Присъда № 93 от 13.05.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 6244/2023
- Вид
- Присъда № 93
- Подписан
- 13.05.2024
- В сила
- 10.01.2025
- Състав
- Силвия Лъчезарова Алексиева
Цитирани разпоредби
- чл. 137, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147 · Наказателен кодекс
- чл. 147 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 93
ОТ 13.05.2024 г. ПО НЧХД № 6244/2023 г.
НА ПЛОВДИВДСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НО, ІІI СЪСТАВ
С частна тъжба и уточнения, М. Л. С. ЕГН ********** от **** е повдигнала обвинение спрямо А. Н. Я., с ЕГН ********** от ****, ****, за това че на 14.08.2023 г. в гр. Пловдив е приписала престъпление лъжесвидетелстване на М. Л. С. в писмени обяснения депозирани в АК Пловдив, където е посочила, както следва:
- „за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания, защо излъга“
- „през цялото време тя най нагло и безочливо лъжеше“
- „лъжливите й свидетелски показания“
- „исках да ми обясни защо лъжесвидетелства срещу мен“ – престъпление по чл.
147 ал. 1 от НК.
Производството е протекло по общия ред със събиране на писмени и гласни доказателства.
Тъжителката счита престъплението за доказано от обективна и субективна страна, както и че деянието изпълва всички съставомерни признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
В съдебно заседание подсъдимата не се признава за виновна, дава обяснения по случая като признава авторството на текста в инкриминираните обяснения, като сочи, че многократно е твърдяла тези обстоятелства, убедена в тяхната истинност и това и е донесло множество негативи и загуба на време и нерви, включително и многобройни наказателни и дисциплинарни производства. В последна дума моли за оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата А. Н. Я., с ЕГН: **********, е родена на ****, и живее в **** и е б., б. гр., с висше образование, неомъжена, работеща и неосъждана.
През 2021 г. подсъдимата практикувала **** като вписан в **** ****. По повод на заведени 14 бр. съдебни производства от името на подсъдимата, като процесуален представител на свид. И. Ц. срещу различни дружества, бивши работодатели на свид.
Ц. и частната тъжителка, всички те свързани със свидетелката Д. Т.-Д., възникнал конфликт между свид. И. Ц. и частната тъжителка С. от една страна и подсъдимата Я. от друга. Последвали множество жалби от страна на подсъдимата срещу Ц., една от които до адвокатска колегия София, по която било образувано дисциплинарно дело № 173/2021 г. на дисциплинарен съд Іви състав при САК.
В открито заседание на 16.12.2021 г. във въпросното заседание се явила частната тъжителка в качеството й на свидетел. Същата дала свидетелски показания, които се отнасяли до факти осъществени в миналото, а именно че се познавала с подсъдимата и че я била виждала в апартамента- кантора на свид. Ц.. Това ядосало подсъдимата Я., която напуснала залата на заседанието и се отправила след освободената свидетелка, за да й потърси сметка защо говори неистини и защо лъжествителества пред дисциплинарния състав. Този конфликт станал повод за многобройни производство заведени от страна на частната тъжителка срещу подсъдимата включително досъдебно производство за заплаха за убийство, за грабеж, за нападение, както и две дела от частен характер, а именно НЧХД 7807/2022 г. и НЧХД 7808/2022 г. по описа на СРС.
1
По първото НЧХД, С. предявила и граждански иск, като подсъдимата упражнила и правото си на насрещен иск по чл. 45 от ЗЗД, където описала, че действията на частната тъжителка й причинявали психичен дискомфорт, който я мотивирал да посети психиатър, чието заключение, обективирано в епикриза и било в смисъл че пациентката е „нестабилна“ и й било „трудно да се концентрира и да се справя в работата и ежедневните задължения“. Това мотивирало частната тъжителка да подаде жалба в АК Пловдив за образуване на поредната дисциплинарна преписка срещу Я., а именно № 25/2023, тъй като същата не можела да изпълнява професионалните си функции. Преди това били подадени множество сигнали от страна на С. срещу Я., по които били образувани и преписките № 1/2022, № 3/2023, № 10/2023, № 20/2023 и други, по които подсъдимата депозирала едни и същи обяснения, а адвокатски съвет при АК Пловдив вземал решения да не се образуват дисциплинарни производства срещу Я.. Дисциплинарна преписка № 20/2023 г. била образувана по сигнал именно на частната тъжителка С. и имала за предмет точно оплакване от страна на С. за същите клеветнически твърдения инкриминирани с частната тъжба.
