Решение № 271 от 20.04.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500164 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.436 и сл. от ГПК.

С жалба вх. № 6129/09.09.2022 год. по описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 с район на действие СОС длъжникът по изп. дело № 20227930400269 Г. В. Г. от гр. Д.б. чрез пълномощника си М. Г. Т. е обжалвал насочването на изпълнението върху имущество на длъжника, което е несеквестируемо чрез запориране на банковата сметка на Г. Г., в която постъпват парични средства само и единствено от инвалидна пенсия в размер по-нисък от минималната работна заплата за страната.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило възражение от взискателя по делото.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Жалбата е допустима – същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело и против действията на съдебния изпълнител, обективирани в изпращане на запорно съобщение и налагане на запор върху доходите на длъжника, които са несеквестируеми. Твърденията на жалбоподателя, че е налице насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, обуславят правото му на жалба, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

1

Софийският окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя Национална агенция за приходите на основание изпълнителен лист, издаден на НБПП от 14.06.2017 год. по нохд. № 302/2012 год. на ИРС с предмет: парично задължение в размер на 150 лева – адвокатско възнаграждение по наказателното дело. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като едновременно с това е изпратено запорно съобщение до „О.Б.“ АД, получено на 24.08.2022 год. Според отговора на съобщението от страна на банката по сметките на длъжника няма средства за изпълнение на запора и няма наложени предходни запори, като при постъпване на средства, подлежащи на принудително изпълнение, същите ще бъдат превеждани до пълното изпълнение на запора. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на длъжника на 26.08.2022 год., като в срока за доброволно изпълнение – на 29.08.2022 год. е постъпило пълно плащане по специалната сметка на ЧСИ в размер на 434,80 лева – задължението по изпълнителния лист, дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, като задължението е погасено изцяло. Сумата е платена от трето лице с основание „плащане на чужд дълг“, като са посочени имената и ЕГН на длъжника, както и номера на изпълнителното дело. На 02.09.2022 год. на взискателя е преведена събраната сума и с Постановление от същата дата ЧСИ е прекратил производството по изпълнителното дело, поради изплащане, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. На 02.09.2022 год. на страните са изготвени и изпратени съобщения за прекратяването, като длъжникът го е получил на 12.09.2022 год. , а НАП – на 08.09.2022 год.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Изпращането на запорно съобщение въз основа на разпореждането на ЧСИ обезпечава изпълнението, но не е същинско насочване на изпълнение върху имуществото на длъжника. В хода на изпълнителното производство се събират доказателства за имущественото състояние на длъжника, като се изискват справки за притежавани от него доходи, имоти, МПС, акции и дружествени дялове, семейно положение и др. Според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/ 2013 г., ОСГТК /т.1/ принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект. Изпращането на запорно съобщение не означава, че върху средствата по банковата сметка ще бъде проведено принудително изпълнение, още повече, че към този момент съдебният изпълнител няма как да разполага с информация дали доходите, които постъпват по тази сметка, са несеквестируеми. Този въпрос подлежи на изясняване в хода на изпълнителното производство.

По настоящото изпълнително дело не са постъпвали суми по наложения запор върху банковата сметка на длъжника. Съобщението до „О.Б.“ АД за вдигане на запора е изпратено преди влизане на постановлението за прекратяване в сила – на 02.09.2022 год. Дори и да има налични суми по банковата сметка на длъжника, преводът се извършва от банката като трето задължено лице при спазване на разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а от ГПК.

2

Едновременно с това длъжникът може да направи възражение за несеквестируемост пред съдебния изпълнител и да поиска освобождаване на средствата, като представи доказателства, че същите не подлежат на принудително изпълнение. Установи се по делото, че третото задължено лице не е превеждало суми по наложения запор, същият е вдигнат, а изпълнителното производство е прекратено поради постъпило плащане.

Тъй като в случая не е извършено същинско изпълнително действие върху несеквестируемо имущество, жалбата е неоснователна.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 6129/09.09.2022 год. по описа на ЧСИ Наталия Дангова рег. № 793 с район на действие СОС, подадена от Г. В. Г. от гр. Д.б. длъжник по изп. дело № 20227930400269, чрез пълномощника му М. Г. Т. срещу насочването на изпълнението върху имущество на длъжника, което е несеквестируемо чрез запориране на банковата сметка на Г. Г. в „О.Б.“ АД, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3