Решение № 465 от 24.07.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 816/2026
- Вид
- Решение № 465
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 02.09.2026
- Състав
- ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 465 гр. Монтана, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20261630100816 по описа за 2026 година
Предявен е иск от “Максо България” АД, гр. София и е образувано гр.д. 816 по описа на РС - Монтана за 2026 година. Производството по делото се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 2418/2025 година по описа на РСЛом. Искът е предявен в хипотезата на чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 02.08.2024 година сключил с ответницата договор за заем по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът получил в заем сумата от 4500.00 лева.
Задължил се да върне същата на 36 вноски. Поради просрочие на 6 вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Ищецът предявил правата си по съдебен ред и по ч.гр.д.2418/2025 година по описа на РС Лом съдът издал заповед за изпълнение за сумите 4066.28 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2025 година до окончателното плащане, 964.86 лева договорна лихва за периода 01.03.2025 година до 21.10.2025 година и 47.85 лева наказателна лихва за периода 01.03.2025 – 21.10.2025 година.
Подадено от длъжницата възражение в срока по чл.414 ГПК обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, за да установи вземането си в посочените размери (превалутирани). Претендира осъждане и за направените в производството – настоящото и заповедното - разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Т. М. не взема становище по предявения иск.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, от които доказателства се установява следното:
1
На 02.08.2024 година между страните бил сключен договор за заем по реда на ЗПФУР. Предмет на договора е сума в размер на 4 500.00 лева, която следвало да бъде върната на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които по 216.50 лева, като всяка вноска съдържа плащане на главница и лихва, съгласно приложен погасителен план.
Ищецът твърди, че ищцата е допуснала просрочие, поради което обявил кредита за предсрочно изискуем, а поради липса на плащане и след поканата за доброволно изпълнение, предявил правата си в заповедно производство. Заповедният съд уважил изцяло заявлението и издал заповед за изпълнение за сумите : 4066.28 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2025 година до окончателното плащане, 964.86 лева договорна лихва за периода 01.03.2025 година до 21.10.2025 година и 47.85 лева наказателна лихва за периода 01.03.2025 – 21.10.2025 година. Ответницата е подала възражение, което обусловило правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан по следните съображения:
Договорът за заем е реален. За да възникне правоотношението следва заетата сума да бъде реално предадена на заемателя. В конкретния случай доказателства за предаване на заетата сума по делото не са представени. Представеният по делото договор предвижда усвояването на заетата сума да стане по един от следните начини: чрез превод на посочена от заемателя банкова сметка; чрез предаване на сумата в брой в някой от офисите на Партньорите, посочени в сайта или чрез превод към посочена от заемателя кредитна или дебитна карта. От представения по делото договор с ответницата не става ясно какъв начин последната е избрала, за да получи заетата сума.
Налице е разпечатка на мейл от 03.08.2024 година, изходящ от ищеца (л.32 от делото), според който процесният договор е успешно сключен, сумата от 1590.60 лева е изплатена по банкова сметка. С оглед на това с доклада по делото съдът е дал указания на ищеца, че не сочи доказателства каква точно сума и как е предоставена на ответницата и е изискал от него да представи справка какви плащания са правени за погасяване на кредита и как сумите са отнасяни по пера. В предоставения от съда двуседмичен срок, както и към датата на съдебното заседание, ищецът не е изпълнил указанията на съда и не е представил доказателства, от които да е видно каква сума реално е предадена в заем на ответницата. Получените след съдебно заседание книжа, съдържат списък с разноски и искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение.
В обобщение. По делото не се установи сумата, предмет на договора за заем да е предоставена на ответницата и по какъв начин или ако е предоставена някаква сума, то какъв е размерът й. Следва да бъде отчетен и фактът, че исковото производство почива на принципа на състезателност и всяка от страните дължи доказване на претенциите си съгласно закона и указанията на съда. Не са налице условията и за служебно назначаване на икономическа експертиза, тъй като чрез това доказателствено средство се установяват факти, за които се изискват специални знания и умения. Конкретният случай не е такъв – не са необходими знания и умения в случаите, когато страната сама създава 2 пречки за събиране на доказателства и не изпълнява указанията на съда.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от Максо България АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***** иск срещу С. Т. М. с ЕГН ********** от град Монтана, жк.Младост, бл.20, вх.В, ет.5, ап.15 за установяване на задължения по договор за потребителски кредит 100084848/02.08.2024 година за сумите 4066.28 лева главница, платима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2025 година до окончателното плащане, 964.86 лева договорна лихва за периода 01.03.2025 година до 21.10.2025 година и 47.85 лева наказателна лихва за периода 01.03.2025 – 21.10.2025 година, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.2418/2025 година по описа на РС Лом.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
3