Определение № 295 от 14.03.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 295 гр. Стара Загора, 14.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20245500500155 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. Д. М. АК – София, против разпореждане № 7736/21.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 5182/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Е. Д. Х. за сумите от 30,00 лв. – такси и 120,00 лв. – разходи за уведомяване за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при съществено процесуално нарушение, неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за въпросните суми и присъждането на разноски за държавна такса.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.Б.“ АД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу Е. Д. Х. от гр.С.З. за сумата от 1172,23 лв. - главница за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г.; 311,47 лв. – договорна лихва за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г.; 159,84 лв. – мораторна лихва за периода от 06.10.2020 г. до 1

11.12.2023 г.; законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането; 30,00 лв. – такси за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г.; 120,00 лв. – разходи за уведомяване от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г.; 35, 87 лв. – държавна такса, както и 480 лв. – адвокатско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за издаване на кредитна карта с № ЕС 58500/25.07.2006 г., сключен между банката и длъжника, по силата на който банката е предоставила на Е. Д. Х. кредит в размер на 2155,81 лв., а последния се задължил да върне заетата му сума, ведно с договорна лихва, съгласно погасителния план към договора за кредит, в срок до 11.12.2023 г.

Кредитополучателят не изпълнил точно задължението си по договора за кредит, а на 11.12.2023 г. задължението му станало изискуемо в пълен размер поради обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираната сума от 30 лв. – такси и 120 лв. – разходи за уведомяване за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г., като е приел, че уговорката за такси се превръща в необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване на кредитора.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:

По отношение на таксите в размер на 30,00 лв., за да бъде издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, съответните суми следва да бъдат предвидени в договора, но също така следва да бъдат достатъчно индивидуализирани и конкретно посочени в приложения документ по чл. 417 ГПК - извлечение от счетоводни книги. В разпоредбите на ЗКИ е предвидено минималното съдържание на извлечението от счетоводните книги. В случая, в извлечението приложено към заявлението, е посочено, че се претендират такси в размер на 30,00 лв., която сума обаче не е индивидуализирана конкретно по отделни компоненти и пера. Това не дава възможност на заповедния съд да провери за какво са претендираните начислени такси и дали са съобразени с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Този пропуск не може да бъде саниран с конкретизиране на претендираните суми за такси в заявлението или частна жалба, тъй като същите следва да бъдат посочени конкретно в документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - извлечението от счетоводните книги на банката.

Илюстрация на казаното е и следното - заявителят претендира такси в общ размер на 30,00 лв. за периода 06.10.2020 г. - 11.12.2023 г., които изобщо 2 не е ясно от извлечението как са получени и което с оглед изложеното в предходния абзац прави още по-наложително наличието на разбивка в извлечението на претендираните такси, нещо което както се каза не е налице в случая - в извлечението от счетоводните книги е посочена само сумата от 30,00 лв., като „такси“ за периода 06.10.2020 г. - 11.12.2023 г., без никаква друга конкретизация на вземането.

По отношение на разходите за уведомяване по кредит в размер на 120,00 лв. - съгласно разпоредбата на чл. 10а. ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал. 2 ЗПК. Безспорно, обявяването на предсрочна изискуемост, както и уведомяването на длъжника за това, са действия по управление на кредита. Следователно кредиторът не може да събира суми под каквато и да е форма за дейности, свързани с управлението на кредита, вкл. и за обявяването му за предсрочно изискуем. Освен това задължението за уведомяването на длъжника за предсрочна изискуемост на вземането тежи върху кредитора и в договора няма клауза, според която разноските за изпълнението на това задължение да се поемат от длъжника. От друга страна, със заплащането на това възнаграждение от потребителя се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост фактическите действия, които кредиторът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, са действия по управление на кредита. Ето защо разноските, които кредиторът прави във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, тъй като представляват такса за действия, свързани с управлението на кредита.

Предвид противоречието й с императивни правни норми, претенцията за заплащане на сумата от 120,00 лв. разходи за уведомяване по кредит е неоснователна.

Посочената претенция, от която произтича вземането за обезщетение за уведомяване в размер на 120,00 лв. директно противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК вр. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК. Твърденията в заявлението сочат, че предпоставка за начисляване на такси и разноски е единствено забавата на длъжника.

Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата /чл.

33, ал. 1 ЗПК/. Налице е противоречие и с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като разходите които кредиторът прави във връзка с обявяването на предсрочнната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя. Кредиторът може да събира само такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски 3 кредит /чл. 10а, ал. 1 ЗПК/.

В заключение въззивният съд следва да отбележи, че обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278 от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7736/21.12.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 5182/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на ,,Ю.Б.“ АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Д.Б.Ш. и П.Н.Д., чрез адв. Д. М. АК - София, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Е. Д. Х. от гр.С.З. за сумите от 30,00 лв. – такси и 120,00 лв. – разходи за уведомяване за периода от 06.10.2020 г. до 11.12.2023 г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4