.10.2015 г. изрично е посочено, че 40 % от определените 52 % трудова неработоспособност на ищеца са в резултат от негово общо заболяване. Освен това процентът на ТНР е със срок от 2 години, т.е. състоянието на ищеца е с временен характер. На следващо място в отговора се твърди, че към датата на твърдяната трудова злополука между ответното дружество и „ЗАД Армеец“ АД е бил налице договор за задължителна застраховка за риска „Трудова злополука“ в полза на работниците и служителите му, сключен чрез агенцията на застрахователя „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД, като дължимото от работодателя обезщетение следва да се намали с размера на евентуално полученото от ищеца застрахователно обезщетение. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

По делото са конституирани две трети лица – помагачи на ответника, а именно „ЗАД Армеец“ АД и „Ай Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД.

„ЗАД

Армеец“ АД е изразило становище по иска като счита, че същият е неоснователен както поради изтекла давност за предявяването му, така и поради липса на причинно-следствена връзка между инцидента и претендираните вреди. При условия на евентуалност се твърди наличие на съпричиняване на вредите от страна на ищеца, поради допусната груба небрежност. Ангажирани са писмени доказателства.

„Ай

Енд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД не е изразило становище по иска, не е представило доказателства.

В съдебно заседание не се явяват процесуални представители на третите лица-помагачи.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото не се спори, че към датата на твърдяната трудова злополука - 16.07.2013 г. - страните са били в трудово правоотношение.

Видно от представения Протокол № 3/05.06.2014 г. на комисия по чл. 58 от КСО, който съгласно ал. 6 от същия член се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, на 16.07.2013 г. около 13.30 ч. в гр. Сливен, на покрива на строителен обект „ЯЗАКИ“, ищецът е претърпял злополука по време на работа, а именно при стягане на клемите в турбинен сектор по тялото му е преминало напрежение, след което той е паднал от машината на покрива на обекта. Посочено е също така, че непосредствена причина за настъпване на злополуката е полученият токов удар и ударът при падането след това. В протокола също така е отразено, че преди злополуката са допуснати следните нарушения на нормативните актове: 1/ при подготовката на работното място изпълнителят на работата З.Д. не е извършил проверка за отсъствие на напрежение, с което е нарушил чл. 128, т. 3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, и 2/ за работника З.Д. не е документиран проведен начален инструктаж и инструктаж на работното място за обекта в нарушение на чл. 11, ал.

5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.

С

Разпореждане № 16687/16.06.2014 г. на длъжностно лице при ТД на НОИ - гр.

Бургас възникналата на 16.07.2013 г. злополука със З.Д. е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. По делото липсват доказателства кога е било съобщено това разпореждане на заинтересованите лица, съответно не може да се прецени кога то е влязло в сила. Въпреки това съдът намира, че направеното от ответника възражение за погасяване на иска по давност на осн. чл. 358, ал. 1, т. 3, вр. чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ е неоснователно, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в Решение № 336/ 23.11.2012 г. по гр.д. № 303/2012 г на III г.о. и Решение от

18.02.2011 г. по гр.д. № 374/2010 г., III г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ за вреди, причинени от трудова злополука, започва да тече от датата, на която злополуката е призната за трудова. В случая разпореждането за признаването на злополуката за трудова е постановено на 16.06.2014 г., съответно към датата на предявяването на иска – 21.11.2016 г не е изтекъл тригодишният давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ. Поради това съдът намира, че искът не е погасен по давност на посоченото от ответника основание.

Видно от приложения по делото фиш за обслужен болен в спешно отделение, веднага след инцидента ищецът е бил прегледан в спешното отделение на МБАЛ – Сливен, но самият той признава, че тогава е отказал да бъде хоспитализиран.

По делото е приложена многобройна медицинска документация, от която е видно, че след това ищецът многократно е бил лекуван в различни отделения, а именно: 1/ през периода 14.09.2013 г. – 20.09.2013 г. е лежал в НХО на МБАЛ „ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза луксация и травматична дискова херния на С7-Тх1, като му е било проведено оперативно лечение и е изписан с подобрение; 2/ през периода 30.01.2014 г. – 04.02.2014 г. ищецът е бил на лечение в НО на МБАЛ „ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „*****“ и придружаващо заболяване Хипертонична болест, като е съобщил, че предния ден при рязко изправяне е получил силни болки в кръста, ирадииращи към десен крак, придружени с изтръпване, а след проведено медикаментозно лечение е изписан с подобрение; 3/ през периода 17.02.2014 г. – 20.02.2014 г. е лекуван в отделение по кардиология на МБАЛ „ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „*****” и придружаващи заболявания „***.”; 4/ през периода 13.08.2014 г. – 18.08.2014 г. е лекуван в отделение по нервни болести на същата болница с диагноза „****”; 5/ през периода 20.03.2015 г. – 23.03.2015 г. ищецът е лекуван в отделение по кардиология на МБАЛ „ЧЕРНОМОРСКА-БУРГАС“ ООД с диагноза „***” и придружаващи заболявания „***”.