Решение № 5523 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5523 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100509868 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от Е. Ж. С. чрез особения й представител – адв. С. срещу решение № 11766/05.07.2023 г., постановено по гр. д. № 53324/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, в цялост, и с което са уважени предявените срещу нея от

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /в предишно наименования „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ искове по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на абонаментни такси, услуги и неустойка за разваляне на договори за мобилни услуги, поради виновно неизпълнение на задълженията по договорите от страна на клиента.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и преценка на доказателствата. Излага оплаквания, че съдът не е съобразил събраните по доказателства по делото, от които не се установява, при условията на пълно и главно доказване от ищеца основателността на исковете. Моли решението да бъде отменено и 1 постановено друго, с което да се отхвърлят исковете.

От насрещната страна по жалбата „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подаден писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Образувано е по предявени от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД /предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/, против Е. Ж. С., обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните са налице облигационни отношения по договор за мобилни услуги от 06.03.2019 г. (за мобилен номер ****); договор за мобилни услуги от 15.03.2019 г. (за мобилен номер ****). Твърди, че ответникът не е заплатил дължимата цена за предоставените мобилни услуги по договорите за мобилни услуги, поради което същите са прекратени по вина на ответника.

Непогасените задължения на ответника възлизат на сумата в общ размер от 517.09 лева, съгласно издаденa фактура № 7286559405/25.03.2019 г. на стойност 43,44 лева, представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги, фактура № 7287425292/15.04.2019 г. на стойност 76,38 лева, представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги, фактура № 7287793626/25.04.2019 г. на стойност 34,26 лева, представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги, фактура № 7288645525/15.05.2019 г. на стойност 26,99 лева, представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги, фактура № 7290519279/25.06.2019 г. на стойност 268,55 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.03.2019 г. и фактура № 7291383440/15.07.2019 г. на стойност 67,47 лева, представляваща непогасена цена за предоставени мобилни услуги. В производството по ч. гр. д. № 20237/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав, за посочените суми е подадено заявление за издаване н заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което е уважено. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при 2 условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 20237/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 151 състав. Претендира законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до погасяването, както и разноските по делото.

В срока по чл.131 ГПК от ответника Е. Ж. С., чрез назначения особен представител е депозиран отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по подробно изложени съображения. Моли за отхвърляне на предявените искове.

С решение № 11766/05.07.2023 г., постановено по гр. д. № 53324/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав исковете са изцяло уважени.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните са налице сочените в исковата молба договори за мобилни услуги, в изпълнение на които е предоставил на ответника мобилни услуги с цена в размер на претендираните суми.

От събраните доказателства е видно, че между страните са сключени няколко договора както следва: договор за мобилни услуги от 06.03.2019 г. (за мобилен номер ****) и договор за мобилни услуги от 15.03.2019 г. (за мобилен номер ****), сключени между "Теленор България " ЕАД (със сегашно наименование "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД) и Е. Ж. С.. Видно от същите, ищецът се е задължил да предоставя мобилни услуги на ответника срещу заплащане – абонамента такса, дължима ежемесечно, а за услугите, които не се включват в месечния абонамент – по съответната ценова листа, приложима за всеки от абонаментните планове.

За доказване на изпълнението на задълженията на въззиваемия да предостави договорените с процесните договори услуги по делото са приети като доказателства фактури и е изслушано и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира и от настоящия съд като обективно и компетентно изготвено. За процесните периоди са издадени фактура № 7287425292/15.04.2019 г., фактура № 7287425292/15.04.2019 г., фактура № 7287793626/25.04.2019 г., фактура № 7288645525/15.05.2019 г., фактура № 7290519279/25.06.2019 г. и фактура № 3

7291383440/15.07.2019 г. Съгласно заключението по приетата експертиза, данните за ползваните услуги от мобилните номера в детайлизираните справки съответстват на фактурираните услуги. Освен това, както правилно е приел районният съд, съгласно договорите задължението на мобилния оператор е да предостави достъп до мрежа за мобилни услуги за посочените в исковата молба и представените по делото договори предпочетени номера. В случая следва да бъде направено разграничение между задължението за абонаментна такса, чието изпълнение претендира ищецът, и задължението за заплащане на предоставените услуги. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия.

Абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не. При всички случаи обаче той ще дължи уговорената абонаментна такса.

Следователно, се установява, че ищецът е предоставил реално мобилни услуги на ответника, цената на които претендира и е изпълнил задълженията си по процесните договори, като е предоставил на ответника достъп до мобилната си мрежа за ползването й от последния. Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, ЗЗД за установяване дължимостта на цена за мобилни услуги се явяват основателни. В тази част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

По претенциите за неустойка:

По исковете за неустойка с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД следва да се установи дали са налице валидни клаузи за неустойки при прекратяване на договорите за мобилни услуги, изразяващи се в дължимост на 3 абонаменти такси по договорите за мобилни услуги, както и в дължимост на разлика в цената на устройството без абонамент и преференциалната цена с оглед сключен договор за мобилни услуги

Доколкото процесният договор е потребителски, то за нищожността поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправието й, съдът следи служебно /чл. 7 ГПК/. Няма пречка страните да уговарят страните неустойка за вредите от прекратяване предсрочно, от разваляне на договора. Свободата на страните 4 за същото обаче е ограничено – клаузата за неустойка не следва да противоречи на закона и на добрите нрави, а за потребителските договори същата следва да не разкрива белези за неравноправността й. Клаузата за неустойка ще е валидна само тогава, когато съответства на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като проверка за същото се извършва към момента на сключване на съглашението за неустойка

От съдържанието на процесните Договори за мобилни услуги за посочени номера, както и от общите условия, представляващи неразделна част от него, по силата на които търговецът се е задължил да предостави на потребителя ползването на телекомуникационни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или през друг уговорен времеви интервал, се установява, че всяка от страните има възможност едностранно да прекрати договора, когато другата не изпълнява своите задължения.

Същевременно сключените между страните договори за мобилни услуги е уговорена следната неустоечна клауза: "В случай на прекратяването на настоящия договор преди изтичане на срока, посочен в настоящия раздел, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор или други договори, свързани с него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти.

Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката, е найвисокият според условията на плана. В допълнение на неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според условията за плана, в случай че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечни абонаменти, и (б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. "

Така при анализ на посочените клаузи на договора е видно, че е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването от/по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко 5 компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три, отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на невърнатото техническо оборудване. Аналогична уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Договорът за мобилни услуги е бланков, като съдържанието му не е предварително договорено между страните и физическото лице-потребител не е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби, поради което клаузите на договора не са индивидуално договорени, а същевременно създават значително неравновесие между търговеца и потребителя. Мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Няма уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, което създават значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя, поради което и клаузата е неравноправна.