Решение № 1528 от 05.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1528 гр. П., 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103155 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба „Н. С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.” №36, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Й. А. К., чрез адвокат В. Ц. от АК П., против „Д. Д. Г.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1000, р-н Възраждане, ул. „А. С.” №55, ет.4, офис 9, ЕИК 206494497, представлявано от Х. Д. И., с която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер 552 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001972 от 20.11.2023 г., както и мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 20.12.2023 г. до 24.07.2024 г. - в размер на 45,92 лева; 612 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001981 от 27.11.2023 г., както и мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 27.12.2023 г. до 24.07.2024 г. - в размер на 49,35 лева; 372 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001991 от 04.12.2023 г., както и мораторната лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2024 г. до 24.07.2024 г. - в размер на 28,89 лева, ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество извършва като основна дейност международен транспорт. Посочва, че страните са били в търговски отношение през 2023 г., изразяващи се в това, че ответното дружество е възлагало на ищцовото дружество извършването на транспортни услуги от Р. България до Р. Гърция и обратно. При транспортните услуги от Р. България, изпращач на товара е именно „Д. Д. Г.” ООД, а при транспортните услуги от Р. Гърция до Р. България „Д. Д. Г.” ООД е получател на стоките. За извършените транспортни услуги, „Н. С.“ ЕООД издавало фактури, като три от 1 тях все още не са платени. „Н. С.“ ЕООД извършило заявените транспортни услуги, което се удостоверявало от приложените международни товарителници CMR.

Твърди, че неплатени са следните фактури, издадени от ищцовото дружество:

1. Фактура 0000001972 от 20.11.2023г. на стойност 552 лева с ДДС. Фактурата била издадена за извършена транспортна услуга от Р. България до Р. Гърция и от Р. Гърция до Р.

България. Посочва, че фактурата следвало да бъде платена в срок от 30 дни от датата на издаването й, т.е ответното дружество дължало и мораторна лихва за забава върху просрочената главницата, считано от 20.12.2023 г. до 24.07.2024 г. в размер на 45,92 лева.

2. Фактура 0000001981 от 27.11.2023г. на стойност 612 лева с ДДС. Фактурата била издадена за извършена транспортна услуга от Р. България до Р. Гърция. Фактурата следвало да бъде платена в срок от 30 дни от датата на издаването и, т.е ответното дружество дължало и мораторна лихва за забава върху просрочената главницата, считано от 27.12.2023 г. до 24.07.2024 г. в размер от 49,35 лева.

3. Фактура 0000001991 от 04.12.2023г. на стойност 372 лева с ДДС. Фактурата била издадена за извършена транспортна услуга от Р. България до Р. Гърция и от Р. Гърция до Р.

България. Фактурата следвало да бъде платена в срок от 30 дни от датата на издаването и, т.е ответното дружество дължало и мораторна лихва за забава върху просрочената главницата, считано от 04.01.2024 г. до 24.07.2024 г. в размер на 28,89 лева.

До настоящия момент ищцовото дружество не е получило плащането. Било допуснато обезпечение на бъдещи искове по ч.гр.д. №2682/2024 г. по описа на РС П..

В проведеното съдебно заседание за ишцовата страна се явява адвокат В. Ц. от АК П., които поддържа исковата молба и моли съда да я уважи в цялост. Заявява, че в хода на процеса ответното дружество е заплатило дължимата главница.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не депозира отговор на исковата молба.

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От приложените по делото международни товарителници се установява, че ответното дружество се явява изпращач и получател на товарите. Установява се също, че превозът е извършван по следните направления - Р. България до Р. Гърция, както и Р. Гърция до Р.

България. Превозвач по всички международни товарителници е ищцовото дружество.

За извършения международен превоз ищецът е издал фактура 0000001972 от 20.11.2023г. на стойност 552 лева с ДДС; фактура 0000001981 от 27.11.2023г. на стойност 612 лева с ДДС и фактура 0000001991 от 04.12.2023г. на стойност 372 лева с ДДС.

По делото е приложено извлечение от банковата сметка на ищеца, в която е посочено, че ответното дружество е заплатило на 12.11.2024 г. процесната сума за главница – 1536 2 лева. Последното се признава и от процесуалния представил на ищеца.

При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.1, т.1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на облигационна обвързаност между него и ответника по силата на сключен договор за автомобилен превоз на стоки и обстоятелството, че се явява изправна страна по него, т. е. че е изпълнил поетите задължения качествено и в срок. При установяване на тези обстоятелства ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на уговореното възнаграждение.

Договорът за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необходимо и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява със самата товарителница.

Следователно с представените по делото товарителници, договорът за международен автомобилен превоз на стоки се счита сключен, с всички произтичащи от това последици, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяване на самия превоз. Не на последно място от страна на ответното дружество дори не се оспорва наличието на правоотношение между страните по договор за превоз.

От представените товарителници и фактури, се установи, че „Н. С.” ЕООД е осъществило международни превози на товари. В товарителниците ищцовото дружество е посочено като превозвач по сделките, а изпращач, респективно получател е ответното дружество. От това следва да се приеме, че „Н. С.” ЕООД е осъществило превозите, а оттук и обвързаността на страните по повод договора за превоз.

С оглед горните мотиви и липса на спор, че превозите са осъществени, за ответното дружество е възникнало задължение да заплати уговорените възнаграждения, поради което предявеният главен иск е основателен, но предвид признанието на ищеца, че претендираната сума за главницата е изплатена от ответника към 12.11.2024 г., то на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт, настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по делото, който е от значение за спорното право. Предявеният иск за главница не е оттеглен от ищеца, поради което същият 3 следва да бъде отхвърлен като погасени чрез плащане в хода на процеса.

С оглед момента на плащане на дължимата главница от ответника – 12.11.2024 г., следва да се уважи и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2024 г. до 11.11.2024 г.

С оглед изхода на делото и причината, поради която исковата претенция за главница следва да се отхвърли – поради плащане й в хода на процеса, то акцесорната претенция се явява основателна в заявения период и размер. Последното не се й оспорва от ответната страна.

По разноските:

При настоящата хипотеза сумата, предмет на исковата претенция за главница, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на препис от исковата молба, както и сумата не е достатъчна да погаси и претенцията за обезщетение за забава, поради което не освобождава ответника от задължението за заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/, съразмерно на уважената част от исковата претнция.

Съгласно горното и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца 1056,44 лева, сторени разноски в производството.

По искането на ищеца за присъждане на разноските сторени от него в изпълнителното производство образувано въз основана на допуснатото обезпечение съдът намира същото за неоснователно. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне. Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в 4 останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител. /В този смисъл определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н. С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Б.” №36, ет.2, ап.6, представлявано от управителя Й. А. К., против „Д. Д. Г.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. 1000, р-н Възраждане, ул. „А.

С.” №55, ет.4, офис 9, ЕИК 206494497, представлявано от Х. Д. И., искове с правно основание чл.372, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.1, т.1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR), за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер 552 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001972 от 20.11.2023 г.; сумата в размер на 612 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001981 от 27.11.2023 г. и сумата в размер на 372 лева, дължима главница по издадената фактура №0000001991 от 04.12.2023 г., поради плащането им в хода на процеса.

Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1f7dd8ff-32ab-47d5-918f-d09b5693c38a