Решение № 572 от 17.10.2016, Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№572 гр.Русе,17.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав :

Районен съдия: Венцислав В.

Съдебни заседатели : при секретаря Ю.О.…..……..…………………………... и в присъствието на прокурора………………..………………….. като разгледа докладваното от съдията АНД № 837/2016г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от С.Б.Б. против Наказателно постановление № 15-1085-000215/23.02.2016г. на Началника на група при сектор ПП към ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му наложени две наказания “глоба” в общ размер на 500 лв.

Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител и не взема становище по нея.

Русенската

Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е неправоспособен водач на МПС и бил собственик на л.а.”Хюндай Акцент” с ДК № …….

На 05.02.2016г. около

18,30ч. св. А.В., полицейски служител при Първо РУП на МВР -гр.Русе, с личния си автомобил отивал на работа, тъй като бил нощна смяна. В района на гробищен парк „Басарбово” и в близост до разклона за кв.”Средна кула” той видял, че горепосоченият автомобил е катастрофирал, тъй като е напуснал пътното платно и е с видими деформации. Св.В. спрял, отишъл до автомобила и видял, че вътре в него имало „младо момче, което не познавал”. Почукал на предното стъкло и го попитал дали има нужда от помощ, при което водачът не му обърнал внимание, а бил единствено съсредоточен върху това да запали автомобила. Св.В., който бил облечен с полицейска униформа му разпоредил да спре с тези си опити и да излезе от автомобила. С излизането си водачът заявил, че не е пострадал и веднага се обърнал и тръгнал пеша в посоката към гр.Русе.

Св.В. му извикал да се върне обратно, на което водачът се подчинил, върнал се и пак седнал в автомобила без да говори със св.В.. В един момент пак напуснал автомобила и тръгнал пеша в посоката към гр.Русе, при което повече не се върнал, като изоставил автомобила. Тъй като св.В. бързал за работа съобщил на дежурния при ОД на МВР – Русе за инцидента и не дочакал идването на своите колеги.

Жалбоподателят, като собственик на автомобила бил призован да се яви в сградата на АНО, където посочил, че е предоставил автомобила за управление на Р.Г.К.. В писмените си обяснения по преписката св.Р.К. заявил, че действително жалбоподателят на него му е предоставил автомобила и съответно той е катастрофирал. Въпреки това св.Ш. съставил АУАН против жалбоподателя, а впоследствие АНО издал и обжалваното наказателно постановление, с което му наложил наказания за нарушения по чл.177 ал.1 т. 2 пр.1 и по чл.179 ал.2 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е основателна.

По делото се събраха категорични и безспорни доказателства, че не жалбоподателят, а някое друго лице е управлявало леката кола към момента на настъпване на произшествието. В този смисъл жалбоподателят не е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, защото не той е управлявал автомобила. Доказателства за това се съдържат в показанията на св.А.В., който в съдебно заседание категорично не разпознава жалбоподателя, като лицето, което е заварил в автомобила. Отделно от това св.К. изрично декларира, също в съдебно заседание, че жалбоподателя действително му е предоставил същия около 17ч. на 05.02.2016г., но от своя страна той го е преотстъпил на трето лице, което отказва да посочи, и поради което на основание чл.120 ал.4 от НПК му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. Същественото по делото е, че не жалбоподателят е управлявал леката кола, видно от показанията на св.Анчев, които съдът няма причина да не кредитира, а същата е управлявана или от св.К., или от някое трето лице.

В този смисъл наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, което му е вменено във вина.

Доколкото жалбоподателят не е управлявал автомобила, обективно няма как и да е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в напускане на пътното платно. В този смисъл наказателното постановление следва да бъде отменено и в тази му част. За пълнота следва да се отбележи, че дори и той да го бе управлявал, наказателното постановление в тази му част също е незаконосъобразно, защото същото не е доказано по никакъв начин. Доколкото на местопроизшествието не е извършван оглед и изобщо не са установени никакви причини и обстоятелства, при които е настъпило ПТП не могат да се правят никакви изводи във вреда на жалбоподателя. Това е така, защото загубата на контрол може да се дължи на най-различни фактори и обстоятелства, включително и обективна невъзможност да избегне настъпване на ПТП, а други произтичащи от него водят до друга правна квалификация. Така напр. по никакъв начин не е установено имало ли е други участници в ПТП, имало ли е някаква опасност за движението на жалбоподателя и могъл ли е същият да я предотврати чрез намаляване на скоростта или спиране, каква е била скоростта му – съобразена, несъобразена или неразрешена.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :

Р

Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление

№ 16-1085-000215/23.02.2016г. на Началника на група при сектор ПП към ОД на МВР-гр.Русе, с което по отношение на С.Б.Б. с ЕГН ********** за нарушения по чл.177 ал.1 т.2 пр.1 и по чл.179 ал.2 от ЗДвП са му е наложени наказания „глоба” в размер на 300 лв. и „глоба” в размер на 200 лв.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателят и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Районен съдия :