Определение № 653 от 18.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 653 гр. Ямбол, 18.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20242300500352 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК 20559807, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Черковна“ №38, офис 4, представлявано от управителя И.К., подадена чрез пълномощника юриск. Г.А., против Определение № 1773 от 27.08.2024 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр. д. № 657/2024 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на основание чл.248 от ГПК на Решение № 372 от 03.07.2024 г. в частта относно присъдените на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 502.00 лв. с ДДС.

Оплакванията в частната жалба са за неправилност на обжалваното определение, тъй като районният съд не е отчел реалния обем на извършената от процесуалния представител на ищеца работа в исковото производство, изразяваща се в изготвянето на бланкетна искова молба, както и не е взел предвид обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, съображенията, изложени в исковата молба и в писменото становище са бланкетни и не се отличават с особена фактически сложност, при което съдът е следвало да определи адвокатско възнаграждение в размер под минималния. Жалбоподателят оспорва изводите на районния съд, че делото се отличава с особена фактическа и правна трудност и пълномощникът на страната е извършил дейност не по- малко ниска по обем от тази, която би извършил при дело с по-значителен материален интерес. Жалбоподателят счита, че в процесния случай следва да намерят приложение разрешенията, дадени в §2 и §3 от Решение на СЕС ог 25.01.2024 г. по дело № С- 438/22 и размерът на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед положения труд, сложността на делото и защитавания материален интерес да бъде определен в размер под минималия, при което би бил спазен и принципа на разумност и пропорционалност, отчитайки ниската стойност на защитимия интерес, липсата на фактическа и правна сложност па делото, както установената по сходни казуси съдебна практика. По изложените съображения въззивното дружество настоява обжалваното определение на ЯРС да бъде отменено, с присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция- заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв.

1

В подадения в срока по чл.276, ал.1 от ГПК писмен отговор насрещната страна М.Г.П., чрез пълномощника си адв. М. М. от АК- Пловдив, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в отговора, позовавайки се на цитираната в отговора съдебна практика. Моли частната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При извършената служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт– определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.275, ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Ямболския районен съд е образувано по искова молба на Р.

Г. П., с която против „ЮтеКредит България“ ЕООД са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 предл.1 и предл. 3 от ЗЗД и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД., с цена на първия 1 188.48 лв. и цена на втория иск 29.00 лв. /след допуснато от съда изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК.

В производството пред районния съд ищцата е била представлявана от пълномощник- адв. М. М. от АК- Пловдив, при условията на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗАдв., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023 г.

С постановеното по спора Решение № 372 от 03.07.2024 г., което не е било обжалвано от страните по делото и е влязло в сила, ЯРС е уважил предявените от ищцата против ответника два иска, като е приел за установено, че клаузата на Договор за заем № L 322639/14.05.2023 г., предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 1188.48 лв. е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и е осъдил на основание чл.

55, ал.1, предл. 1 ЗЗД „Юте Кредит България“ ЕООД да заплати на Р. Г. П. сумата от 29.00 лв. представляваща заплатена част от такса за разглеждане по недействителната клауза от договор за кредит № L322639/14.05.2023 г., в едно със законната лихва от датата на исковата молба– 29.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

С решението съдът се е произнесъл по разноските по делото, като е осъдил ответника да заплати на ищцата разноски пред тази инстанция в размер на 100.00 лв. и на адвокат М. М. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 502.00 лв. с ДДС за осъщественото от него процесуално представителство на ищцата.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение на адв. М., ЯРС се е позовал на съдебна практика, съгласно която, когато с една молба са предявени от един ищец срещу определен ответник обективно кумулативно съединени искове /като в настоящия случай/, интересът върху който следва да се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение е сборът на цената на всички искове. Като се е позовал на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на Съда на ЕС, съгласно което, съдът при определяне на адвокатско възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално определените размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и като е отчел цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, приключило в едно открито съдебно заседание, в което пълномощникаадвокат на ищцата не е взел лично участие, ЯРС е определил възнаграждение в размер на минималния, предвиден в Наредбата- 502.00 лв. с ДДС, при претендирани такива от адв. М., съгласно договора за правна защита и съдействие и представен списък на разноските по чл.

