Решение № 1632 от 09.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1632 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330115956 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Р. Н. против „Фератум България“ ЕООД, с която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и т.

20 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор № ****** г. е недействителен.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. страните по делото са сключили договор за кредит № ******, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 3000 лева фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% и ГПР 49,66 % Била постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фертум Банк, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряване на кредита, като кредитополучателят дължи заплащане на възнаграждение на дружеството гарант в размер на 2970 лв. Ищецът твърди, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи връщане на всички начислени суми, извън главницата, поради недействителност на договора за кредит на сочените основания за това. Посочва се, че кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР на разходите по кредита. Счита, че е налице нарушаване на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като отразеният в договора ГПР не е действителния такъв, доколкото в него не е включено възнаграждението за гаранта в размер от 2970 лв., като се сочи, че уговорената такса „гарант“. Твърди се и неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК На основание подробно изложените доводи се моли предявеният иск да се уважи. Моли се искът да се уважи. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който се взима становище за неоснователност на предявените искови претенции. Не се оспорва сключването на договора с посочени от ищеца условия. Посочва се, че ищецът сам избрал да се възползва от услугата за посочване на гарант, като сключването на договор за гаранция се твърди, че не представлява условие за сключване на договора за кредит. Твърди се, че тази уговорка е индивидуално договорена. Счита, че предявените искове са недопустими, доколкото договорът за гаранция е сключен с друго лице и съответно ответникът не материално и процесуално легитимиран да отговаря по така предявените искове. Оспорва да е нарушена разпоредбата, касаеща взетите предвид допускания при определяне на ГПР, като не оспорва, че възнаграждението за гарант не е включено в ГПР, като се сочи, че същият не представлява разход. Оспорва да е налице соченото нарушение на ЗПК, както и договорът за кредит и Анекса към него да противоречат на добрите нрави.

Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Определение от 04.07.2024 г. е отделено като безспорно обстоятелството, че между страните бил сключен договор за кредит № ******/****** г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 3000 лева фиксиран лихвен процент в размер на 35% и ГПР 49,11 %, както и че била постигната договореност съобразно чл. 5 от договора, че заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк, за което ищецът дължал възнаграждение на дружеството – гарант, както и че в ГПР не е включена такса гаранция.

От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/****** г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, е предоставена сумата в размер от 3000 лв., срещу насрещното задължение на кредитополучателя да върне сумата от 4050 лв., в която е включено задължение за заплащане на възнаградителна лихва от 1295 лв. Договорено е, че кредитът се издължава със заплащане на 18 погасителни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който не е представен по делото. Установен е лихвен процент от 35 % и годишен процент на разходите от 49, 66 %.

В клаузата на чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение за обезпечаване на задължението с поръчителство от Ferratum Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. В тази клауза е обективирано изявлението на кредитополучателя, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстването за кредит.

2

По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Фератум Банк p.l.c, в който е предвидена такса за предоставяне на поръчителство в размер на 2970 лв., като същата се заплаща на месечни вноски в размерите, условията и падежите, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Видно от отразеното датата на първото плащане, броя на вноските и датите на последното плащане съвпадат с тези на вноските, предвидени в договора за кредит.

От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че в погасителния план за връщане на сумата по договора за кредит се включват освен вноските по кредита, но и вноските за възнаграждението към гаранта, които са с падеж съответстващ на падежа на всяка погасителна вноска по договора за кредит. Вещото лице установява, че в ГПР, посочен в договора се включват единствено разходите за възнаградителна лихва, като в случай, че в ГПР се включи и възнаграждението към гаранта, то неговият размер ще бъде в размер на 209,87 %. Установява се, че по договора за кредит са извършени следните плащания, а именно: главница в размер на 3000 лв., лихва в размер на 104,31 лв., такса за предсрочно погасяване в размер на 30 лв. и сума за допълнително избрана незадължителна услуга – 263,79 лв. Отразено е в приетото по делото заключение, че сумата за гаранция в размер от 263,79 лв. е получена от Фератум България и е прехвърлена на поръчителя на 15.04.2022 г. Погасяването на сумите по кредита се посочва, че е извършено с едно плащане, както и прехвърлянето.

Не се оспорва, че възнаграждението по договора за гаранция не е включено в ГПР.

Между страните в производството е безспорно обстоятелството, че договорът за паричен заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консесуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи 3 потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл. 22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на 4 чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49,66 %, като последният се формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.