Решение № 463 от 10.08.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500540 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 ГПК.

Л. К. Х. – взискател по изпълнително дело № 98/2006 г. по описа на ДСИ при РС – Б., обжалва разпореждане от 18.07.2023 г. на същия ДСИ, с което е прекратено принудителното изпълнение по изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Длъжникът ИК „З.“, видно от материалите по делото, е заличен в ТР с решение на СОС № 640 от 20.11.2009 г., постановено по гр. д. № 340/2005 г. по описа на същия съд, вписано в ТР на 21.07.2010 г., след приключило производство по несъстоятелност за него, съответно порцедурата по чл. 436 ГПК по размяна на книжа не е осъществявана.

В изложените от ДСИ мотиви по обжалваните действия са изложени съображения за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Настоящият въззивен състав, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:

Принудителното изпълнение е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК – поради перемпция.

Видно от материалите по делото, изпълнителното производство е 1 образувано на 27.04.2006 г. по постъпила на 21.06.2006 г. молба от Л. К. Х., с която е представен изпълнителен лист от 14.02.2006 г., издаден в полза на Л.

К. Х. срещу ИК „З.“ по гр. д № 289/2005 г. по описа на РС – Б.. В молбата е поискано връчване на ПДИ и е посочен изпълнителен способ налагане на запор на вземанията на длъжника по една от банковите му сметки. При образуването на изпълнителното дело ДСИ е оставил без уважение искането за налагане на запор поради това, че длъжникът е в несъстоятелност. На 28.04.2006 г. е изпратена ПДИ, връчена на синдика на 11.05.2006 г.

Изпълнителни действия не са извършвани по делото, взискателят след подаване на молбата, получена на 21.04.2006 г., не е искал извършване на други изпълнителни действия.

Длъжникът е заличен в ТР с решение на СОС № 640 от 20.11.2009 г., постановено по гр. д. № 340/2005 г. по описа на същия съд, вписано в ТР на 21.07.2010 г., след приключило производство по несъстоятелност за него, като същият е обявен в несъстоятелност с решение на СОС от 24.02.2006 г., вписано в ТР на 16.09.2008 г.

При тези данни правилно е прекратено принудителното изпълнение от ДСИ. Съгласно чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка /каквото настоящото не е/. Законът санкционира бездействието на взискателя с прекратяване на изпълнителното производство, тъй като то не може да бъде висящо безкрайно дълго време, същевременно при бездействие на взискателя за период повече от две години се предполага, че той се е дезинтересирал от производството, тъй като в противен случай би правил нови искания за извършване на изпълнителни действия, след като не е бил удовлетворен чрез посочения първоначално изпълнителен способ. Жалбоподателката не е проявила никаква активност след подаване на първоначалната молба /което е нейно задължение в случай, че желае успешно развитие на производството/, не е поискала извършването на изпълнителни действия, нито е проявила дори минимален интерес към развитието на производството, поради което същото е прекратено по право /в каквато насока е константната съдебна практика/ много преди постановяване на разпореждането на ДСИ, просто ДСИ е констатирал този факт значително по-късно и формално е постановил 2 разпореждането, предмет на настоящото обжалване. ДСИ не дължи активност в случая – няма задължение служебно да извършва изпълнителни действия /а и в случая е била налице и пречка за извършване на такива – длъжникът е бил обявен в несъстоятелност/, няма и задължение и да уведомява взискателя при липса на развитие на производството, за което няма как взискателят да не е бил наясно, след като не е получил плащане за вземането си.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и изпълнителното производство да не бе прекратено по право на основание перемпция, то след заличаване на длъжника производството не би могло да продължи поради липса на субект – носител на задължението. Вземанията на жалбоподателката е следвало да бъдат удовлетворени в производството по несъстоятелност и най-вероятно са били приети служебно от синдика /данните в ТР по партидата на длъжника обаче са непълни и не може да се направи категоричен извод за това/, но са останали неудовлетворени поради изчерпване на масата на несъстоятелността.

Съобразно гореизложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Л. К. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Х.Б.“ № 9, вх. В, ет. 3, ап. 9 срещу разпореждане от 18.07.2023 г. на държавен съдебен изпълнител при РС – Б., с което е прекратено принудителното изпълнение по изпълнително дело № 98/2006 г. по описа на същия ДСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3