80 от ГПК в общ размер на 960.00 лв. с ДДС /по 480.00 лв. с ДДС за всеки от предявените искове/.

С молба от 24.07.2024 г. ответникът, действащ чрез пълномощника си е направил 2 искане по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, присъдени на адв. М. и намаляването им в размер под минималния. Искането си по чл. 248 от ГПК ответникът е обосновал с обема на извършената от процесуалния представител на ищцата работа, изразяваща се в изготвянето на бланкетен отговор на исковата молба /некоректно посочено от ответника/, с обстоятелството, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание, а съображенията, изложени в исковата молба и писменото становище по делото са бланкетни и не се отличават с фактическа и правна сложност. В молбата по чл. 248 от ГПК, ответникът се е позовал и на цитираното и в частната жалба решение на СЕС.

В подадения отговор на молбата по чл. 248 от ГПК, адв. М. е изразил становище за неоснователност на същата, позовавайки се на съдебната практика на ВКС и на окръжни съдилища в страната, цитирана и в отговора на частната жалба.

С обжалваното определение ЯРС е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските. За да постанови този резултат, ЯРС е приел, че не са налице предпоставки за намаляване на определения размер на възнаграждението с ДДС, като се е позовал на ниската фактическа и правна сложност на делото, разглеждането му в едно о.с.з., извършените от адвоката процесуални действия.

За да се произнесе по частната жалба, ЯОС съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. предвижда, че при безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 /Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ и осъжда другата страна да го заплати. Предвид даденото тълкуване в решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С- 438/22, посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

От значение в процесния случай за определянето на адвокатското възнаграждение, което ответната страна следва да заплати на адв. М. на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв., е защитавания материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искова се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не в сбор, както е приел районният съд. Под материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, законодателят е има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техния сбор.

Адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в Наредба № 1 за МРАВ, съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. В този смисъл са дадените разяснения в Определение № 146 от 04.04.2022 г. по ч.т.д. 358/2022 г. на II т.о. на ВКС, които се споделят от настоящия съдебен състав. В настоящия случай са предявени и уважени два обективно кумулативно съединени иска- иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД с цена на същия 1188.48 лв. и иск по чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД с цена на този иск 29.00 лв. При цена на иска 1188.48 лв., стойността на възнаграждението е 418.85 лв. без ДДС или 502.60 с ДДС. При цена на втория съединен иск 29.00 лв., стойността на възнаграждението е 400.00 лв. без ДДС или 480.00 лв. с ДДС. Общата стойност на минималните възнаграждения за двата иска, изчислени по реда, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения, е 818.85 3 лв. без ДДС или 982.60 лв.

В настоящия случай извършената пълномощника на ищцата адв. М. работа, се изразява в подаване на искова молба, която след постъпване на отговор от ответника е оставена без движение, подаване на уточнителна молба, представяне на писмено становище по делото, ведно със списък на разноските по чл.80 от ГПК, както и допълнително писмено становище. Пред районния съд е проведено едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ищцата не е участвал. Фактическата и правна сложност на спора не са отличителни спрямо типичните за подобен вид дела. За неоснователни се преценят от въззивния съд доводите на частния жалбоподател за бланкетен характер на исковата молба и писменото становище по делото. В същите процесуалният представител на ищеца е изложил подробно обстоятелствата, на които основава исковете си, както и правните аргументи, с които обосновава тяхната основателност.

При така дадените разяснения относно параметрите на релевантните обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че присъденото с решението на ЯРС възнаграждение на адв. М. на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 502.00 лв. с ДДС е напълно адекватно за извършената по делото работа, като практически същото е определено под минималните размери, предвидени в Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и не са налице основания за изменението му. Този размер на адвокатското възнаграждение е съобразен и с разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвиждаща за защита по дела с определен материален интерес заплащане на възнаграждение от 100 до 360.00 лв. Като е достигнал до същия краен извод, ЯРС е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.