Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 33 от 13.01.2022, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 407/2021
Вид
Решение № 33
Подписан
13.01.2022
Състав
Николай Стефанов Стефанов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Русе, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря М.Й.С. като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20214520100407 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД

Ищцата Н. Д. М. от гр.Русе, чрез пълномощника си адв.С.К. от РАК е предявила срещу ответника “Пресгрупа Утро“ ЕООД с ЕИК:117017845, представлявано от управителя Милена Дякова иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Претендира сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 28.01.2016г. до окончателното плащане , както и разноски по делото.

Твърди, че „Пресгрупа Утро“ ЕООД е издател на русенския вестник „Утро“, където в бр.** от 28.01.2016г., в нарушение разпоредби на Закона за защита на личните данни, ответникът публикувал статия, касаеща ищцата и нейният малолетен син. Поддържа, че материалът, озаглавен: „Наказание „забележка“ изправи пред съда училищен директор“, излязъл по повод обжалване пред Административен съд – Русе на издадена от директора на СОУЕЕ „Св.Константин – Кирил Философ“ заповед за налагане наказание на детето на ищцата М.М. - по това време ученик в седми клас на училището.

Статията била оповестена на първа страница на вестника и поместена с пълния си текст в раздел „Общество“ на пета страница, като издателят 1 вмъкнал факсимиле на изявление, отправено предния ден до вестника от ищцата Н.М..

Твърди се, че изявлението е направено, след като ищ цата била потърсена в работно време на служебния й телефон в ***** – Русе от представител на вестника – Н.П., като журналистът поискал обяснение за подадената жалба. В разговора, ищцата била уведомена, че ще последва публикация. С изявлението си до вестника, ищцата

Н.М. изразила становището си и изрично заявила, че се противопоставя на публикуване във вестника на лични данни – нейни и на малолетното й дете. Въпреки това, ответникът публикувал факсимиле на изявлението й, в което ясно се виждали имената и адреса й, респективно адреса на малолетното дете.

Ищцата твърди, че с действията си „Пресгрупа Утро“ ЕООД нарушило редица норми на ЗЗЛД, с оглед което била сезирана Комисията за ЗЛД и образувана преписка №***/2016г. Комисията установила нарушение разпоредбите на закона от страна на вестника, но при неправилна материална квалификация. Решението й било обжалвано, както от ищцата Н.М., така и от вестника. Образуваното съдебно производство достигнало касационна инстанция. С влязло в сила Решение №***/22.07.2019г. по АД №***/2018г.

ВАС, 5-то отделение приел, че ответното дружество е извършило нарушения по чл.2, ал.2, т.1, т.3 и т.5 (отм. ДВ, бр.17 от 2019г.) на ЗЗДЛ, които се изразяват в: „публикуването на достатъчно лични данни, които дават възможност да се индивидуализира личността на детето и неговата майка, чрез посочване на училището, класа, в който учи, което е индиция за възрастта му, двете имена и професията на майката, като отделно при публикуване на писмото й е видим подписът й“.

Въз основа изнесените обстоятелства, ищцата приема, че след като е налице установено от съд противоправно деяние, за ответника се поражда гражданскоправна отговорност да обезщети причинените му вреди.

Р а з в и в а пространни правни съображения, досежно приложение разпоредбата на чл.49 ЗЗД, като поддържа, че о тветникът е търговско дружество, юридическо лице, което отговаря по реда на чл.49 ЗЗД, тъй като деянието е извършено от лица при изпълнението на работа, която им е възложена от ответника. Счита, че в този случай отговорността на дружеството е обективна и няма нужда да се изследва въпроса кои точно 2 работници и служители са лично отговорни за увредата.

Твърди, че според съдебната практика - т.З на ППВС № 17/18.11.1963 г. на ВС "определящо за отговорността по чл.49 от ЗЗД е обстоятелството кое предприятие осъществява контрол и организация върху дейността или работата, от която са произтекли вредите" - така се сочи и в определение №*** от 16.05.2018 г. по гр.д.№***/2018 г. на ВКС, 3-о гр. отд. В друг акт на ВКС- определение №*** от 02.02.2016 г. по гр.д.№***/2015 г. на ВКС, 4-о гр. отд. -се сочи, че "отговорността почл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия. Тя възниква когато има причинени вреди при или по повод изпълнение на възложената работа. Не е необходимо при иск с правно основание чл.49 да бъдат установени конкретните изпълнители на работата." Твърди, че в настоящия случай може дори да се установят лично отговорните лица, т.к. в статията е посочен автор, а в края на съответния брой на вестника са изписани отговорен редактор, водещ на броя, главен редактор.

Ищцата твърди, че е засегната както като родител, така и заради професията и длъжността й към него момент - **** и говорител на същата.

Твърди, че непосредствено след публикуването на статията, с която по недвусмислен начин б и л а разкрита нейната и на сина й самоличност в контекста на невярно описан конфликт в училище, по телефона започна ли да й се обаждат непрекъснато (в работно и извън работно време) журналисти от различни медии, които се интересували от допълнителна информация във връзка с поведението на сина й и нейната реакция. Счита, че тези журналисти вече имали формирано в резултат на статията негативно отношение към описаната проява на нейния син, както и към действията й по завеждане на административното дело, което според тях било насочено срещу авторитета на училището.

