Определение № 2411 от 26.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2411 гр. Варна, 26.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500868 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Г. М., чрез адв. Д. А. срещу разпореждане № 7621/21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 17063/2022 г. по описа на Районен съд Варна, с което е върната въззивна жалба вх. № 22633/19.03.2024 г., подадена от ответника – настоящ жалбоподател, срещу решение № 533/20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 17063/2022 г. по описа на Районен съд - Варна на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Жалбоподателят аргументира искането си за отмяна с твърдение за липса на произнасяне по искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, изявено във връзка с указания на ВРС, дадени с разпореждане № 11703/20.03.2024 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна Д. К. Т., чрез адв. С. С. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Изтъква, че частната жалба е бланкетна.

Въззивното обжалване квалифицира като злоупотреба с процесуални права, защото цели да възпрепятства влизането в сила на решение № 533/20.02.2024г.

За да разгледа по същество частната жалба, съдът съобрази, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с присъщ правен интерес, за която разпореждане № 7621/21.02.2025 г. е неблагоприятно. Поради това жалбата е допустима.

По същество е неоснователна.

При преценка на въведеното въззивно оплакване и след запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Постановено е решение № 533/20.02.2024 г. по гр. д. № 17063/2022 г. по описа на Районен съд Варна, с което е установено в отношенията между страните по предявения иск 1 от Д. К. Т., ЕГН ********** и Т. Х. Т., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ***, ул. „***“ № 18 срещу Д. Г. М., ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „Лилия“ №9, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ дворно място, представляващо УПИ II - 879, в кв. 62 по плана на гр. ***, с площ от 710кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда с площ от 44кв.м, находящ се в гр. ***, ул. „Лилия“ № 9, при граници: улица, УПИ № I-878, УПИ № ХV-879, УПИ № ХIV-880, УПИ № VI-881, УПИ № III-877, на основание договор за покупко- продажба № 181/18.08.2020г., том I, рег. № 1801, дело № 205 от 2020г. на нотариус рег. № 205 НК. Осъден е ответникът да им предаде владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.

Решението е връчено на ответника със съобщение № 202431119331 на 05.03.2024 г., получено лично от адв. Д. А., положила подпис под посочената, вписана чрез ръкопис дата.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба срещу решението с вх.

№ 22633/19.03.2024 г. от Д. Г. М., чрез адв. Д.А., подадена по електронен път на електронната поща на ВРС, подписана с квалифициран електронен подпис.

В изпълнение на задължението си по чл. 262, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е извършил проверка за редовност на жалбата. С разпореждане № 11703/20.03.2024 г. администриращият съд е оставил жалбата без движение и е указал на въззивника да отстрани констатирани нередовности, като представи: доказателство за платена по сметка на ВОС държавна такса за въззивно обжалване и един брой препис от жалбата за връчване на насрещната страна. Страната е предупредена, че в случай на неизпълнение в срок въззивната жалба ще бъде върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

Разпореждане № 11703/20.03.2024 г. е връчено на въззивника на 26.03.2024 г. със съобщение № 202431131242, за което лично адв. Д. А. е положила саморъчен подпис под ръкописно въведената дата, видно от разписката към съобщението от 21.03.2024г. на л. 97 от първоинстанционното дело. Така даденият от съда срок за изпълнение е изтекъл на 02.04.2024г.-присъствен ден.

На 05.04.2024 г., след изтичане на предоставения с разпореждане № 11703/20.03.2024 г. срок на 02.04.2024 г., въззивницата Д. М., чрез адв. Д. А. е внесла искане с вх. № 28409/05.04.2024 г. за освобождаване от дължима държавна такса за въззивно обжалване, поради липса на финансова възможност за заплащането й.

С разпореждане № 14711/09.04.2024 г. администриращият съд е докладвал постъпилата молба с правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, като е съобразил, че предоставеният срок за изправяне на нередовности по въззивната жалба е изтекъл и е указал на страната да представи доказателства, че молба с вх. № 28409/05.04.2024 г. е постъпила в срока, даден с разпореждане № 11703/20.03.2024 г. Въззивникът е предупреден повторно, че в случай на неизпълнение на указанието изцяло и в срок постъпилата въззивна жалба ще бъде върната.

Разпореждане № 14711/09.04.2024 г. е връчено на въззивника на 16.04.2024 г. със съобщение от 10.04.2024г.-на л. 101 от първоинстанционното дело, за което в разписката 2 лично адв. Д. А. е положила саморъчен подпис под ръкописно въведената дата.

В изпълнение, със заявление вх. № 33450/23.04.2024 г. страната е представила фотокопие на разпореждане № 11703/20.03.2024 г., върху което ръкописно под текста на същото е отбелязано 29.03., за което се твърди, че е датата на получаване. Ответницата е помолила, ако съдът прецени, че датата на получаване е 26.03.2024 г. а не посочената по – горе, да й бъде възстановен срока за изпълнение на указанията, т.к. са налице особени непредвидени обстоятелства, изразяващи се в погрешно изписване на датата на получаване, поради което срокът за изпълнение е бил неправилно изчислен, респективно – пропуснат.

