Определение № 1526 от 25.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1526 гр. София, 25.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002100072 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Р., чрез адв. М. И. от САК, срещу въззивно решение № 108/16.10.2025 г., постановено по възз. гр.д. № 304/2025 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, с което частично е отменено и частично е потвърдено решение № 286/13.06.2025 г. по гр.д. № 1441/2024 г. по описа на Районен съд – Търговище, и като краен резултат „ЛВК – 56”ООД гр. Търговище, с ЕИК[ЕИК] е осъдено на основание чл. 200 от КТ да заплати на Р. И. Р. сумата 28 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 22.06.2023 г., ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащането на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. /предявен като частичен от 150 000 лв./. Въззивното решение се обжалва в частта, в която искът за неимуществени вреди на касатора е частично отхвърлен /въззивното решение в частта, в която искът е бил частично уважен, като необжалвано, е влязло в сила/.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че изводът на съда за наличието на предпоставките за намаляване на отговорността на работодателя на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради проявена от пострадалия работник груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения е необоснован. Сочи се също, че при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд неправилно е приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост и не е съобразил критериите, дадени в ППВС № 4/1968 г., поради което е присъдил обезщетение в занижен размер. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и уважаване на иска до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

1

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните въпроси: 1. „Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ?“; 2. „Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване на работника и пропуските и нарушенията на правилата на безопасност, допуснати от работодателя?“; и 3. „Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинено телесно увреждане при трудова злополука?“. По първия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 719/10.11.2009 г. по гр.д. № 2898/2008 г. на I г.о. и решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г. на IV г.о.

По отношение на втория въпрос се сочи противоречие с решение № 523/07.08.2024 г. по гр. д. № 103/2023 г. на IV г.о.; решение № 50254/22.12.2022 г. по гр. д. № 1032/2022 г., на III г.о. и решение № 60185/29.10.2021 г. по гр. д. № 3692/2020 г. на IV г.о. Твърди се, че третият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/1968 г., решение № 60092/08.07.2021 г. по т. д. № 1072/2020 г. на II т.о.; решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на II т.о. и решение № 17/16.01.2025 г. по т. д. № 1808/2023 г. на II т.о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ЛВК – 56” ООД, чрез адв. Д. М., е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, състав на състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

За да уважи предявения от касатора против „ЛВК – 56“ ООД иск, въззивният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ. Приел е за безспорно установено, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемал длъжността „оператор моторизирани съоръжения в земеделието /дрон/“. Посочено е, че на 22.06.2023 г. по време на работа работникът е бил ударен от перките на дрон, като инцидентът е бил признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 5104-25-26/03.08.2023 г. на ТП на НОИ – Търговище.

Относно механизма на настъпване на злополуката, въззивния съд е приел за установено от събраните писмени и гласни доказателства, че на 22.06.2023 г. ищецът Р. Р. е извършвал заедно със свои колеги- В. В. и Ш. Е. действия по пръскане на лозови насаждения /смяна на батерията на дрона при всяко негово приземяване и зареждане на резервоара на дрона с препарат за пръскане/, придвижвайки се с товарен автобус, на който бил натоварен бидон с разтвор за пръскане, като единият от работниците трябвало да слезе от едната страна на автомобила, да вземе старата и да постави нова, заредена батерия на дрона, а другият – от 2 другата страна на автомобила да напълни с маркуча на варела резервоара на дрона с препарат за пръскане. При поредното спиране на превозното средство на пътеката на масива, ищецът излязъл от лявата му страна със заредена батерия, заобиколил от задната част към дясната му страна, взел маркуча за зареждане на резервоара на дрона с препарат, след което отново тръгнал към задната част на автомобила в посока към дрона, който вече се приземявал и бил на разстояние 2-3 метра от автомобила и на около 0,5 метра от земята. В този момент дронът го засякъл и спрял да се движи, като перките му продължавали да се въртят. Р. първоначално се насочил с гръб към дрона, за да се предпази от възникналия вятър, но след като се приближил достатъчно, започнал да се обръща с лице към него. По този начин се оказал в непосредствена близост до перките на дрона, които продължавали да се въртят. За да се предпази от тях, работникът вдигнал ръката си, при което в резултат от сблъсъка с перката на дрона получил нарязвания на дясната предмишница от външната страна под лакътя, на няколко места до китката и ръката му започнала да кърви.

