Решение № 1655 от 10.02.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Административно дело 2358/2025
- Вид
- Решение № 1655
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 16.06.2026
- Състав
- Елена Янакиева
Други актове по делото
- Разпореждане № 11106 от 15.10.2025 · Елена Янакиева
- Определение № 12350 от 12.11.2025 · Елена Янакиева
- Разпореждане № 13913 от 11.12.2025 · Елена Янакиева
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 153, т. 1 и 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 153, т. 1 и 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 154, ал. 1 и 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 154, ал. 1 и 2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.58 ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 58, ал. 1, т. 10 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.6, ал.3, т.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.76, ал.1, предложение второ · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 5, предложение второ · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 83, ал. 6 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.84 ал.2 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл. 87 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.87, ал.1 · Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1655
Варна, 10.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXXIV състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА административно дело № 20257050702358 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба, подадена от А. И. И., с [ЕГН], и адрес с. Ново Оряхово, [улица], чрез адв. М. З. АК – София, срещу Отказ рег.№ 442000-13938/21.08.2025 г., постановен от Гл. инспектор от Четвърто районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР-Варна/, да му бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на отказа, като постановен при съществени нарушения на административноп-роизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи липса на мотиви, които да го обосновават, поради обстоятелството, че административният орган не е направил достатъчно, за да събере необходимите и релевантни към случая факти. Твърди, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ не изисква настъпили вече престъпни посегателства или отправени конкретни заплахи, а основателна причина за издаването на разрешително. Посочва, че административният орган е нарушил целта на закона – да бъдат предотвратени бъдещи евентуални посегателства. Въз основа на изложеното претендира отмяна на оспорения административен акт. В съдебно заседание и по съществото на спора поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. С писмени бележки подробно излага съображения за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът по жалбата – Началник на Четвърто районно управление при ОДМВР - Варна, чрез процесуален представител – юрк. Г. Г. оспорва жалбата и моли административният акт да бъде оставен в сила. Сочи, че на територията на област Варна няма данни за опасност за здравето и живота на жалбоподателя, както и за членовете на неговото семейство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана от активно процесулно легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт. Субективното право на оспорване е реализирано в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Обжалваният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 11.09.2025 г. /л. 4 от адм. преписка - гръб/, а жалбата до Административен съд – Варна е подадена на 23.09.2025 г. по пощата, чрез Четвърто районно управление при ОДМВР – Варна /л. 11 от делото/. Съдът приема, че жалбата, инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По основателността:
На 02.07.2025г. с вх. № 387500-406 А. И. И. подал до Началника на Четвърто РУ при ОДМВР – Варна заявление за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Към заявлението жалбоподателят представил анкетен лист от 02.07.2025г., в който, като основателна причина за издаване на разрешението е посочил, че оръжието му е необходимо за защита и самоотбрана. Пояснил е, че към него или към семейството му не са отправени заплахи, както и че не са подавани жалби за отправени заплахи. Към заявлението били приложени: Вносна бележка от 02.07.2025 г.; Приемо – предавателен протокол от 03.06.2025 г.; Протокол № 147/30.05.2025 г. за изстреляни боеприпаси, съгласно чл. 87 от ЗОБВВПИ; Удостоверение от 30.05.2025 г. за техническа годност на оръжието; Психиатрично освидетелстване за притежание на оръжие № 67/03.06.2025 г., в което д-р Граматиков е заключил, че лицето е психично здраво и не се води на диспансерен учет; Удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 1618/2008 г.; Констативен протокол от 28.07.2025 г. за извършена проверка на лице на основание чл. 153, т. 1 и 2 и чл. 154, ал. 1 и 2 от ЗОБВВПИ.
Резултатите от проверката били обективирани в Докладна записка рег. № УРИ442р-22232/09.07.2025 г. на мл. кр. Д. М. инспектор в Четвърто РУ - Участък – Долни Чифлик, съгласно която при извършена проверката е установено, че заявителят живее на посочения адрес, където е осигурил място за съхранение на огнестрелното оръжие. Срещу лицето през последните 3 години не са постъпвали сигнали или жалби, както и не са регистрирани данни за злоупотреба с алкохол, употребата на наркотични вещества или други упойващи вещества. Предложението е да бъде продължен срока на разрешението за притежание на огнестрелно оръжие на заявителя.
