Решение № 4168 от 25.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4168 гр. София, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Нели С. Маринова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100506525 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20019586/09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 20106/21 г. по описа на СРС, 180 състав, „Б.У.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Международен кулинарен съюз“ на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1700 лв., представляваща платено на отпаднало основание възнаграждение по развалени договори за изработка на уеб сайт от

26.02.2018 г. и от

28.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 22.02.2021 г. до окончателното й плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1214,00 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „Б.У.“ ЕООД срещу решение № 20019586/09.03.2022 г., постановено по гр. д. № 20106/21 г. по описа на СРС, 180 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва, че правилната правна квалификация на иска е по чл. 265, ал. 3 вр. с чл. 88, ал. 1 ЗЗД, а не, както е приел първоинстанционният съд – по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Твърди, че правото да се развали договора на основание чл. 265, ал. 3 ЗЗД може да се 1 упражни в 6 – месечен срок, а в случая това е сторено след изтичането му, поради което е преклудирано. Поддържа, че ищецът не е оказал дължимото по закон съдействие за точното изпълнение на уговорената работа и е спрял достъпа му до сайта. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна - „Международен кулинарен съюз“ е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че от представените по делото договори за изработка на уеб сайт с индивидуален дизайн от 28.01.2018 г. и 26.02.2018 г. се установява наличието на валидни облигациони правоотношения между страните по договори за изработка, по силата на които ищецът е възложил на ответника, а той е приел да изработи за него уеб сайт. Поддържа, че от приложените договори е видно, че ответникът се е задължил да изработи уеб сайт в срок до 20 работни дни, а ищецът е приел да заплати възнаграждение за извършената работа в размер на 1700 лв. Твърди, че от представената като доказателство по делото кореспонденция по имейл се установява, че ответникът не е изпълнил задължението си да изработи индивидуален уеб сайт за ищеца в период на година и половина след изтичането на уговорения в договора срок за изпълнение, а от представените по делото платежни нареждания се установява, че ищецът е изпълнил задължението си и е заплатил на на ответника на 21.06.2018 г. и на 19.12.2018 г. договореното възнаграждение в пълен размер. Посочва, че от заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че извършеното от ищеца плащане е осчетоводнео по фактури от 21.06.2018 г. и от 20.12.2018 г., като е отразено пълно плащане на уеб сайт. Поддържа, че от представения като доказателство по делото договор за изработка на уеб сайт е видно, че през м. 07.2019 г. ищецът е възложил изработването на уеб сайта на трето лице – „АБ С.Д.“ ЕООД, поради неизпълнение на задълженията на ответника да изработи уеб сайт. Посочва, че по делото са представени и уведомления до ответника, в които е отправено волеизявление за прекратяване на договорите за изработка, които са получени от него на 20.07.2019 г. и на 28.01.2021 г. Поддържа, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, тъй като е налице пълно неизпълнение на поръчката, а не отклонение при 2 изпълнението или недостатъци. Моли за потвърждаване на решението.

Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Ищцовото дружество „Международен кулинарен съюз“ твърди, че е сключил с ответното дружество „Б.У.“ ЕООД договор за изработка на уеб сайт от 26.02.2018 г., по силата на който ответникът, в качеството му на изпълнител, се задължил да завърши сайта до 20 дни, а ищецът, в качеството му на възложител, да му заплати сумата в размер на 1500 лв. Поддържа, че след постигнато споразумение между страните на 28.02.2018 г. е бил подписан нов договор за изработка, в който възнаграждението било повишено на 1700 лв. Твърди, че е заплатил на ответника дължимите суми, както следва: на 21.06.2018 г. - сумата в размер на 850 лв., а на 19.12.2018 г. – още 850 лв., но ответното дружество не изпълнило възложената работа. Посочва, че на 18.07.2019 г. е отправил уведомление за разваляне на договора от 26.02.2018 г., което е било получено от управителя на ответното дружество на 20.07.2019 г., а на 26.01.2021 г. е отправил уведомление за разваляне на договора от 28.02.2018 г., което е било получено от управителя на ответното дружество на 28.01.2021 г. Твърди, че поради неизпълнение на задължението да изработи уебсайт почти три години, изработката му е станала безполезна за дружеството, поради което е поканил ответника да възстанови получените суми. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 1700 лв., платена въз основа на развалени договори за изработка на уеб сайт от 26.02.2018 г. и от 28.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответното дружество – „Б.У.“ ЕООД оспора иска като неоснователен.