Ищцата твърди, че в продължение на месеци б и л а подложена на непрестанен тормоз, тъй като, от една страна, като говорител на *** била задължена да общува служебно с медиите, а от друга, трябва ло да отговаря на въпроси, свързани с личната й сфера по повод на заведеното административно дело. Обаждал и се журналисти от телевизионни канали, които й предлагали участия в предавания, в които различни специалисти (учители, представители на Инспектората по образование, отдел „ЗД" и др.) да обсъждат поведението на сина й и нейното разбиране за отношенията 3

„учител-ученик". Независимо от обстоятелството, че ищцата категорично отказвала участие в такива срещи, статията предизвикала изключително голямо обществено недоволство срещу нея, в качеството й на родител и **, тъй като била представила заведеното административно дело, като конфликт родител-учител, въпреки че директорът на училището, чиито действия били обжалвани, действал само като административен орган.

Ищцата твърди, че превратното представяне в статията на несъгласието й с един административен акт като проявено неуважение към педагозите допълнително предизвикало множество обществени обсъждания по радиото и допълнителни статии в медии, в които се представяли негативни спрямо поведението й позиции на учители и училищни директори , като по този начин бил уронен професионалния й и родителски авторитет.

Твърди, че в друга статия на вестник "Утро" от 16 *** 2016г., озаглавена "Съд спря наказание на ученик заради дрога" (отнасяща се до случай в ***) се правило препратка към заведеното от ищцата дело, като е описано, че наказанието на сина й е наложено "заради счупен чин при пълната с опасности екстремна игра „паркур", като информацията отново изцяло била невярна. В тази връзка и предвид случилото се в *** било цитирано изявление на директора на училището, който заяв ил пред вестника:

"Родителите с всички сили бранят чадото си от наказание. И в тази пламенна отбрана предпочитат да забравят, че наказанието за провинения е онзи механизъм, който дава възможност на малките или по-пораснали деца да проумеят грешката си, а като запомнят наказанието - най-вече дискомфорта и срама от него, да не повтарят това, заради което ги е сполетяло. В момента родителите на днешните ученици са онези, които раснаха в условията на разпад на ценности, стойности и морал, във времето, когато внезапно всичко стана позволено, а робуващите на етика и правила бяха осмени и наречени жалки и смешни неудачници. На такива родители трудно може да се обясни, че усещането за всепозволеност, което те създават у децата си, ще доведе до нервен срие и депресия, когато те се изправят пред първия проблем, в който няма да го има шанса за привилегировано разрешаване".

Ищцата твърди, че предвид предходното разкриване на самоличността й и невярно представените факти, тази статия, макар и издадена по друг 4 повод, косвено продължи ла негативното въздействие върху нея и малолетния й син. Счита, че по този начин с поредица от материали в-к "Утро" упорито и умишлено наложил и затвърдил тезата, че синът й е виновен, за което трябва да понесе срама на наказанието, наложено чрез медийни и обществени дебати и че като ** в *** Н.М. се възползвал а от служебното си положение, за да издейства „привилегировано разрешаване" и безнаказаност. Това компрометирало съществено, както положението й на юрист, чиято **ска функция е свързана пряко със защита на правата на децата, така и родителския й капацитет, като била представена поред обществото като човек без стойности и морал, с неадекватна правна и родителска преценка и незачитащ авторитети.

Ищцата твърди, че публикациите предизвикали множество негативни реакции сред нейни близки и познати, които се довери ли на информацията във вестника и осъдили поведението й. Твътрди, че з начителна част от колегите й *** се дистанцирал и о т нея, като приели, че реакцията й била неподходяща, предвид хулиганската проява на сина й, и несъответстваща на високия пост, който заема.

Твърди, че много нейни колеги – *** недвусмислено заявили, че с действията си ищцата била засегнала престижа на съдебната власт , като дори административният ръководител *** предложил временно да я замести във функцията на говорител на ОП-Русе, докато „интересът на медиите утихне “. Твърди, че поведението на ***те и това на административния ръговодител на Русенска окръжна прокуратура, недвусмислено й показали, че макар и косвено институцията, в която работ и, се чувства в риск от медийния интерес към нея.

Ищцата твърди, че освен в печатното издание, в-к "Утро" публикувал въпросната статия и в електронен вариант от 26 януари 2016г. , като бил осигурен достъп на читателите до коментари. Това провокира ло вълна от обществено недоволство на напълно непознати лица, които открито отправяли заплахи към малолетното дете на ищцата, когото вместо да накаж е и набие се била втурнала да защитава с процесуални хватки. Твърди, че имало много обидни, груби квалификации и агресивни коментари и въпреки, че голяма част от тях би л и насочени към малолетно дете, в-к „Утро" ги премахнал едва година по-късно след като вече ищцата била завела дело по 5

ЗЗЛД и изрично била посочила това обстоятелство.

Твърди, че негативните коментари на страницата на статията във вестника травмирали изключително много нейния син, който активно чет ял всичко изписано за него и майка си и започна да се страхува за безопасността си. Наложило се да бъде изпращан и посрещан от училище, което допълнително усложнило семейния график на ищцата и създало допълнителни неудобства и притеснения. Ищцата твърди, че синът й загубил веселостта си, станал плах и затворен в себе си, прекъсна л голяма част от контактите си и активните си спортни занимания, започнал да се притеснява от нови запознанства.

Н.М. твърди, че тази продължителна умишлена фалшива кампания на вк „Утро", в чиято статия единствената достоверна информация били личните им данни, предизвикала изключително тежки последици за нея и семейството й. Поддържа, че в рамките на около година, се налага л о непрестанно да опровергава написаното, както и да защитава малолетното си дете от мръсотията, която би л а изсипана върху него единствено поради обстоятелството, че е * * . Твърди, че това породило сериозен стрес на работното й място и невъзможност да се концентрира в служебните си задължения, тъй като по един безскрупулен и арогантен начин б ила засегната интимната й сфера и връзката й с детето и това непрестанно ангажирало мислите и енергията й.