Определение № 31527 от 29.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31527 гр. София, 29.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110120185 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по Заявление с вх. № 157538/28.05.2026 г., подадено от ответницата Р. И. П., чрез процесуалния представител адв. П. Х., за изменение на постановеното по делото Решение № 7372 от 21.04.2026 г. в частта за разноските.

Заявителката поддържа, че съдът неправилно е извършил компенсация между разноските, определени в полза на всяка от страните. Излага, че понятието „компенсация“ не било уредено като самостоятелен правен институт. По делото не било правено валидно изявление за прихващане по смисъла на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, тъй като искането на ищеца било отправено до съда, а не до ответницата. Сочи към момента на извършването му насрещните вземания за разноски не били възникнали, изискуеми и ликвидни, както и че за прихващането било необходимо съгласието на ответницата.

По тези съображения иска решението да бъде изменено, като съдът постанови отделни осъдителни диспозитиви за разноските, дължими на всяка от страните, без между тях да се извършва прихващане.

Насрещната страна по заявлението – „ТС“ ЕАД – редовно уведомена на 28.05.2026 г., не взема становище по заявлението.

От фактическа страна съдът установява следното:

С постановеното по делото Решение № 7372 от 21.04.2026 г. съдът е уважил предявения иск за сума в размер на 2 709,01 лв., равностойна на 1 385,09 евро, и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 2 836,69 лв., равностойни на 1 450,38 евро. С оглед частичното уважаване и частичното отхвърляне на иска съдът е приел, че право на разноски имат и двете страни.

След съобразяване на доказаните разноски, възраженията за прекомерност и съотношението между уважената и отхвърлената част от иска, съдът е определил, че на ищеца се дължат разноски в размер на 356,67 евро, а на ответницата – разноски в размер на 14,93 евро. Съдът е констатирал и изрично направеното от ищеца искане за прихващане на насрещните задължения за разноски, поради което е присъдил само разликата между тях, възлизаща на 341,74 евро, която ответницата е осъдена да заплати на ищеца.

От правна страна съдът намира следното:

Заявлението е подадено от надлежна страна, която има правен интерес от исканото изменение, и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо.

1

Разгледано по същество, молбата е неоснователно.

Разпоредбата на чл. 78 ГПК урежда материалното право на страните да получат направените по делото разноски съобразно изхода на спора. При частично уважаване на предявения иск е възможно да възникнат насрещни вземания за разноски в полза и на двете страни. Процесуалният закон не съдържа изискване в тази хипотеза съдът задължително да постанови два самостоятелни осъдителни диспозитива. Достатъчно е да определи размера на разноските, дължими на всяка страна, след което, при заявено искане за това, може да присъди само разликата между двете насрещни вземания.

В съдебната практика понятието „разноски по компенсация“ се използва именно за обозначаване на този начин на присъждане на разноските. Употребата на думата „компенсация“ вместо законовия термин „прихващане“ не означава, че съдът е приложил непознат на правото способ за погасяване на задълженията. Правната квалификация на направеното искане се определя от неговото съдържание, а не от конкретната дума, използвана от страната.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд съдът разполага с правната възможност по своя преценка да присъди разноските по компенсация, без това да представлява негово задължение - в този смисъл са Определение № 123 от 13.05.2013 г. по гр. д. № 157/2012 г. на ВКС, I г. о., Определение № 123 от 24.08.2009 г. по гр. д. № 5491/2007 г. на ВКС, IV г. о., и Определение № 101 от 26.02.2018 г. по ч. гр. д. № 4011/2017 г. на ВКС, IV г. о.

По практически идентично възражение с Решение № 2570 от 18.05.2023 г. по в. гр. д. № 13118/2022 г. Софийският градски съд е приел, че при изрично заявено още с исковата молба искане за присъждане на разноските по компенсация районният съд законосъобразно може да определи насрещно дължимите разноски и да присъди само разликата. В същия акт е прието, че липсата на предварителна ликвидност на вземанията за разноски не препятства съдебното им прихващане.

Неоснователен е доводът, че съдът е извършил прихващането служебно и без валидно изявление на страна. В мотивите на решението изрично е установено, че ищецът е направил искане за прихващане на задължението за разноски. Следователно не е налице служебно извършено от съда прихващане при пълна липса на процесуално изявление.

Обстоятелството, че искането е било формулирано в исковата молба и съответно е било отправено до съда, не го прави невалидно. Съдебното прихващане по необходимост се заявява с процесуално изявление пред съда, разглеждащ делото. Същевременно исковата молба, съдържаща изявлението, е била връчена на ответницата по реда на чл. 131 ГПК, като тя е подала отговор и е организирала защитата си по иска. Поради това не може да се приеме, че изявлението не е достигнало до насрещната страна.

Неоснователно е и становището, че за извършване на прихващането е било необходимо изричното съгласие на ответницата. Прихващането е едностранен погасителен способ, а не договор между страните. Поради това насрещната страна не следва да дава съгласие, за да настъпи погасителното му действие, когато са налице съответните предпоставки и съдът е признал съществуването на насрещните вземания.

В случая съдът не е приел, че още към датата на подаване на исковата молба са се погасили невъзникнали към този момент вземания за разноски. С решението по съществото на спора съдът едновременно е определил изхода на делото, признал е правото на всяка от страните на разноски, установил е размера на всяко от насрещните вземания и е съобразил предварително заявеното от ищеца искане да бъде присъдена само разликата между тях.

Следователно искането в исковата молба има характер на процесуално искане, обусловено от бъдещия изход на делото, а не на твърдение, че към датата на исковата молба вече съществуват изискуеми и ликвидни вземания за разноски.

Според даденото с Тълкувателно решение № 2 от 18.03.2022 г. по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, при съдебното прихващане обстоятелството кога е настъпила 2 ликвидността на насрещното вземане - преди процеса или чрез установяването му в самия процес - не е пречка за зачитане на погасителното действие на прихващането. Съдебният акт, с който вземането е установено, осъществява условието, при което направеното в процеса изявление поражда действие.

Неоснователно е и искането за постановяване на два отделни осъдителни диспозитива.

Законът не установява задължителна форма, според която при насрещно дължими разноски съдът непременно трябва да създаде два отделни изпълнителни титула. В постановения диспозитив са индивидуализирани задълженото и правоимащото лице, основанието на задължението, размерът на дължимата след прихващането сума и производствата, за които тя се отнася. Диспозитивът е ясен, изпълняем и съответства на направените в мотивите изчисления: 356,67 евро – 14,93 евро = 341,74 евро.

По този начин не е накърнено правото на ответницата на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Напротив, признатото в нейна полза вземане от 14,93 евро е изцяло отчетено, като с него е намалено по-голямото насрещно вземане на ищеца.

Следователно Решение № 7372 от 21.04.2026 г. не е непълно или неправилно в частта за разноските на наведените в молбата основания. Определени са както разноските, дължими на ищеца, така и разноските, дължими на ответницата, а присъждането само на разликата между тях е допустимо и съответства на направеното от ищеца искане и на установената съдебна практика.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Заявление с вх. № 157538/28.05.2026 г., подадено от ответницата Р. И. П., чрез адв. П. Х., за изменение на Решение № 7372 от 21.04.2026 г., постановено по гр. д. № 20185/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 175 състав, в частта за разноските, чрез постановяване на отделни осъдителни диспозитиви за разноските, дължими на всяка от страните, без извършване на прихващане между тях.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3