Решение № 256 от 29.10.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Варна, 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20223001000654 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.“Тролейна“ № 48, представлявано от Изпълнителния директор Николай Христов Антонов против решение № 284/13.07.2021г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 667/21г., с което дружеството е осъдено да заплати на „Стимекс“ ЕООД, ЕИК 103002356, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Арх.Петко Момчилов“ № 26 сумата от 383 982,60лв с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по Договор за инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура №20/01.10.16г., сумата от 117 008,03лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с Договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.09.21г. до окончателното плащане, на основание чл.79, ал.1 вр. с 1 чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД, както и 31 904,62лв, направени по делото разноски от ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага подробни аргументи за това. На първо място поддържа възражението си за неизпълнен договор. Твърди, че СМР, за които се иска плащане по процесната фактура, не са извършени – липсват, съответно не са приемани от възложителя. Налице е пълно количествено неизпълнение на договора за инженеринг от страна на изпълнителя. В решението си по т.д.

№ 2563/2019г., с предмет същата процесна фактура № 20/01.10.2016г., ВКС е приел, че се явяват недължими сумите в размер на 38 865,46лв с ДДС по фактура № 16/22.07.2016г. и 25 102,74лв с ДДС по фактура № 20/01.10.2016г. поради неизпълнение на част от СМР в количествено отношение. Счита, че поне за тези суми окръжният съд е следвало да отхвърли исковата претенция на „Стимекс“ ЕООД по т.д. № 667/21г. на ВОС предвид релевираното от „Градски транспорт“ ЕАД възражение за пълно неизпълнение на СМР в количествено отношение на СМР още с отговора на исковата молба. Също така съдът погрешно е приел, че ДЗЗД „Енерджи ефект – Супервайзер“ в качеството си на цедент е прехвърлило на „Стимекс“ ЕООД в качеството му на цесионер процесните вземания. Оспорва както самата цесия, така и обстоятелството същата да е породила действие спрямо него. Поддържа възражението си за прихващане на процесното вземане с негово вземане, породено от заплатената сума от 486 698лв главница, за която сума касационната инстанция приема, че е недължима и следователно подлежи на връщане. Подлежи на връщате и законната лихва върху главницата в размер на 400 000лв по фактура № 16/22.07.2016г. и върху 86 698лв по фактура № 20/01.10.2016г., присъдена с решението на въззивната инстанция, която лихва също е платена на основание осъдителното въззивно решение по в.т.д. № 197/19г. на ВОС и образуваното въз основа на него изпълнително производство. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за прихващане приемайки, че прехвърленото вземане следвало да произтича от същия юридически факт, от който произтича и другото вземане. Неправилен е и извода, че основанието за извършеното от „Градски транспорт“ ЕАД плащане към цедента било сключеното споразумение.

Основанието е незаконосъобразното осъдително въззивно решение, а 2 споразумението само разсрочва във времето доброволното плащане. Изразява несъгласие и с извода на първоинстанционния съд, че падежът на плащането по фактурата е настъпил на 21 ден след приемането на пълния предмет на договора – издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация от 31.08.2016г. и издаване на фактура от изпълнителя. Счита, че същият е направен в противоречие с уговореното между страните в чл.6 ал.4 от договора. Тъй като ищецът не е приложил нито едно доказателство, от което да е видно кога е представена процесната фактура на „Градски транспорт“ ЕАД, не би могло да се определи и началният момент, от който започва да тече 20-дневният срок по договора. Ето защо счита, че „Градски транспорт“ ЕАД не е изпадал в забава в нито един момент.

След като видно от решението по т.д. № 2563/2019г. пълният предмет на договора не е изпълнен, тъй като е констатирано неизпълнение на СМР, респ. – няма как и да бъде приет, то фактическият състав за ангажиране отговорността на възложителя за заплащане на мораторна лихва, така както е договорен в чл.6 ал.4 от договора не е осъществен, поради което такава не се дължи. Поддържа, че исковата претенция за мораторна лихва е недопустима, доколкото същата е била вече заявена в производствата по т.д. № 324/17г. на ВОС и т.д. № 1549/19г. на ВОС.