С обжалвания Отказ рег. № 442000-13938/21.08.2025г. Началникът на Четвърто районно управление при ОДМВР – Варна посочил, че искането е направено пред компетентен орган и е придружено с изискуемите документи по силата на специалния ЗОБВВПИ. Необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие не е основателна, като липсата на тази законова предпоставка води до неоснователност на заявлението. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, като посочва, че не е достатъчно заявителят да твърди необходимост, а да обоснове същата. На тези основания Началникът на Четвърто районно управление при ОДМВР – Варна е отказал издаването на разрешение за притежание на огнестрелно оръжие.
В производството пред съда, по искане на жалбоподателя, бе разпитана свидетелката Ж. Ж. Н., живееща на семейни начела с жалбоподателя. Познават се от 40 години. От свидетелските й показания се установява, че живеят в края на с.Ново Оряхово, като граничат с къща, която е обитаема само през лятото. На въпроси на съда, посочва, че не е имало опити за влизане в къщата с взлом, но при всеки лай на кучета, тя заставала на прозореца, защото много се страхувала. Свидетелката пояснява, че този неин страх е вследствие на запалилата се през 2015 година къща в с.Малашевци гр. София, като споделя съмнения, че това се е случило поради неразбирателството им с хора от ромски произход. Нееднократно сигнализирали районното управление в Орландовци по този повод. Преди пожара, както и непосредствено след него ходили във Второ РУ в София, където забелязала, че сигналите им не се входират. Официално, не били уведомявани, че по техните сигнали са образувани проверки. Страхът, който според нея произхожда от възможността „циганската мафия“ да намери жалбоподателя, мотивирало И. да поиска да му бъде продължено разрешението за притежание на огнестрелно оръжие.
При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
При извършената служебна проверка на валидността и законосъобразността на отказа, съдът установи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл.76, ал.1, предложение второ и чл. 83, ал. 5, предложение второ от ЗОБВВПИ, а именно началникът на РУ – Варна, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Видно от Заповед № 365з-6216/25.07.2025 г. функциите на началник на Четвърто районно управление при ОДМВР – Варна са възложени на Г. С. Г..
Обжалваният административен акт е издаден в предвидената писмена форма, с необходимото съдържание, регламентирано с разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, като са посочени фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, съставляващо липса на мотиви. В оспорения акт се съдържат такива, които са конкретно обвързани и отговарят на твърденията в подаденото заявление и анкетния лист. Същите обосновават крайния извод и разпоредителната част на административния акт.
Отказът е постановен и в съответствие с материалния закон.
В едномесечен срок преди изтичането на срока по чл.84 ал.2 ЗОБВВПИ, лицето получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл.81а от с.з., подава заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР, придружено с конкретно посочени документи, по арг. от чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ. Съгласно ал.3 на посочената разпоредба разрешението за подновяване се издава по реда на чл.83. Нормата от своя страна урежда първоначалното издаване на разрешение, поради което е логично и при искане за подновяване на разрешението да не е налице някое от обстоятелствата по чл.58 ал.1 от ЗОБВВПИ.
Разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е благоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. Проявните форми на видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са изчерпателно посочени в чл.6 - служебни цели /чл.6, ал.2/ и граждански цели /чл.6, ал.3/. И при двете проявни форми охраната на личността е обозначена като „самоотбрана“. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност с източник ежедневието на заявителя. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл.6, ал.3, съответно в чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин.
Законодателят, в чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ, е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл.83 ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида: свързани с личността на заявителя /т.1-9 на чл.58, ал.1/ и свързани с целта, за която се иска разрешението /т.10 на чл.58, ал.1/. Абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение, по арг. от чл.58, ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ. Несъмнеността изисква достигане на степен на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната представа за полезност или „застраховане“ против евентуални опити за посегателства.
Снабдяването с разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /за самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. Административният орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона.
Разпечатката съдържа 28 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f800319-3615-4fb2-9809-5060897dc72f