С разпореждане № 17304/25.04.2024 г. администриращият съд е указал на длъжностното лице – призовкар при Административен съд – Варна Николинка Русева Илиева да уточни коя е датата на връчване на съобщение № 202431131242.

Видно от писмени обяснения, снети от Н. Илиева и препис – извлечение от описна книга, находящи се на л. 107 и 108 по делото съобщението е получено за връчване в Административен съд – Варна на 22.03.2024 г. и връчено на адресата чрез адв. Д. А. на 26.03.2024 г.

С разпореждане № 19044/10.05.20245 г. ВРС, като е приел, че съобщението до Д. Г. М. е получено чрез адв. Д.А. на 26.03.2024г. и молбата за освобождаване от държавна такса е просрочена е започнал изпълнение на предвидената в чл. 64 и сл. от ГПК процедура за размяна на книжа по искането за възстановяване на срок.

С определение № 5744/20.05.2024 г. по делото съставът на ВРС е оставил без уважение молба с вх.№33450/23.04.2024 г. за възстановяване на срока за отстраняване нередовността на депозираната от Д. Г. М., чрез адв. Д. А., въззивна жалба с вх. № 22633/19.03.2024 г. И това определение, връчено чрез адв. Д.А. на 03.06.2024г. според удостовереното в разписката към съобщение от 21.05.2024г. на л. 115 от първоинстанционното дело е влязло в сила, като необжалвано.

С обжалваното разпореждане № 7621/21.02.2025 г. е върната въззивна жалба вх. № 22633/19.03.2024 г. срещу решение № 533/20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 17063/2022 г. по описа на Районен съд - Варна на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, т.к. не са отстранени нередовностите й. Действително не е платена указаната държавна такса от 30.56лв., но така също не е представен и препис от въззивната жалба, ведно с приложените към нея доказателства за връчване на ответната, в смисъл на насрещна страна по делото.

Вярно, че за последното е указана алтернативно възможността за представяне на доказателства за заплащане на сумата от 0.10лв. за служебно изготвяне на исканите преписи, като това указание също не е изпълнено, а следва да бъде прието, че сума от 0.10лв. е по възможностите на всекиго, включително и на ответницата, след като може да си позволи адвокатска защита и заплати адвокатско възнаграждение, според документите на л. 75 и 76 от първоинстанционното дело.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи.

3

Неоснователно е въззивното оплакване за неправилност на разпореждане № 7621/21.02.2025 г. поради това, че съдът не се е произнесъл по заявеното искане за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение.

Изследването на предпоставките за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване на първоинстанционното решение и постановяването на акт, уважаващ или оставящ без уважение искането на страната стои извън преценката на съда за редовно упражняване на правото на въззивно обжалване по чл. 258, ал. 2 от ГПК и в частност – надлежното и в срок изпълнение на указания за отстраняване на нередовности в преклузивния едноседмичен срок по чл. 262, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят е следвало да представи доказателства за платена държавна такса или да заяви искането си за провеждане на безспорното производство по чл. 83 от ГПК в допълнително предоставения му срок с разпореждане № 11703/20.03.2024 г., изтекъл на 02.04.2024 г.

Само жалба, подадена в срок и отговаряща на съдържателните изисквания на чл. 260 от ГПК и на необходимите според случая приложения по чл. 261 от ГПК е способна да прояви суспензивен и деволутивен ефект и да сезира надлежно функционално компетентния по – горен съд. При липса на редовна от външна страна въззивна жалба, способна да пренесе производството за разглеждане пред по – горен съд, безпредметно е да бъдат изследвани предпоставките за освобождаване от държавна такса по чл. 18, ал. 1 от ТДТССГПК, след като джрш не е представен и указания препис от въззивната жалба за връчване на насрещната страна.

Ето защо, след като е приел, че молбата за освобождаване от държавна такса е просрочена, а молбата за възстановяване на срока е оставена без уважение с влязъл в сила съдебен акт, като е върнал с разпореждане № 7621/21.02.2025 г. въззивна жалба вх. № 22633/19.03.2024 г. на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК, ВРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Въз основа на изложеното до тук частната жалба е неоснователна, а разпореждане № 7621/21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 17063/2022 г. по описа на ВРС следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7621/21.02.2025 г., постановено по гр. д. № 20223110117063 по описа за 2022г. на Районен съд-Варна, с което е върната въззивна жалба вх. № 22633/19.03.2024 г., подадена от ответника Д. Г. М., чрез адв. Д. А. срещу решение № 533/20.02.2024 г., постановено по гр. д. № 20223110117063 по описа за 2022г. на Районен съд - Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок 4 от съобщението, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5