По сигнала на С. била образувана дисциплинарна преписка под номер 25/2023 г. по описа на АК Пловдив и препис от сигнала на С. бил връчен и на Я.. На основание чл. 137, ал. 1 от Закона за адвокатурата подсъдимата на 18.08.2023 г. подписала с електронен подпис и депозирала в АК Пловдив, писмени обяснения, които по никакъв начин не се различавали от такива депозирани в предходни такива (четири само за 2023 година, образувани по сигнал на частната тъжителка срещу подсъдимата). В тях подс. Я. обяснявала предшестващите насрещния иск отношения и посочила, че излязла от залата на дисциплинарното производство „за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания, защо излъга“. Също така Я. посочила, че при даването на показания пред дисциплинарния съд С. „през цялото време тя най нагло и безочливо лъжеше“, както и че след това подсъдимата излязла пред залата, за да поиска сметка от С. за дадените „лъжливите й свидетелски показания“, като „исках да ми обясни защо лъжесвидетелства срещу мен“.
Тези обяснения били съставени по метода „копи-пейст“ от предходни такива давани както по досъдебни производства, където подсъдимата се обяснявала защо е възникнал конфликта пред залата на дисциплинарния съд, така и по дисциплинарните проверки извършвани срещу нея. На 11.10.2023 г на заседание на адвокатския съвет на АК Пловдив било взето решение № 415, с което било отказано да се образува дисциплинарно производство срещу подсъдимата. Частната тъжителка била уведомена, както за депозираните обяснения , така и за взетото решение.
След като се запознала с депозираните обяснения Частната тъжителка завела настоящото производство.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно обясненията на подс. Я. и показанията на свидетелите И. Ц., Я. П. Ч., Д. А. Т.-Д., както и писмените доказателства – писмени обяснения на А. Я. депозирани пред АК Пловдив, етапна епикриза, отговор на тъжба и насрещен иск, доклад от докладчик по дисциплинарна преписка, разпечатки от вайбър кореспонденция, сигнал до СРП от Я. срещу И. Ц., Протокол от заседание на Іви състав на дисциплинарен съд на САК, решение и мотиви по дисциплинарно дело № 173/2021 г. по описа на дисциплинарен съд при САК, Решение от 15.04.2022 г. на Висш дисциплинарен съд на Адвокатурата по д.д. № 1 по описа за 2022 г., Писмени обяснения по дисциплинарна преписка № 1 от 2022 г. от А. Я., Решение 296 по дисциплинарна преписка № 20/2023 г. на Адвокатски съвет на ПАК, Писмо, ведно с жалба по дисциплинарна преписка № 3 /2024 г. на АС на ПАК, частна тъжба от М. С.
2 против А. Я. за обида, ведно с доказателства, Разпореждане за прекратяване на НЧХД 7807/2022 г. по описа на СРС, Постановление на СГП от 16.02.2022 г. за потвърждаване на постановление за отказ да се образува ДП, Постановление от 13.01.2022 г. за отказ да се образува ДП, Протокол по НЧХД № 7808/2022 г. по описа на СРС, Договор от 20.12.2020 г. и Решение № 2498/113.02.2024 г. по ГД № 110701/2023 г. на СРС, Присъда № 123/12.03.2024 г., дисциплинарна преписка № 25/2023 г. на Пловдивска адвокатска колегия, ведно с материалите по преписката и решения на АК Пловдив по ДП № 1/2022, № 3/2023, № 10/2023, № 20/2023, призовка от 03.04.2024 г. по НЧХД 7807/2022 г. и заверено копие от разпореждане за насрочване по същото дело, справка за съдимост, и другите събрани и приобщени по надлежния ред писмени доказателства.
