Решение № 5181 от 29.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5181 гр. София, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. И. при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100500367 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, от М.

И. И. срещу решение 12557/15.07.2023г. по гр.д. 68988/2022г. на СРС, 27 с-в, с което е уважен предявеният срещу жалбоподателката от В. В. иск по чл. 415 ГПК за установяване на дължимост на парична сума в размер 2990,00 лева, представляваща равностойност на получени в заем за послужване и невърнати вещи.

Изложени са оплаквания, че не могла да осъществи правото си на защита в двете съдебни заседание пред СРС поради претърпян инцидент в деня на първото заседание, а за второто разбрала след като било проведено. Не били взети предвид направените от нея възражения в отговора на исковата молба.

Не е постъпил отговор на жалбата.

СГС след проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК намира същото за валидно и допустимо. По отношение на нагеовата правилност съдът е ограничен до оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните фактически и правни съображения.

1

Оплакванията за допуснати процесуални нарушения във връзка с правото на защита СГС намира за неоснователни.

На въззивницата е редовно връчен препис от исковата молба лично на 26.01.2023г. на адрес в София, ж.к. ****.

Същата е депозирала в срок отговор на исковата молба (пощ. кл. от 27.02.2023г.).

За първото съдебно заседание пред СРС на 15.06.2023г. въззивницата-ответница е редовно призована на същият адрес чрез своята майка.

На 15.06.2023г. чрез куриерска фирма е депозирала молба за отлагане поради здравословен проблем-без приложени доказателства за такъв. Молбата е била доставена в СРС в 10,50 часа видно от куриерската разписка (преди началния час на заседанието 12,40).

В ОСЗ е докладвана от съда и е уважена, като делото е отложено делото за 06.07.2023г. от 13,50 часа.

Съгласно чл. 56, ал. 2 вр. с чл. 142, ал. 3 ГПК ГПК страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Последицата от тези норми е, че за заседания след първото страните следва сами да следят.

Жалбоподателката следователно е била редовно призована за заседанието на 06.07.2023г., на което тя не се е явила, даден е ход на делото и същото е обявено за решаване. Поради горното са неоснователни оплакванията за нарушаване правото на защита на жалбоподателката.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за игнориране на направените от нея възражения.

СРС подробно е изложил в мотивната част на решението направените от ответницата възражения, но ги е счел за недоказани поради липсата на доказателствени искания и на представени с отговора на исковата молба или в хода на делото доказателства.

Ищецът е твърдял да е предоставил в заем за послужване процесните вещи и че те не са му върнати, а ответника се е съгласил с исковата сума като тяхна стойност чрез подписване на разписката за получаване на вещите. Твърдял е, че счита вещите за липсващи/унищожени поради твърдени от ответника кражба/изгубване.

Ответницата е твърдяла, че правоотношенията помежду им по повод на вещите са други, а имено, че ищецът ги е предоставил, за да ги заложи или продаде, а получената сума да задържи като паричен заем. Твърдяла е, че вещите са налични и ги била предоставил на трето (неназовано) лице поради интерес за закупуване и се обсъждала цената им с ищеца. Можело да се върнат във всеки момент, но ищеца искал пари, а не вещите. Тези твърдения сочат на наличие на паричен заем, като по същество 2 се твърди, че ответницата е била натоварена (с цел изпълнението на договор за заем на пари) да ги заложи или продаде и да задържи сумата. Тези твърдения са правилно квалифицирани от СРС като твърдения за сключени договор за поръчка и договор за заем за потребление и са били дадени надлежни указания, че не сочи доказателства за тях. Надлежно е указано да уточни дали твърди да е била въведена в заблуждение от ищеца за материала на вещите и стойността им, както и че не се сочат доказателства за умишлено въвеждане в заблуждение.

Не са последвали никакви действия на ответницата по процеса на доказване.

Респективно СРС е отхвърлил тези твърдения като недоказани, който извод напълно се споделя от настоящият състав при липса и на оплаквания в жалбата досежно процесуални нарушения по процеса на доказване във връзка с възраженията в отговора на иска за стойността на вещите.

При това положение решението следва да бъде потвърдено. Видно от молбата за уточняване на жалбата възражението в жалбата срещу решението в частта му по разноските („възразявам и срещу размера на разноските.“) не е по чл. 248 ГПК, а преразглеждането на въпроса за разноските се търси като последица от евентуално уважаване на жалбата, която обаче се отхвърля.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за въззивна инстанция има само въззиваемия ищец, но такива не са претендирани.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 12557/15.07.2023г. по гр.д. 68988/2022г. на СРС, 27 св Настоящото решение е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т.1, предл. 1 от ГПК и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3