Въз основа на представената по делото медицинска документация и заключението на съдебно-медицинска експертиза е прието, че след настъпилата трудова злополука ищецът е приет в МБАЛ „Търговище“ с диагноза: травма на няколко мускула и сухожилия на ниво предмишница в дясно, като било извършено пластично възстановяване на засегнатите сухожилия /зашиване/ и била поставена гипсова имобилизация. Вещото лице посочило, че болките, изпитвани при нараняване на кожа и подлежащи тъкани в областта на дорзалната страна на предмишницата са със средна сила, като в тази област няма големи съдове и пострадалите нямат нужда от чужда помощ. Пояснено е, че гипсовата имобилизация поставена на ищеца е обхващала трети, четвърти и пети пръст и гривнената става до лакътя, като са оставени свободни палецът и показалецът, за да може лицето да си помага с тях в ежедневието. На 21-ия ден имобилизацията следвало да се свали, като било задължително започването на рехабилитация с оглед възстановяване на движенията в имобилизираните стави и възстановяване на мускулната маса на крайника. Според вещото лице, при започване на рехабилитацията болките в началото са леки до средно силни, след което с напредване на раздвижването същите отзвучават. В експертизата било отразено, че не е настъпило пълно възстановяване на ищеца, доколкото е останал дефицит в пълното разгъване на четвърти и пети пръсти и невъзможен върхов захват с петия пръст. Направена е прогноза, че това състояние ще остане завинаги, ако не се предприеме операция за освобождаване на срастванията на мускулатурата и сухожилията в областта на увреждането. В о. с. з. експертът посочил, че ищецът може да си движи ръката – макар да има ограничение на движенията на четвърти и пети пръст, такива ограничения в гривнената, лакътната и раменната става той няма, съответно в този смисъл няма основание да се приеме, че същият не може да си вдига ръката нагоре. С експертно решение № 91325/17.03.2025 г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД – [населено място], на Р. била призната трайно намалена работоспособност 34 %.

За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е съобразил внезапността на изживяната травма и характера на увреждащото събитие. Взел е предвид продължителността и интензивността на болките и страданията – 3 извършеното оперативно лечение, което ищецът е следвало да претърпи вследствие на настъпилото увреждане, в това число 4-дневното болнично лечение, гипсовата имобилизация в продължение на 21 дена и ползвания отпуск за временна неработоспособност от общо 300 дни, както и отражението на физическото и психическото му състояние. Отчел е, че ищецът е бил на 47-годишна възраст към датата на злополуката.

Увреждането му, макар и да не се отличавало с голяма интензивност /лека до средна сила на изпитваните болки, които постепенно са намалели/, било дълготрайно и довело до трудности за ищеца във всекидневните му ангажименти, както и в служебен план. Съдът е посочил, че макар да е възстановен юмручният захват, както и върховият захват с останалите 2-ри, 3-ти и 4-ти пръсти, доколкото свиването на пети пръст е ограничено във всички стави, то е останал невъзможен върховият захват с този пръст. Същевременно обемът движения в китката, в лакътната и в раменната стави не били ограничени, нито били установени сетивни нарушения. Съобразено е, че пострадалият може да вдига ръката си, не е засегната подвижността на китката, лакътя или рамото. Запазена е основната функция на ръката, като не е възпрепятствана хватателната способност на дясната длан. По време на гипсова имобилизация палецът и показалецът останали свободни, за да може пострадалият да си помага и да може да се обслужва. Отчетено е, че се касае за телесно увреждане, при което не е налице счупване на някоя от костите в областта на предмишницата– лъчева или лакътна, нито съответно на китката или на дланта, но е отчетена признатата трайна намалена работоспособност на ищеца от 34 %, както и констатацията на вещото лице за липса на пълно възстановяване към момента на освидетелстване на пострадалия. Съдът е съобразил също преживените от ищеца стрес и уплаха. След преценка на тези обстоятелства е приел, че справедливото обезщетение възлиза на 40 000 лв.

Възраженията на ответника, относно прилагането на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 от КТ за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия са приети за основателни. Прието е въз основа на представените писмени доказателства /служебна бележка, декларация от работника и извадка от книга за инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж/, че при постъпването му на работа, на Р. е бил проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа и инструктаж на работното място, както и че се е запознал с правилника за вътрешния трудов ред, оценка на риска – съществуващите опасности и рискове за здравето, правилника за оказване на първа до лекарска помощ при увреждането на здравето при работа, както и с инструкциите за безопасна работа. Не е установено по делото на ищеца да е бил провеждан ежедневен инструктаж. От показанията на свидетеля В. – оператор на дрона, е прието, че самият той е инструктирал пострадалия, като постоянно му повтарял, че трябва да се изчака първо дронът да кацне и едва след това да се предприемат съответните действия по обслужването му.