Оспорва наличието на договор между страните, като твърди, че договорът от 26.02.2018 г. е подписан само от управителя на ответното дружество, но не и от ищеца. Поддържа, че ищецът е следвало да развали договора в рамките на 6 – месечния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Твърди, че ищецът не е оказал 3 дължимото съдействие на ответника за точното изпълнение на уговореното и е спрял достъпа му до сайта. Посочва, че ищецът е имал много допълнителни изисквания и корекции, като предлаганите от ответника варианти били отхвърляни. Претендира разноски.

От извлечение на удостоверение за регистрация на дружество с обществена цел се установява, че „Международен кулинарен съюз“ е дружество с обществена цел, което е частно акционерно дружество, с рег. № *******, и със седалище и адрес на управление: *******1, Баркинг, Лондон, Англия.

Съгласно договора за изработка от 26.02.2018 г. /подписан само от „Б.У.“ ЕООД/ възложителят „Международен кулинарен съюз“ е възложил на изпълнителя „Б.У.“ ЕООД изработка на уеб сайт с индивидуален дизайн, а изпълнителят се е задължил да го изпълни срещу заплащането на възнаграждение в размер на 1500 лв., като възнаграждението е следвало да се изплати, както следва: 50 % авансово – при сключването на договора и останалите 50 % - при приключване на работата от страна на изпълнителя.

Съгласно чл. 2 от договора изпълнителят се е задължил да завърши работата до 20 работни дни, а съгласно чл. 4 от договора сумите е следвало да се изплащат в брой не по – късно от пет дни от възникване на основанието за плащане, срещу представена фактура от страна на изпълнителя.

На 28.02.2018 г. е сключен нов договор за изработка /подписан само от „Б.У.“ ЕООД/ между „Международен кулинарен съюз“, като възложител, и „Б.У.“ ЕООД, като изпълнител, съгласно който възложителят е възложил на изпълнителя изработка на уеб сайт с индивидуален дизайн срещу заплащането на възнаграждение в размер на 1700 лв. Останалите клаузи са останали непроменени.

От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че „Б.У.“ ЕООД е получило възнаграждение по договор за изработка на уеб сайт от 26.02.2018 г. с „Международен кулинарен съюз“, както следва: на 21.06.2018 г. – сумата в размер на 850,00 лв. и на 19.12.2018 г. – сумата в размер на 850,00 лв. Установява се, че плащането е осчетоводено и включено в годишните финансови отчети на „Б.У.“ ЕООД, изготвени към 31.12.2018 г., и публикувани в Търговския регистър.

Дружеството „Б.У.“ ЕООД не е регистирано по ЗДДС. Платената сума в 4 размер на 850,00 лв. на 21.06.2018 г. е осчетоводена срещу фактура № 0000002589/21.06.2018 г., издадена от „Б.У.“ ЕООД на „Международен кулинарен съюз“, с наименование на услугата – „50 % от стойността на договора от 26.02.2018 г.“. Платената сума в размер на 850,00 лв. на 19.12.2018 г. е осчетоводена срещу фактура № 0000002771/20.12.2018 г., издадена от „Б.У.“ ЕООД на „Международен кулинарен съюз“, с наименование на услугата – „.пълно плащане за уеб сайт“ .

По делото е представена като доказателство имейл кореспонденция между страните по делото, разменена в периода от 17.02.2018 г. до 25.05.2019 г., във връзка с изпълнението на договора за изработка на уеб сайт.

От представения като доказателство по делото договор за изработка на уеб сайт от 02.07.2019 г. се установява, че ищецът „Международен кулинарен съюз“ е възложил на трето лице – „АБ С.Д.“ ЕООД да изработи срещу възнаграждение уеб сайт според параметрите и спецификациите, посочени в Приложение № 1 към договора, представляващо неразделна част от договора.

От представените като доказателства по делото уведомление за разваляне на договор за изработка на уеб сайт от 26.02.2018 г. на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД от „Международен кулинарен съюз“ до „Б.У.“ ЕООД, получено на 20.07.2019 г., и уведомление за разваляне на договор за изработка на уеб сайт от 28.02.2018 г. на основание чл. 87, ал. 2, пр. 2 ЗЗД от „Международен кулинарен съюз“ до „Б.У.“ ЕООД, получено на 28.01.2021 г., се установява, че поради неизпълнение на договорите от страна на „Б.У.“ ЕООД повече от година и половина, то е станало безполезно, поради което „Международен кулинарен съюз“ прави изявление за разваляне на договорите, и кани „Б.У.“ ЕООД в 7 – дневен срок от получаване на уведомлението да върне цената, платена по договорите.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в 5 жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Според разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл.55, ал.1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение /когато то има ретроактивно действие/, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.

В трайната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено право за разваляне на договора би могло да се иска реституция на даденото по него, както и че в исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, имплицитно се съдържат предупреждение и волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължения на насрещната страна.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f7f1e14-04fe-4068-9338-d36974fbf387