Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1673 от 06.11.2026, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
277/2026
Подписан
06.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 224 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 10, ал. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 343, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 24, изр. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1673

Габрово, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Габрово - IX Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЕТА СПАСОВА

При секретар МАРИЕЛА КАРАДЖОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЕТА СПАСОВА административно дело № 20267090700277 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Н. Г. от гр. Габрово против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово с претенция за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1500 лева (с равностойност 817,56 евро) за периода 22.09.2024 г. – 08.05.2024 г. и имуществени вреди в размер на 50 лева (с равностойност 25,56 евро) – платени за вземане на кръвна проба за изследване след съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаване на талон за изследване, като се твърди, че претендираните неимуществени вреди са настъпили от неправомерни действия на длъжностни лица при ОД на МВР, а именно :

- АУАН, серия GА, № 1405531, съставен на 22.09.2024 година от мл. автоконтрольор при РУ – Габрово – неимуществени вреди в размер на 1000 лева (с равностойност 511,29 евро);

- Неправомерно задържане за срок от 24 часа, извършено също на 22.09.2024 година от служители на ОДМВР – Габрово – неимуществени вреди в размер на 300 лева (с равностойност 153,39 евро);

- Изземване на свидетелството за управление на МПС, осъществено на същата дата – неимуществени вреди в размер на 200 лева (с равностойност 102,26 евро).

В исковата молба се твърди, че не била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка, подлежаща на съдебен контрол, като е посочено, че няма отменен административен акт, тъй като липсва издадена заповед за ПАМ, поради което се прави искане в производството по настоящото дело да се установи незаконосъобразността на действията на длъжностните лица.

Претендира се и законната лихва върху горепосочената главница от 1500 лева (с равностойност 817,56 евро) – претендирани неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ищецът не бил употребявал наркотични вещества, поради което нямало имало основание за задържането му (лишаване от свобода) за 24 часа по Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), което станало в резултат на неверния тест, извършен му от органите на МВР, като впоследствие от изследването на дадената кръвна проба, за което ищецът заплатил, била установена липсата на наркотични вещества; за периода 22.09.2024-08.05.2025 година свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) било отнето незаконосъобразно и неправилно с АУАН, поради което ищецът бил лишен от правото да го оспори; за периода на отнемане на СУМПС ищецът бил затруднен в упражняването на трудовите и семейните му задължения, грижите за болния му баща, затруднено било придвижването му до работното и други места, ползвал такси или молел съседи и приятели да го закарат; намаляването на доходите му поради възможността да работи само в склада, но не и да пътува с товарните камиони, допълнителните разходи за придвижване повлияли на семейния му бюджет до степен да не може да покрие разходите за прехрана и битови нужди, страхувал се да не загуби работата си. Обстоятелствата относно проверката станали достояние на широк кръг лица и на ищеца било изключително неприятно да обяснява за неправомерното отнемане на СУМПС, всичко това причинило смущения в психическото му състояние и самочувствие – страдал от безсъние и нервност, затворил се и ограничил срещите с приятели и близки, тъй като се срамувал от ситуацията и отчетения резултат, което продължило до излизане на резултата от кръвната проба.

С решение № 1511/ 13.11.2025 г. по адм. дело № 194/ 2025 г. на Административен съд Габрово е отхвърлен иска на И. Н. Г. против ОД на МВР Габрово с пр претенция за заплащане на неимуществени вреди в размер на 1500 лева за периода 22.09.2024 г. - 08.05.2024 г. и имуществени вреди в размер на 50 лева, както и законната лихва върху горепосочената главница от 1500 лева – претендирани неимуществени вреди, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е осъден за заплати на ОД на МВР Габрово сумата от 130 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Посоченият съдебен акт е отменен с решение № 6652/ 17.06.2026 г. по адм. дело № 2596/2026 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, като делото е върнато за ново разглеждане с указания, задължителни на основание чл. 224 от АПК.

В открито съдебно заседание ищецът И. Н. Г. не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат Г. Н. от АК – Габрово. Поддържа се исковата молба, както и искането по същество. Представя списък на разноските.

Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово в проведеното съдебно заседание не се явява представител. В молба от 10.09.2026 г. упълномощеният процесуален представител юрисконсулт С. оспорва изцяло исковата претенция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатско хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Относно претенцията за имуществени вреди, свързана със заплатена сума за изследване на кръвна проба, заявява, че същата не е пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като не произтича пряко от незаконосъобразни действия на служители на ОД на МВР. Относно претенцията, касаеща неимуществени вреди, извазяващи се в съставен АУАН, неправомерно задържане за срок до 24 часа и изземване на СУМПС намира, че не са събрани доказателства за незаконосъобразност на действията на служителите на ответника, което води до извод за липса на първата изискуема предпоставка от фактически състав на отговорността на държавата съгласно ЗОДОВ.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 22.09.2024 година, около 15,30 часа в гр. Габрово ищецът И. Г., в качеството му на водач на лек автомобил, собственост на трето лице, бил подложен на проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер „Дръг Тест“ 5000 с фабричен № ARJL-0025 № на проба – 00003, като уредът отчел валиден положителен резултат за „Бензодиазепини“. Издаден бил талон за медицинско изследване № 259442, в който ищецът собственоръчно вписал, че не приема показанията на техническото средство и се подписал. След което бил транспортиран в ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота Венкова“, гр. Габрово, където пред медицинско лице дал кръв и урина за химичен анализ. По време на проверката бил изпробван и с техническо средство Дрегер за употреба на алкохол, като бил отчетен нулев резултат.

При гореописаната проверка бил съставен АУАН серия GА, № 1405531, съставен на 22.09.2024 година от мл. автоконтрольор при РУ – Габрово, в който акт е описана горната фактическа обстановка, като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като доказателство било иззето СУМПС [номер].

На 22.09.2024 г. била издадена Заповед за задържане на лице рег. № 264р-36/ 24.09.2025 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на 22.09.2024 г. в 15,47 часа ищецът бил задържан за срок до 24 часа, като е отбелязано, че лицето не е привеждано в помещение за временно задържане. На заповедта е направено изрично отбелязване от полицейски орган, че лицето е било освободено в 18,15 часа.

На 24.09.2024 г. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0892-000224 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с която на ищеца било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. На заповедта е изрично записано от ищеца, че СУМПС е върнато на 25.04.2025 г.

От преписката по Досъдебно производство № 1752 ЗМ 401/2024 по описа на РУ – Габрово, пр. преписка № 2951/2024 по описа на Районна прокуратура – Габрово, образувано досежно процесното гореописано деяние се установява, че е назначена съдебно-химическа експертиза, възложена на ВМА – София, резултатите от която не установяват наличие на наркотични/упойващи вещества в предоставената проба кръв от И. Г. – експертиза от 12.03.2025 година (л. 67-68 от адм. дело № 194/ 2025 г. по описа на Административен съд Габрово). С Постановление от 17.04.2024 година на прокурор при Районна прокуратура – Габрово, влязло в сила на 25.04.2025 година, досъдебното производство е прекратено поради липсата на категорични доказателства за осъществяване от обективна и субективна страна на признаците на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК (л. 84-85 от адм. дело № 194/ 2025 г. по описа на Административен съд Габрово).

По делото е представена фактура № **********/ 22.09.2024 г. на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ АД за заплатена сума 50 лв. за извършване на медицинско изследване с вземане на биологични проби за химическо или химико-токсокологично лабораторно изследване за наличие на наркотични вещества или техните аналози. Представен е и фискален бон за сумата от 50 лв.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка П. Г., майка на ищеца, същата станала свидетел на извършената на ищеца проверка, гледайки от терасата на апартамента. След проверката полицаите го закарали в болницата да му вземат кръв. Някъде около 3 часа го нямало, като се върнал ищецът казал, че му направили изследване за наркотици. Родителите му се изненадали, защото той цял живот бил спортист. Съпругът ѝ много се притеснил, защото другият им син го няма в България и разчитали само на ищеца за превоз. После с таксита ходели по болници и ако ищецът намери някой приятел да ги закара. По време на проверката от другия вход на блока имали събрание и като видели, че го проверяват, много се учудили. На работа също му се подигравали. Сънът му му казвал, че е наркоман. Ищецът останал без книжка 8-9 месеца и през това време се обаждал на колеги да ходи на работа. Много тежко го изживял, защото бил чувствителен. Не можеше да спи, притеснявал се, че не може да помогне на баща си. Дори сега като видел полицейска кола, го било страх и треперел.

Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. К., живееща на съпружески начала с ищеца, след като иззели СУМПС на ищеца започнали проблеми с работата, нервност, безсъние. Имали проблеми с детето си, което се подигравало на баща си, че са го хванали с наркотици. Двамата работели извън града, той нямал транспорт и карал колеги да го возят. Тогава баща му се разболял от рак и трябвало да се кара по болници, за което ползвали таксита, приятели, познати и положението станало много стресово. Ищецът станал затворен, нямал никакъв социален живот, много се срамувал от колегите си, защото те му се подигравали. Почти две години от случая изпадал в паника да не би да срещне патрулка. Свидетелката твърди, че самата тя има СУМПС.

На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Увреждането представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност от посочените незаконосъобразни актове, действия или бездействия, съгласно чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен акт, действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между акта и вредата. Под преки вреди следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразния акт. Липсата на който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона ред.