Решение № 35 от 09.02.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 286/2025
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 35 гр. Ихтиман, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Гражданско дело № 20251840100286 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от Х. Л. И., ЕГН ********** чрез адв. В. Т. против „МАГРАНИ“ ООД, ЕИК 205177000 представлявано от Е. Н. А. – управител, с която са предявени иск за ревандикация на недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС и осъдителен иск за заплащане на наемна цена на недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № * за месеците януари и февруари 2025 г. в размер на 400 лева, както и за заплащане на наемна цена в размер на 200 лева месечно от предявяването на иска – 06.03.2025 г. до предаването владението на имота.
Претендират се и сторените разноски.
С Определение № 382/05.06.2025 г. съдът прекрати производството по делото само в частта му относно предявения иск за ревандикация на недвижим имот с правно основание чл. 108 от ЗС и изпрати копие от материалите по делото на местно компетентния да разгледа този иск съд – Районен съд – Пазарджик, на основание чл. 119, ал. 2, във вр. с чл. 109 от ГПК.
Съгласно изложеното в исковата молба с Нотариален акт № 13, т. 2, дело № 901/2001 г., вх. № 1358/09.04.2001 г. ищецът е признат за собственик по наследство на 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, съставляващ парцел LXX – складова база, в кв. 4 по плана на гр. П., ул.
„С.“ № *, с площ от 305,00 кв.м., ведно с построения в него СКЛАД на площ от 125,00 кв.м., при съседи на парцела: парцел XXVIII-складова база, парцел LXIX-складова база и от две страни улици. Сочи, че с нотариален акт № 155, т. 3, дело № 903/2001 г., вх. № 1360/09.04.2001 г. е придобил чрез дарение 1 останалите 5/6 ид.ч. от описания имот.
Ищецът твърди, че с договор за наем на недвижим имот от 01.08.2024 г. е предоставил за ползване на ответното дружество складовото помещение, като наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 200 лева, платима до пето число на месеца. Сочи, че съгласно чл. 5 от договора при забава на плащане на наемната цена с повече от 15 дни, договорът се прекратява. Ищецът заявява, че през месец декември 2024 г. управителят на ответното дружество – Е. А. е изплатил сумата от 800 лева за периода м. септември – м. декември 2024 г., след което ответникът спрял да плаща наемната цена по договора.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 400 лева, представляваща наемна цена за м. януари и м. февруари 2025 г. Моли да бъде осъдено ответното дружество да заплаща месечен наем в размер на 200 лева, считано от завеждането на исковата молба до предаването на владението на имота. Претендират се и сторените по делото разноски.
Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е:
- осъдителен иск за заплащане на наемна цена по договор за наем, за месец януари и февруари 2025 г. – чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД);
- осъдителен иск за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване вместо наем на недвижим имот в размер на наемната цена на същия в размер на 200 лева месечно за периода от 06.03.2025 г. до предаване на фактическата власт върху имота от ответника на ищеца – чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв.
В. Т., която поддържа иска и прави искане за постановяване на неприсъствено решение. Адв. Т. моли съдът да присъди в полза на ищеца наем за процесното помещение в размер на две месечни вноски от по 200 лева за месец януари и февруари 2025 г., както и обезщетение за ползване без правно основание за периода от месеца март до месец август 2025 г., както и законната лихва върху тези суми до окончателното им изплащане, а също и сторените разноски.
Представя и списък с разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът не упражни правото си на отговор, не взе становище по предявения иск и не представи доказателства.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не е направено искане от ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Видно от приложените по делото доказателства, на основание чл. 131, ал. 1 от ГПК на ответника са изпратени преписи от исковата молба и приложените доказателства, като му е даден месечен срок да вземе становище по иска и да сочи доказателства, като са му указани последиците от неизпълнение на тези задължения съгласно чл. 133 от ГПК. Както исковата молба, така и призовката за съдебното заседание са връчени надлежно на 2 ответника. След изтичане на срока за отговор от страна на ответника, делото е било насрочено в открито съдебно заседание, на което ответникът не се яви, като в призовката за съдебно заседание са му указани последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед на това съдът намира искането за основателно, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, като съдът не следва да мотивира решението по същество. Предявените искове са вероятно основателни с оглед събраните доказателства, поради което следва да бъдат уважени. Доколкото с исковата молба не са предявени искове за заплащане на законната лихва върху сумите, предмет на предявените с исковата молба искове, то съдът не дължи произнасяне по направеното искане от ищеца за пръв път едва в хода на устните състезания.
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, от когото е направено искане за присъждането на сторените в настоящото производство разноски. С представения списък по чл. 80 от ГПК съдът претендира заплащането на 1500 лева – адвокатски хонорар, 68,05 лева – държавна такса за образуване на дело и 315,79 лева – допълнителна държавна такса. Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. По отношение на претенцията за присъждане за разноски за държавна такса, то същата не следва да бъде уважавана. Сумите по списъка за разноски са заплатени във връзка с предявения с исковата молба ревандикационен иск с правна квалификация по чл. 108 ЗС, в която част производството по делото бе прекратено и изпратено по подсъдност на местно компетентния съд по местонахождението на имота – Районен съд – Пазарджик. Именно в производството образувано пред Районен съд - Пазарджик ищецът може да претендира заплащането на разноските за заплатена държавна такса по ревандикационния иск, тъй като именно там е бил разгледан този иск, независимо че таксата първоначално е заплатена по сметка на Районен съд – Ихтиман.
Съобразно цената на разгледаните искове и изхода на спора, то следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Ихтиман, на основание чл. 77 от ГПК, държавна такса в размер на 50 лева по отношение на иска за заплащане на наемна цена и държавна такса в размер на 50 лева по отношение на иска за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване вместо наем на недвижим имот за периода от 06.03.2025 г. до 01.08.2025 г. или общо 100 лева/51,13 евро.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МАГРАНИ“ ООД, ЕИК 205177000, представлявано от Е. Н.
А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Л. И., ЕГН ********** сумата от 400 лева или тяхната еврова равностойност от 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща неизплатена наемна цена за месец януари и месец февруари 2025 г. по Договор за наем на недвижим имот 3 склад, находящ се в гр. П., ул. „С.“ № *, сключен на 01.08.2024 г. между страните, чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „МАГРАНИ“ ООД, ЕИК 205177000, представлявано от Е. Н.
А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Л. И., ЕГН **********, сумата от 1000 лева или тяхната еврова равностойност от 511,29 евро /петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/, представляваща обезщетение за лишаване от ползване вместо наем за недвижим имот - склад, находящ се в гр. П., ул.
„С.“ № *, за периода от 06.03.2025 г. до 01.08.2025 г., на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „МАГРАНИ“ ООД, ЕИК 205177000, представлявано от Е. Н.
А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на Х. Л. И., ЕГН **********, сумата от 1500 лева или тяхната еврова равностойност от 766,94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „МАГРАНИ“ ООД, ЕИК 205177000, представлявано от Е. Н.
А. – управител, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Ихтиман сумата от 100 лева или тяхната еврова равностойност от 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/, представляваща държавна такса по всеки един от предявените искове, на основание чл. 77 ГПК, във вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________ 4