/ В определение 85/31.01.23г., постановено по реда на чл.267 ГПК, настоящият въззивен състав е приел, че това оплакване е неоснователно, тъй като предмет на претенцията по т.д. № 324/17г. на ВОС е сумата от 500 000лв, заявена като частична, по фактура № 20/01.10.2016г., ведно с лихва за забава считано от подаване на исковата молба – 16.03.17г. до окончателното изплащане на задължението, предмет на претенцията по т.д. № 1549/19г. на ВОС е лихвата за забава върху дължимата по фактура № 20/01.10.2016г. сума до предявяване на исковата молба по т.д. № 324/17г. на ВОС - 16.03.2017г., а претенцията за мораторна лихва по настоящото производство е върху друга частично заявена сума от 383 982,60лв по фактура № 20/01.10.2016г. и е в размер на 117 008,03лв за периода 24.09.2018г. до 24.09.2021г. / три години преди подаване на исковата молба на 24.09.21г./. Отсъства обективен идентитет между трите претенции, поради което отвод за пресъдено нещо досежно мораторната лихва е неоснователен.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло като недопустими, неоснователни и недоказани, евентуално – да бъде уважено изцяло 3 възражението за прихващане на „Градски транспорт“ ЕАД.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Третото лице – помагач на ищеца „Енерджи ефект“ ЕАД, ЕИК 175052275, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Възраждане, бул.“Христо Ботев“ №57А счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице – помагач на ответника Община Варна поддържа въззивната жалба на „Градски транспорт“ ЕАД и моли същата да бъде уважена.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 вр. с чл.258 и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът „Стимекс“ ЕООД, ЕИК 103002356, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Арх.Петко Момчилов“ №26 претендира от ответника „Градски транспорт“, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул.“Тролейна“ № 48 заплащане на сумата от 383 982,60лв с ДДС, представляваща част от дължимо възнаграждение по договор за инженеринг от 06.10.15г., за което е издадена фактура №20/01.10.16г., и сумата от 117 008,03лв, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.18г. до 24.09.21г., които вземания са цедирани с Договор за прехвърляне на вземане от 22.08.19г. от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект супервайзер“, на „Стимекс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-24.09.21г. до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно отношение въз основа на сключения между тях Договор за инженеринг BG161PF001/1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г. по проект на община Варна „ Интегриран градски транспорт на Варна“ с предмет „ 4

Инженеринг-проектиране, строителство и авторски надзор за подобряване на производствено-техническата база на „Градски транспорт“ ЕАД, гр.Варна, към който е сключен и Анекс №1, като конкретните дейности са подробно описани в чл.1, ал.2 от договора. На 26.08.2016г. е бил съставен Констативен акт образец 15, за установяване годността за приемане на строежа, подписан от представители на възложителя, строителя, проектантите и строителния надзор, с който участниците в строителството са приели, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 2 от ЗУТ, условията на договора за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. На осн. чл.177, ал.3 от ЗУТ е издадено от Главния архитект на Община Варна Удостоверение №183/31.08.2016г. за въвеждане в експлоатация на строеж: Компонент 9: Подобряване на производственотехническата база на „Градски транспорт" ЕАД, находяща се в УПИ IV и УПИ V в кв.1 по плана на 26 микрорайон на гр.Варна като част от проект на Община Варна „Интегриран градски транспорт“.

Не се спори още, че изпълнителят ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ е издало фактура №20/01.10.16г. на стойност 1 277 473,57 лв с ДДС, съставляваща възнаграждение за извършени СМР, която е осчетоводена при ответника на 01.12.2016г., отразена е в дневниците за покупка по ЗДДС през данъчен период 2016г. Ответното дружество е упражнило правото на данъчен кредит по процесната фактура през м.декември 2016г., като стойността на ползвания данъчен кредит е 212 912,26лв.

За окончателно разплащане на извършените и приети СМР по процесния договор за инженеринг са водени други предходни искови производства по частично заявени претенции от страна на изпълнителя – цедент срещу „Градски транспорт“ ЕАД:

Т.д. 324/17г. на ВОС, в.т.д. 197/19г. на ВнАпС и т.д. 2563/19г. на ВКС, първо т.о.; т.д. 1548/19г. на ВОС, в.т.д. 364/23г. на ВнАпС и т.д. 1472/24г. на ВКС, второ т.о., както и настоящото производство по т.д. 667/21г. на ВОС и в.т.д. 654/22г. на ВнАпС.

С влязло в сила решение по т.д.№ 324/17г. на ВОС, частично отменено с решение по в.т.д.№197/19г. на ВАпС, частично отменено с решение № 60014/28.07.21г. по т.д.№ 2563/19г. на ВКС „Градски транспорт“ ЕАД е 5 осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ сумата от 413 302лв – частична претенция от общ размер 1 277 473,57лв, представляваща възнаграждение по договор от 06.10.15г. по фактура №20/01.10.16г., като за разликата над този размер до претендирания от 500 000лв / 86 698лв/ искът е отхвърлен като погасен чрез прихващане с дължима неустойка за неспазване на срока по чл.10, ал.1,т.9 от договора. В това производство със СПН е прието, ч е от стойността на СМР по фактура №20/01.10.2016г., следва да бъдат приспаднати неизпълнени СМР в размер на 25 102,74 лева, с ДДС.

С влязло в сила решение по т.д. 1548/19г. на ВОС „Градски транспорт“ ЕАД, гр.Варна е осъдено да заплати на „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи ефект Супервайзер“ сумата от 368 3888,23лв с ДДС, като релевираното в това производство възражение за прихващане със сумата от 748 802,18лв, формирана след извършено плащане на главници и мораторни лихви по фактури № 16/22.07.16г. и № 20/01.10.16г. въз основа на съдебното решение на ВнАпС по в.т.д. № 197/19г., частично отменено с решение на ВКС по т.д.