По отношение на Публикациите от медии приложени към отговора на тъжбата, съдът намира, че следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, тъй като по своята същност представляват художествени текстове създадени със журналистическа цел с непроверена фактология, поради което не следва да им се придава доказателствена сила на свидетелстващи документи.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата изцяло, отчитайки тяхната двойна природа, а именно като средство за защита и такова за доказване. Съдът намира, че същите са добросъвестно изложени и кореспондират с останалия писмен и гласен доказателствен материал като поради това им дава вяра. Съдът ги кредитира в частта, че подсъдимата и тъжителката са в дългогодишен ожесточен конфликт по повод отношения между свид. Ц. и Я..Това кореспондира с абсолютно всички доказателства по делото, включително и показанията на всички свидетели.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата и в частта им, в която тя посочва, че инкриминираните изрази са многократно посочвани като обяснения по всички наказателни и дисциплинарни производства, тъй като това кореспондира с останалите събрани писмени доказателства.
Съдът кредитира показанията на всички свидетели по отношение на релевантните факти, а именно какви са отношенията между тъжителката и подсъдимата.
От разпитите на свидетелите става ясно, че има две групи свидетелски показания от една страна са тези на свид. Д., свид. Ч. и обясненията на подсъдимата Я., а от друга на свид. И. Ц.. И двете групи показания се обединяват около факта, че поради възникнал спор за имуществени отношения между И. Ц. и дружествата менажирани от свид. Д. възникват съдебни спорове, в които е замесено и името на подсъдимата Я.. В резултат на това, в образуваното дисциплинарно производство срещу свид. Ц., последният се опитва да докаже своята невинност, като се позовава на свидетелските показания на частната тъжителка, а Я. оспорва истинността им, като пряко се конфронтира с нея извън залата. Въпросът за истинността на показанията и за отношенията между Ц., Д. и Я. остават извън предмета на доказване по настоящото производство и тъй като са обект на редица други производства, някои от които от общ наказателен характер, други от частен, а трети от граждански такъв съдът намира за неуместно да провежда разследвания за тези конкретни обстоятелства и да анализира показанията на свидетелите в смисъл на кой е прав и кой не е в горепосочените отношения, поради липсата на връзка с предмета на доказване по настоящото дело (Решение №21/11.12.2019 по дело №1246/2018 на ВКС и Решение №65/04.06.2020 по дело № 281/2020 ВКС) и забраната да се води паралелен процес. В този смисъл съдът кредитира показанията на свидетелите от гледна точка на предшестващите конфликта отношения.
Съдът дава вяра на всички писмени доказателства относно това къде и по какъв повод са съставени както и за тяхното авторство.
3
Събраните доказателства са непротиворечиви и подкрепят установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка.
С оглед на това съдът прие за безспорно установено извършването от обективна страна на проявата, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
Съставът на престъплението „клевета” може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото, а не да представлява оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Във връзка с изискванията за конкретност следва да се посочи, че според практиката на ВКС, за да е налице клевета, е необходимо приписаното престъпление да е обвързано с конкретно лице, което следва да е ясно още в момента на извършване на деянието. Когато на лицето се приписва престъпление, се изисква да е за общественоопасно деяние, достатъчно конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. С клеветата се засяга достойнството и честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе отрицателно на обществената оценка за него, която то получава. Като неотменимо право на личността, достойнството и честта на лицето са гарантирани от Конституцията и защитени чрез криминализиране на проявите, които неправомерно ги засягат, като наказуемостта за дееца не е обвързана с някакви вредни последици за пострадалия, които съставляват необорима презумпция и не подлежат на доказване.
Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f7f7402-7382-4c2c-bf22-340b26ab499d